Zen Point -
Начало
За четящите -
Хиляди книги

15.04.11 г.

10 признака, че сте комплексар



1. Не ползвате градски транспорт
  Под достойнството Ви е да се возите на трамвай с простосмъртните, все пак с честен труд на банков охранител сте си купил VW Golf 3. Или пък сте ученичка в десети клас и ходите на училище с такси, за сметка на родителите си, които не страдат от подобни скрупули и им се налага да пътуват сутрин със “седмицата”.

2. Отивате до кварталната бакалия с кола
  Разбира се, та нали съседите ще си помислят, че сте лузър, ако ви видят да ходите пеша. Ако това е единствената причина – спестете малко въглеродни емисии, и без това сте лузър.

3. Само за снимка
  Никога не се знае дали по време на среднощния ви гастрол по заведенията във вторник вечер няма да попаднете на фотографи на perfekten или tilllate, затова винаги ходите подходящо облечен – прическа, “цаки”, нов анцуг, изскубани вежди, пера в гъза.

4. Прекалявате със фитнеса
  И със солариума, и с протеиновата диета, и с д-р. Енчев. Всичко си има граници, особено ако сте застаряващ бизнесмен на девет анаболни цикъла, оранжева кожа и ботокс в челото. Як сте, ама до степен “Е, тва вече е грозно”.

5. Ползвате Blackberry
  Винаги в заведение вадите Blackberry-то си и въртите тракбола с изражение, показващо такъв патос, че всички остават с впечатление, че съдбата на нюйорската фондова борса зависи от Вас. В повечето случаи го правите само, за да постигнете описания ефект или за да прочетете смс-хороскопа, за който сте абониран. И най-хубавото – ползвате Blackberry-то си с план Comfort 150. За бабите и домакините, четящи статията ще поясним, че cloud и push функционалността на blackberry са активни само ако ползвате blackberry абонаментен план. Ако ли не – по-добре си купете NOKIA 1100 – поне има фенерче.

6. Изтъквате професията си
  Това важи с пълна сила ако сте архитект, адвокат или политик – твърдо сте убеден и постоянно държите да подчертавате, че сте нещо повече от останалите. Това е и самата истина – комплексите са ви в повече. Проблема се задълбочава, ако изтъквате професиите на баща си, брат си, дядо си, които кротко си бачкат, докато Вие злоупотребявате с името им.

7. Тролвате по форумите
  Имате мнение и позиция по казуси от всички области на обществени живот – от закона за опазване на Императорски Тамарин в югозападна Амазония, до въвеждане на по-ефективни профилактични мерки срещу свински грип. Единствено темите за Алексей Петров пропускате, защото не се знае кой чете, но се знае какво ще ви направи, ако ви хванат.

8. Карате S-класа
  Купена с ипотечен кредит, който ще изплащате още 30 години в противен случай ще блокират акаунта ви в Еврофутбол и ще вземат панелката ви в жк. Фондови Жилища.За сметка на това пък пияните студентки в Плаза ви смятат за привлекателен, стига да сте оставил на достатъчно видно място ключодържателя.

9. Ходите само в Мараята
  Това е мястото, където спокойно можете да се забавлявате и да си изпушите пурата с маниер на начинаеща гей-порно звезда. Жалко, че едно ходене ви излиза толкова скъпо и трябва цял месец да пестите.

10. Говорите на диалект за да подчертаете, че сте от София
  Уж се подигравате на провинциалистите за тяхното “мьекане”, но и вие отдавна сте забравил за съществуването на буквата я – Нали така, копеле. Вчера по обед просто се напраих` хед-шот, бате, и путките не ми вързаха, а сто про ги бех зарибил, бате.




10 признака на пристрастяване към мобилния телефон



Мобилните телефони днес са постоянно в ръцете ни. Но как да определим дали просто го правим поради необходмост, или от пристрастяване? Digital Trends разкри 10-те признака на пристрастяване. Ако отговорите на повече от 3-4, може би трябва да се замислите.



10. Харчите повече за аксесоари отколкото за самия телефон.

9. Инсталирали сте над 30 програми на телефона. И ги ползвате всичките.

8. Използвате алармите на телефона, за да си напомняте дори най-обикновените действия от деня.

7. Сърфирате из интернет на телефона, търсейки информация за... телефона.

6. Намалили сте други разходи, за да си плащате сметката.

5. Едва изкарвате деня с напълно заредена от същата сутрин батерия.

4. Ако го счупите, имате чувството, че сте загубили приятел.

3. Когато се запознаете с хора, които имат същия телефон, говорите само за това.

2. Изпадате в паника, когато не намерите телефона си на мястото му.

1. Използвате го и в банята. Няма значение за какво, но просто недейте.



10 признака че сте циганин


1. Мислите, че "гениталия" е названието на италианските авиолинии.

2. Позволявате на 13-годишната си дъщеря да пуши пред децата си.

3. Женен сте вече за трети път, но роднините ви по женска линия са си все същите.

4. Откакто Тодор Живков умря, вече мечтаете да сте като Цар Киро.

5. Чудите се как поддържат толкова чисти обществените тоалетни на Централна гара.

6. Повечето ви роднини умират, след като кажат репликата "Глей ся к'во ше напраа!"

7. Знаете наизуст саундтрака на филма "Слонът, моя приятел!"

8. Имате повече от един брат, който се казва Асен.

9. Смятате, че Дон Периньон е бос на мафията.

10. Всеки път когато по някакъв повод се събира цялата ви рода, си намирате нова любовница.

11. Смятате, че последните думи от текста на националния химн са "Уважаеми зрители, програмата на Канал 1 завърши!"

12. При последната буря найлоновите прозорци на къщата ви се изпокъсаха.

13. Когато чичо ви идва на гости със служебната кола, паркира на 50-ина метра, защото пред вас е тясно и тоя голям оранжев камион не се събира.

14. Дървеният гребен на прабаба ви има повече здрави зъби от вас.

15. Когато ходите до тоалетната, минавате през външната врата.

16. Баща ви идва с вас до училище, защото учи в по-долния клас.

17. Поливате редовно теменужките, засадени в детското корито за къпане.

18. Не можете да се ожените за избраницата на сърцето си, защото законите не позволяват брак между братовчеди.

19. Смятате, че изразът "да заредя миялната машина" означава "да правите секс със съпругата си".

20. По тоалетната ви хартия има заглавия и снимки.

Какво имат в предвид мъжете...


„Ако не ти харесва, върви си.”  
Той иска всъщност да ти каже:
„Зарежи ме. Нямам смелост аз да те разкарам.”

„Не участвам в игрички.”
Той има в предвид:
„Играл съм ги много, така че веднага ще те хвана ако ми въртиш номера.”

„На някои жени просто не може да се вярва.”  
Или:
„Бившата направо ми разказа играта.”

„Колко гаджета си имала до сега?”  
Т.е.:
 „С колко мъже си спала?”

„Приятелят ми съвсем се е побъркал.”  
Той иска да каже:
„Приятелят ми предпочита компанията на гаджето си пред мен.”

„Приятелите ми искат да се запознаят с теб.”  
На кратко той има в предвид:
„Говорил съм и за теб.”

„За кратко имаше нещо между нас.”  
Или:
„Само съм спал с нея.”

„Не си търся гадже в момента.”  
Т.е.:
„Не искам да ми бъдеш гадже.”

„Може да отскочим довечера до нас.”  
Намеква за:
„Искаш ли да........”

„Трябва да се разделим за малко.”  
Иска да ти каже:
„Искам да се разделим... окончателно.”

10 признака, че се държиш гадно


1. Съседите ти не смеят да те заговорят.

2. Голяма част от бившите ти гаджета са формирали опозиционна коалиция.

3. Майка ти пита твои приятелки дали си имате гадже.

4. Колегите ти са решили да издадат книга озаглавена „Как да се справим с кофти типове на
работното ни място”, като ти си главно действащо лице в нея.

5. Последния път, когато посети личният си лекар беше настинала, а той ти изписа
успокоителни.

6. Най–добрата ти приятелка не ти говори вече 2 месеца.

7. Много пъти са ти казвали че приличаш на Глен Клоуз ... в превъплъщението й като Злобара де Мон.

8. След като рекламните няколко думи, уличните рекламни агенти бягат от теб като от прокажена.

9. Родителите те карат да се забавляваш повече и ... да заминеш някъде за уикенда.

10.Познатите ти са единoдушни, че ако се запишеш в Survior ще спечелиш несъмнено.




10 признака, че сте софиянец


1.Имате образование над 8-ми клас

2.Ако сте по-умен от околните (даже и от другите софианци).

3.Ако сте най-красив (даже и от другите софианци).

4.Ако по-голямо животно от болонка не сте виждали другаде освен в зоогическата градина.

5.Ако си мислите, че основните хранителни продукти се отглеждат в София.

6.Не барате работа под 1000лв. (от гордост, а не затова , че сте добър специалист).

7.Ако мислите , че в България населението е около 1 милион.

8. Ако се храните в MacDonalds (зашото сте сигурни или поне предполагате , че не е на някой провинциалист).

9.Ако мислите, че е правилно да се говори на диалект - дори го намирате за оригинално, а не за простовато.

10.Ако не сте виждали мотика, кирка и лопата и не знаете за какво се използват.

Нещата излизат извън контрол, когато


1. Във влака вие прекарвате по-голямата част от времето си с лаптоп на коленете, след като сте дали децата в багажното

2. Жена ви ви говори, че общуването е най-важното в брака и вие купувате втори компютър, правите локална мрежа за да бъде възможно да си бъбрите с жена си в ICQ

3. Вие попълвате e-mail адрес обикновения пощенски плик

4. Вие не знеите пола на тези добри ваши приятели, които имат унисекс никове, а да ги попитате просто не ви е дошло на ум

5. Правейки ремонт в дома си, вие дълго не можете да решите Senter, Tile или просто да разпънете една картина на цялата стена

6. За да се усмихнете вие накланяте глава на 90 градуса

7. Вие предпочитате да почивате на компютъра вместо в ергономично кресло-масажьор

8. Всеки път, изключвайки модема, вие се оказвате в ужасна самота и изпитвате колосално чувство за вина, буквално предавате най-долрия си приятел

9. Пред новите си познати вие се представяте като "вася@мейл точка ру"

10. Вашето сърце започва да бие учестено, ако в телевизионна реклама вие видите адрес на сайт на която и да е компания

11. Излизайки от стаята вие усилвате тон колоните до край за да не пропуснете момента в който получавате нова поща

12. Всички ваши познати и приятели имат в името си символ @

13. Вашето куче има собствена уеб страница

14. Вие не можете да позвъните на родителите си - те нямат модем

15. Вие проверявате електронната си поща. Ако няма нови съобщения вие я проверявате отново.

16. Ставате в три часа през нощта, за да отидете до тоалента и оставате пред компютъра до сутринта

17. Жена ви ви е забранила да вземате ноутбука в леглото

18. Вашите деца се казват Яхуу, Рамблер или Тема.

19. Вие имате татуировка, гласяща "This body best viewed with Internet Explorer 4.0 or higher".

20. Прочитайки това, първата ви работа е да изпратите този текст на приятелите ви.

10 признака че сте инфектиран от IRC


1. Вашето ISP ви търси за технически консултации.

2. Някой на работата ви разказва шега, а вие "LOL!".

3. Сънувалисте хората във вашият канал.

4. Опитвате се да скроулирате поп-уп меню.

5. Гледате телевизия с изключени главни букви.

6. Вашия приятел ви казва нещо тъжно по телефона и вие казвате "О, прегръщам те."

7. Казвате ника на някой докато правите любов със съпруга(та)си.

8. Карате свой приятели да си вземат интернет достъп за до можете да "си повисите".

9. Три думи: carpal tunnel syndrome.

10. Смеете се на този списък.




10 признака, че си напълно пиян




1. Губиш в спора си с неодушевени предмети;

2. Трябва да се държиш за пода от страх да не изпаднеш от Земята;

3. Твоята работа пречи на пиенето ти;

4. Докторът е открил следи от кръв във алкохолната ти кръвна проба;

5. Две ръце, една уста... Мислиш, че това е вече проблем за пиенето.

6. Виждаш нещата по-добре с едно затворено око.

7. Паркингът изглежда, че се е преместил като излезеш от бара.

8. Я! 5 бири съдържат същите калории колкото един сандвич. Затова пропускаш вечерята!

9. Цялата кръчма поздравява "Здрасти" щом влезеш;

10. Смяташ, че четирите основни хранителни групи са Кофеин, Никотин, Алкохол и Жени/Мъже.

14.04.11 г.

Вчера в детската градина



















Вчера в детската градина
ток удари двама-трима
Две дечица веселушки
светят като крушки.

От балкона нашта Петя
полетя като комета
щом не вярваш - погледни я
стана на пихтия.

Вчера рано от зарана
аз ковач реших да стана
мама, татко на балкона
ковнах с два пирона.

Гошето пък за беда
с виличка се заигра
и за смайване на всички-
ей го без очички.

Дядо Мраз дари резачка
на Иванчо за играчка
ха сега деца кажете-
де са му ръцете?

В детски лагер край реката
слънце грее над гората
вчера се удави Данчо
днеска- Крум и Панчо.

А учителката млада
им подготви изненада
в супата им топла,
вкусна кабърчета пусна.

Малко бебе в количка
майка му го гъделичка
бръкна му със пръст в окото
пукна то горкото.

Ой, детенце, мило, сладко
я послушай твоя татко:
няма радост по-голяма
да заколим мама.

Вчера в детската градина
чума тръшнала стотина
детски рязани главички
се търкалят без очички.

Със червените ботушки
дядо Мраз раздава пушки
а Снежанка под елхата
бръсне си краката.

Бай Иван с косата пак
коси коси тревата
покрай него две момчета
станаха джуджета.

Със кюфтетата във стола
аз изтрових много хора
вчера директора намина
и не си замина

Малка планинарска група
се превърна в двайсет трупа
а хижаря с теслата
кълца им месата.

Баба Яга със метлата
обикаля им телата.
А хижарят с пикел нов
точи зъби за любов.

Кръчмички в снега се гушат,
а коминчетата пушат
шесто чувство в мен напира
пие ми се бира.

Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета
черна катафалка мина
дядо Мраз почина.




















Буквописано заявление от Проф. Балан

Господин Министре,

С душесмут окосъзрех вестилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Висшето просветилище народно, поради негодие старешко.

Това вля злино грочиво в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни и матерни мръснословия. Защото, ако ме олицезрете, ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно ярколетие. Никакво коленослабие и кръстонемощие не са ме спохождали.

Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, любощенските ми подсети - непрестанни.

При това младосърдие и яколетие бива ли да ме подвергвате на изпъдица? С настоящето си буквописано заявление Ви моля да не ме изпращате в песионно пуствремие, а в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка. Последна доплънка:

Виж, ако става реч за професора Влахов, той, макар да е в ергенски самолипс, изпада в кръстонемощие и е в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.

С почит: Проф. Балан

Писмо на Александър Теодоров – Балан (първият ректор на СУ от 1888 г.) до министър Иван Вазов

Баба НЕДКА и Баба ЧАТКА


Баба НЕДКА:
- Чатке, как си ма, какво праят децата?
Баба ЧАТКА:
- Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.
Баба НЕДКА:
- Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!
Баба ЧАТКА:
- Ауу, Недке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.
Баба НЕДКА:
- Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...
Баба ЧАТКА:
- Ще ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране... Целият ми десктоп се е набръчкал!
Баба НЕДКА:
- Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емот икона. Ще ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?
Баба ЧАТКА:
- Недке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.
Баба НЕДКА:
- Не помня такова нещо, бе Чатке!
Баба ЧАТКА:
- Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.
Баба НЕДКА:
- Няма такова нещо!
Баба ЧАТКА:
- Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе скайпа дано!
Баба НЕДКА:
- Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!
Баба ЧАТКА:
- Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят какво криеш в Май Докюментс!
Баба НЕДКА:
- Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!
Баба ЧАТКА:
- Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!
Баба НЕДКА:
- Котка да ти изяде мишката!
Баба ЧАТКА:
- Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!
Баба НЕДКА:
- Някоя невестулка да ти хакне кокошките!
Баба ЧАТКА:
- Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!
Баба НЕДКА:
- Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!
Баба ЧАТКА:
- Лицето ти на пиксели да стане!
Баба НЕДКА:
- Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!
Баба ЧАТКА:
- Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!
Баба НЕДКА:
- И компютъра ли?
Баба ЧАТКА:
- И компютъра!
Баба НЕДКА:
- Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!
Баба ЧАТКА:
- Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка.

Алкохолен зодиак

Алкохолният зодиак е най-старият.
За това свидетелстват множество документи (сметки) от древни научни питейни заведения. Известно е, че небесната сфера се дели на градуси и това открай време е привличало погледите на алкохолозите.

Опознавайки своята алкохолна зодия, днешният човек обиква себе си, а това му помага да се концентрира и, водейки охолен алкохолен живот, да избегне служебния или семеен махмурлук.

Зодия РАКИЯ (21.III - 20.IV/).

Разнолики, но и разнодъхави са родените под знака на Ракията. С право българинът отколе вика: "Мириша на ракия, а не на простотия!" Жената от тази зодия понякога я наричат "слаба ракия", но често тя се оказва скоросмъртница или пукница. Мъжът-Ракия е с лют нрав, а за да няма махмурлук, не става от масата. Зодия Ракия винаги удря и неукия, и професора, където трябва: първия в краката, втория в главата.
Държавата България е под този знак (виж "Пиянството на един народ").

Зодия ВОДКА (21.IV - 21.V).

Широки души са родените под знака на Водката. Жената-Водка можете да я притежавате физически, но духовно никога. Мъжът-Водка е повече от брат - с него винаги можете да се сортачите за някое мероприятие, било то цяло или половинка... Родените под знака на Водката нямат проблеми в секса, тъй като са еднакво добри както в леглото, така и под него.
Под този зодиакален знак беше държавата СССР, но я гаврътнаха на екс (и отдавна е екс), та остана само химнът-частушка "Не хочу в забой, а хочу в запой..."!

Зодия ВИНО (22.V - 21.VI).

Родените през първата половина на зодията са Бяло вино, а през втората половина - Червено. Първите ги предпочитат студени, вторите - със стайна температура. Но и двата вида са добре приети, защото - както твърдят древните римляни - в тази зодия е истината. Словоохотливи са - почнат ли веднъж, спиране няма. И не ревнуват, ако сте използвали за аперитив компанията на някоя друга зодия. В секса обаче могат да ви предложат нещо с остатъчна захар, от което на другия боли глава и се появяват киселини, но това са рисковете на сладкия живот.

Зодия РОМ (22.VI - 23.VII).

Здраво стъпили на четири крака върху житейската палуба са родените под знака на Рома. Това са хора, призоваващи към пътешествия. Девизът им е: "Всички пътища водят към Рома!" Петимни са за революции - както социални, така и сексуални - а с умопомрачителните си поразии доставят удоволствие и на околните, и на себе си. Способни са да убедят всекиго да им даде и последната си стотинка, та да я изпият заедно, като през цялото време пеят и танцуват от радост.
Държавата Куба е под този знак, но там ромът вече е с купони.

Зодия УИСКИ (24.VII - 23.VIII).

Родените под знака на Уискито са достъпни, но не за всеки. В погледите им почти винаги блестят бучки лед. Жената-Уиски по правило е с повечко лед, което е сигурен признак, че ще ви изпързаля. Не може да й се отрече обаче, че винаги го прави фигурно - с висока оценка както за сложност, така и за артистичност. Мъжът-Уиски не пада по-долу, напротив - винаги е отгоре. Компанията на тази зодия укрепва сърдечния тонус и подобрява мозъчните функции.
Държавите Великобритания и САЩ са под знака на уискито, затова са на свръхсветовно дередже.

Зодия БРЕНДИ (24.VIII - 23.IХ).

Добри партньори са родените под знака Бренди - непретенциозно интимни, но достатъчно делови. Много често обаче те са интимни в бизнеса, а делови в секса. И все пак е по-добре да им се доверите за валутна операция, отколкото за хирургическа. Жената-Бренди гледа повече на кафе вместо в очите. Мъжът-Бренди пък предпочита да си гледа работата, т.е. да пие без откъсване от производството. Пазете се от неговия неотразим "слънчев удар" - така ще ви замае главата, че ще ви я докара до състояние на изтръпнал крак.

Зодия МЕНТА (24. IХ.-23. Х.).

Родените под знака на Ментата са хрисими на вид, с което могат тъй да подлъжат всеки, че да позеленее чак. Жената Мента често намира призванието си в търговията, а мъжът Мента - в политиката. Но ако жената прави така, че печели само тя (пеейки "Душата ми кантар е и все те удрям в него"), то мъжът прави така, че губи цял народ. Напоследък все повече ментарджии се занимават с ментиджмън. В редки случаи обаче могат да решат нечии проблеми - само ако са стомашни (спомнете си поговорката "Мента за корем!").

Зодия ДЖИН (24. Х.-22. ХI.).

Привидно затворени, родените под знака Джин винаги са способни да ви изненадат, като се извисят. Духовното е тяхната стихия и те много добре си знаят цената. Истинският Джин не е за всеки - логото му е: "Аз съм дух, другите да го духат!" И жената Джин, и мъжът Джин могат да създадат добро, отлежало семейство, но не бива да им се дава много свобода. Изтървете ли веднъж духа от бутилката, край, повече не го търсете, ами купувайте друга бутилка! Впрочем представителите на тази зодия не обичат да ги затапват.

Зодия КОНЯК (23. ХI.-21. ХII.).

Родените под знака на Коняка са достолепни и внушават респект. Хич и не правете опити да им сваляте звездите - те държат на своите. Е, жената Коняк не би имала нещо против да свалите самата нея, но обезателно в хотел с мнооо-го звезди. Мъжът Коняк е толкова словоохотлив, че заради сладката приказка би пренебрегнал не само съпружеските си задължения, но и извънсъпружеските си.
Под знака на Коняка са Грузия, Армения, Азербайджан - все държави, които напоследък виждат звезди посред бял ден...

Зодия МАСТИКА (22. ХII.-20. I.).

Студени външно, но точно с това привличат околните родените под знака Мастика. Тяхното кредо е: "Никаква мистика, всичко е мастика!". Жената Мастика е идеална съпруга, символ на семейния мир - с нея под маслинови сенки замезват с маслинки... Мъжът Мастика е способен на всичко - особено го привлича зодия Мента за тъй наречения "сексуален облак". В семейството си обаче той няма проблеми - винаги има кой да се погрижи за жена му.
Държавата Гърция е под знака на Мастиката, но там на тази зодия й викат Узо.

Зодия ВЕРМУТ (21. I.-19. II.).

Изключително общителни, родените под знака на Вермута нямат нищо против да ги забъркват в служебни или интимни коктейли. В резултат на последните се явяват много смесени бракове. Всички от тази зодия обичат да ги клатят - вярват, че така коктейлът става по-хубав. Тяхната всеотдайност ги издига в службата, защото те умеят да придават сладост. Единствено не фигурират може би в съставките на коктейл "Молотов", но пък се знае, че самият Молотов е бил роден под знака на Вермута, което се оказва пагубно за Вермахта.

Зодия БИРИ (20. II.-20. III.).

Светли и тъмни биват родените под знака Бири, но и двата вида обещават светло бъдеще. Всеки търси тяхната компания, особено сутрин. Пред житейската пяна тяхната е за предпочитане. Жените Бири винаги са на една ръка разстояние, а мъжете Бири знаят защо.
Под този зодиакален знак са много държави, като Германия и Чехия се чувстват най-щастливи. Бирите са приятни на вид, спретнати - винаги с бяла якичка. Особено шофьорите са ненаситни към тях, макар винаги да твърдят, че са били само с една.


Как да разберете, че тренирате бойни изкуства



1. Когато правите салата режете зеленчуците с катана

2. Когато играете футбол атакувате топката с маваши гери

3. Когато метете завършвате играейки Бо-ката с метлата

4. Когато започнете да поздравявате хората с "ус"

5. Когато къщата ви заприлича на доджо само с един спален чувал в ъгъла

6. Когато се хванете неволно да се покланяте преди да влезете в някоя стая

7. Когато неволно си драскате на гърба на тетрадката и излизат японски йероглифи

8. Когато започнете да отговаряте на най-обикновени въпроси с Дзен-коани

9. Когато всеки път щом се здрависвате с някой мислите как можете да му направите ключ

10.Когато вместо да ходите на сън вие играете ката

11.Когато пазарувате си пробвате техниките на манекените за дрехи докато никой не ви гледа

12.Когато започнете да вижадате във всичко около вас оръжие



13.04.11 г.

Упражнения по стил върху Хензел и Гретел


Една осъвременена версия




  Хензел и Гретел или Хулио и Галена, както били истинските им имена, се родили в една омагьосана страна, над която тегнело зловещо проклятие. В тази страна живеели хора, които без да са чели Кафка, даже без да са чували някога за него, виждали себеподобните си като хлебарки, хлебарки, които трябвало да бъдат изтребени, хлебарки, които нямали право на живот, защото хлебарките отмъквали храната им, свирали се в най-потайните кътчета и оцелявали, оцелявали без надежда, без обич, без уважение.

  Хлебарките, тоест хората, които приличали на хлебарки, само в очите на омагьосаните хора били хлебарки, а иначе си били съвсем обикновени хора, които страдали, живеели и искали да бъдат щастливи – съвсем като нормални човешки същества. Но омагьосаните хора не го разбирали, защото злата магия изпълвала сърцата им и не позволявала на очите да видят истината.



  Но аз малко обърках приказката.   Трябваше първо да ви разкажа за проклятието.


    Една стара вещица – казвала се Мизерия – успяла да се промъкне в душите на хората от тая страна. Първоначално тя обитавала само хладилниците им, чопвала по малко от кренвиршите от соя и свинска мас, похапвала от фалшивия кашкавал, който нямал време да узрее, правела си здравословна маска за лице от киселото мляко, направено от сухо мляко и мечтаела за времето, когато ще ползва само истинска, нормална, човешка храна.

    Жителите на тая страна също си мечтаели страната им да стане страна на бели хора, които да живеят като хората. Те се стараели да подобрят живота си, полагали усилия и постепенно в хладилниците на част от тях, млякото станало истинско, кренвиршите били заменени от филе, а кашкавалът – от синьо сирене. Да, но Мизерията вече била свикнала с разваленото и като не откривала нищо по вкуса си в хладилниците – измъкнала се от тях и започнала да броди из душите на хората.

    Първоначално хората и се опъвали. Гонели я от там, но тя се изхитрила и започнала да ги подкупва.

    - Пусни ме и ще ти потръгне. – обещавала тя. – ще ти дам сила, ще имаш власт, пари, известност.

    Това обещавала тя, хората полека, лека започнали да се вслушват в думите и и душите им се изпълнили с фалшивите боклуци – така, както някога били пълни с тях хладилниците им. И Мизерията заживяла в човешките сърца. Хората заменили Радостта със Злорадство, Любовта със Секс, Обичта превърнали в Себичност, Лоялността подложили на липосукция, защото много лой имало по нея и тя се превърнала в Изгода, а когато Мизерията посегнала на Добротата, над омагьосаната страна се изсипал невиждан сняг и покрил всички пътища. Станало студено.

    Всички се покрили на топло и тогава започва нашата приказка. Хензел и Гретел (Хулио и Галена в реалността) били брат и сестра. Били на 3 и 2 години и Хулио за малко да се казва Азис, но майка му гледала няколко пъти някакъв сериал в офиса, където чистела и така се влюбила в главния герой, че кръстила сина си на него, а Азис решила да кръсти следващото си дете, но то се оказало момиченце и Роза (майката) я кръстила Галена – на певицата. В деня, когато над омагьосаната страна паднал големия сняг, Роза трябвало да излезе да чисти, защото работела в чистотата и след като и изтекла отпуската по майчинство – трябвало да работи, за да докарва някакви пари за себе си и за децата си, защото и двамата и съпрузи я били зарязали, а майка и тъкмо се била върнала от Франция, обаче нямала никакви пари и се налагало и тя да чисти улиците. Роза оставила Хензел и Гретел в малката им стаичка, обещала, че ще им донесе хлаб и мляко, ако слушат и излязла да рине сняг. Баба им също въртяла греблото по спирките, а Хензел и Гретел стояли сами и чакали майка си.

    Точно тогава в стената се отворил проход и децата видели невероятна гледка. На една поляна, покрита с фуражни банани и боядисани портокали се издигала къщичка от шоколад и захар. Шоколадът не бил съвсем истински, прозорците били направени от тублерони с изтекъл срок на годност, вратата била слепена от марципан, а стените от сладки по-твърди от бетон, но за Хензел и Гретел това било без значение, защото те никога не били виждали подобно нещо. Хензел изял два прозореца и чепка банани, а Гретел – част от покрива, направен от еклери. Когато децата се нахранили и заспали, на поляната се появила Мизерията, пренесла ги в своята кухня, поставила ги в една огромна тава и ги опекла за обяд.


    Знам, че тази приказка ви се струва много объркана, знам че според вас би трябвало децата да надхитрят злата вещица, но това става само в приказките и в мислите на добрите хора, на такива като вас, които не са позволили на Мизерията да обсеби душите им. В реалността Мизерията похапва задушено човешко и го полива с отровата, която събира от злобата, засадена в човешките души. Не вярвате ли.

    Всички имена на герои са измислени. Всички грозни магии могат да бъдат победени. Всеки човек е изначално добър. Само дето е ужасно трудно да бъде премахнато проклятието на злата вещица, което кара хората да виждат в себеподобните си плъхове, хлебарки и всякакви други гадинки. А може приказката ми да е съвсем объркана и подобно проклятие да не съществува, Хензел и Гретел да побеждават Мизерията, а Злобата да обитава само нощните ми кошмари и да се стопява в небитието от вълшебната целувка на Утрото.


    Объркана приказка – в нея всичко е възможно.






По Братя Грим - Людмил Станев



    Злата мащеха убедила бащата да изостави Хензел и Гретел в гората. Там те останали сами, изгубили се и когато слънцето се скрило, видели къщичката на баба Яга...





По Йордан Радичков




    В селото започнали да стават небикновени работи. На Гоца жена му сънувала Верблюд и му казала да заведе децата в гората. Гоца завел децата и ги оставил. Maлкият Mилойко видял една коза. С човешки глас тя му казала:


    "Донесохте ли ми хляб?"


    "Kакво нещо е козата?" - помислил си Mилойко и погледнал отново, за да я види по-добре.


    Нея вече я нямало. На мястото, където вила преди, имало чешма, на която пишело:


    "Тази чешма направи Иван Христофоров от Баръмица, да се знае и помни той и целият му род."


    Kaтo прочел това, Милойко се обърнал към сестра си Паца, но нея също я нямало. Чул само гласа и, който се отдалечавал някъдe далеч към тръстиките:


    "Mилойкoooooo, не можеш да ме хванееееееш."


    Тръгнал Mилойко по гласа и стигнал до чудна къщичка. Maлка и схлупена, тя давала вид сякаш е седнала и размишлява. Двете греди на покрива се били подпрели една до друга и заедно се вардели от времето. На прага излязла старица и тихичко започнала да вика Милойко така, както ce вика пиле.


    Милойко отново чул гласа на сестра си, а старицата изчезнала като карбид, хвърлен във вода. На нейното място се появило малко въртоглаво псе, излаяло два-три пъти и потънало в гората.





По Уди Алън



    Исак загубил жена си и след като говорил с психоаналитикa си, се оженил за Мириам, но тя не искала да приеме двете му деца от първия брак। Тогава Исак решил да ги остави в Европа.


    Тя не е толкова далеч, но aкo мислим за нея като културно натрупване, е далеч почти кoлкoтo къщичката на Баба Яга. Хензел и Гретел попаднали в Европа, което не е кой знае колко страшно, ако не се брои фактът, че били с вълнени кoстюмчета през август и седяли на върха на Нотр Дам дьо Пари. Единственото, което имали в ръцете си, били две клоби с напълно безполезна течност. В магазина за карти продавачката неправилно разбрала, че искат клоби на Париж, а не карти на същия.


    Kолкото дo екстравагантната старица с метлата, тя отдавна била в музея на мадам Тюсо, а от него, както знаете, никой не може да излети: "Две деца ще се загубят, две деца ще се намерят" - казал Калиостро. И това пророчество се сбъднало. Бедата на Хензел и Гретел е, че те били от първата категория. За Баба Яга изобщо няма да говорим, защото тя е oбeкт на изследванията по средновекoвeн романтизъм.




По Реймънд Чандлър



    Втората жена на човека била cepвитьорка чието лице много напомняло стара yченическa чанта. Първата преди четири години излязла от къщи по пантофи да си купи цигари от будката на ъгъла и сега живее в Сан Бърнардино. Та втората убедила cкaпaния си съпруг да изостави децата. След като ги оставил в гората, той изпил чаша от любимия си бърбън, но угризенията му били толкова големи, че бърбъните станали шест.


    А когато децата влезли в къщичката на Голямата Яга, със силен юмручен удар тя ги проснала в състоянието, в което xopaтa обикновено спят. Чевръсто запалила пещта, но, както се досещате, не да им готви обяд, защото обядът били те самите. Хензел бавно извадил колта си и направил в тялото на Голямата Яга дупка, през която спокойно би могъл да мине охранен дакел.




По Стивън Кинг




    Децата останаха сами в гората. Сумрачната светлина събуди всичките им страхове. Яростни пулсации се появиха пред разширените им зеници. И тогава Хензел разбра, че отново ще чуе сатанински смях - тих и свистящ звук ги заобиколи от всякъде. Толкова лепкав, че се усещаше дъхът му. Oтнякъдe извираше пулсиращо и неизбежно присъствието на тази, кято те вече бяха виждали.


    ТЯ се появи от мъглата и бавно тръгна към тях. Лицето и беше събрано в една-единствена точка. Тази точка като някаква кърваво-червена бленда се свиваше и отпущаше, издавайки звуци, които напомняха за могъществото на приливите и отливите. Звуци, които всички знаем от някакъв по-предишен праисторически живот.






По Даниил Хармс



    Мъжът и жената нямали деца. Тази беда не им стигала и към нея се прибавила друга. След като нямали деца, те нямали кого да изпратят в гората. Баба Яга също нямало. Поради бедност още едно гърло би било разточителство за семейството. Къщичката на Баба Яга отдавна била дадена от обкома за комунална квартира от металургичния комбинат. Bсичкo било толкова бедно, че дори и мъжът и жената от началото на тази история ги нямало. За какво говорим тогава всъщност...



Дневник на българския нинджа

Ден 1.
В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2.
Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3.
Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5.
Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6.
Почивахме.

Ден 7.
За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9.
Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10.
Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11.
Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12.
Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13.
Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14.
Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15.
Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи.
В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16.
Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17.
Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак.
Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18.
Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19.
Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоменка.

Ден 20.
Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината.
Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни.
Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21.
Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра.
Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22.
Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме.
Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23.
Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24.
Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25.
На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила.
Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26.
При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха.
Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27.
Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28.
Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота.
Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет.
За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29.
Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж.
Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30.
Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31.
Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане.
Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани.
Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32.
Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33.
Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34.
Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен.
Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35.
Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу.
Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36.
Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37.
Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38.
Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39.
Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения.
А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40.
Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена.
Празнувахме с овнешко.

Ден 41.
На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42.
Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43.
Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44.
Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45.
Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти.
Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46.
Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47.
Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48.
Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49.
Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50.
Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател.
След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51.
Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52.
Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53.
Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54.
Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55.
Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56.
Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57.
Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58.
Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59.
Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60.
Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61.
Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62.
Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63.
Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65.
Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66.
Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация.
Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67.
Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме.
Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й.
След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68.
Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката. След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69.
Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря.
Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70.
Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле.
После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис Made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73.
След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател.
Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи.
Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74.
Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа.
После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77.
След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме.
Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78.
Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство.
До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79.
Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск. След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.

12.04.11 г.

Някои мъжки правила


Постоянно слушаме за “Правилата” от женска гледна точка. Сега, ето и някои мъжки правила:

• Женските гърди са за гледане и за това ги гледаме. Не се опитвайте да промените това – няма да стане!
• Научете номера с тоалетната седалка. Големи момичета сте. Ако е вдигната – свалете я. На нас ни е нужно да е вдигната, на вас смъкната. Да сте чули някога да се оплакваме че не я намираме вдигната?
• Събота = Спорт. Това е като пълноунието или приливите и отливите. Оставете го така.
• Пазаруването не е спорт. И не, ние никога няма да го приемаме като спорт.
• Плаченето е изнудване.
• Ако искате да разберете нещо питайте. Нека сме наясно по този въпрос: малките намечета не действат! По-сериозните също! Най-откровенните намеци също не действат! Давайте по същество!
• “Да” и “Не” са напълно приемливи отговори за почти всеки въпрос.
• Идвайте при нас с проблем САМО ако искате да го разрешим. Това е което можем да направим. Имате си приятелки които да ви изслушват.
• Главоболие продължило 17 месеца си е сериозен проблем – идете на доктор!
• Всяко нещо което сме казали преди 6 месеца не се брои при спор с вас. Всъщност всякакви коментари с давност 7 дни не се броят.
• Ако си мислите че сте дебели – най вероятно е така. И спрете вече да ни питате.
• Ако нещо което сме казали може да се интерпретира по два начина и единият ви кара да се чувствате тъжни или ядосани – то имали сме другото предвид.
• Можете или да ни накарате да свършим нещо, или да ни кажете как искате да бъде свършено. Но не и двете едновременно! Ако вие най-добре знаете как то трябва да бъде свършено – просто го свършете сами!
• Когато е възможно, моля казвайте каквото имате да казвате по време на рекламите.
• Христофор Колумб не се е нуждаел от напътствия. Ние също!
• Всички мъже виждаме само 16 цвята – те са цветовете които са по “default” на Windows например. Прасковата например е ПЛОД. Люлякът е цвете. И идея си нямаме какво е тюркоазено.
• Когато попитаме какво има и вие отговорите “нищо”, ние се държим все едно няма нищо. Знаем че лъжете, но просто не си струва главоблъсканицата докато разберем какво не е наред.
• Ако задавате въпроси на които не искате да чуете отговор, очаквайте отговори които не искате да чуете.
• Когато се налага да ходим някъде заедно, абсолютно всичко което облечете е добре. Наистина!
• Не питайте за какво си мислим, освен ако не сте готови да говорте на теми като Секс, Спорт или Коли.
• Имате достатъчно дрехи!
• Имате прекалено много обувки!

Благодарим че прочетохте това.
Да, знаем че ще трябва да спим на дивана тази вечер, но знаете ли - това не ни пречи – че то си е един вид къмпинг.


Как да четем обяви за недвижими имоти


** „артистичен апартамент” 
– таванско помещение или апартамент на последен етаж със сериозни скосявания. Подходящ за хора, на които им се удава брането на ягоди прави.

** „широк център” 
– намира се в краен, но амбициозен квартал.

** „идеален център”
– няма, ама изобщо няма да има къде да паркирате.

** „в перспективен район” 
– намира се в средата на хубава и плодородна нива, имаща нещастието да е близо до София или друг голям град.

** „Образцов хигиеничен дом” 
– къща с външна тоалетна. Подходяща за хора с девиз: „Ние не акаме в дома си!”

** „перфектна инвестиция” 
– Толкова е перфектна, че малцина я разбират. Подходящ за хора, които не схващат, че имотът не става за абсолютно нищо.

** „нуждае се от освежителен ремонт” 
– нуждае се от основен ремонт. Подходящ за хора с хоби ремонтите, разбира се.

** „за ремонт!” 
– пълен коптор, за бутане. Подходящ за багеристи.

** „къща за бутане или за осн. ремонт” 
– най-вероятно вече сама си е паднала.

** „ИЗГОДНО!!!” и „МНОГО СПЕШНО!!!”
– фалшива обява, обикновено подла гавра със собственика на гсм-а, даден за контакт.

** „пред Акт 16” 
– обикновено перманентно състояние на имота.

** „съседи българи” 
– имотът има скрити предимства, като безплатни ток и вода.

** „в района има обитаеми къщи” 
– обирите са всеки вторник, сряда и четвъртък, без юли и август. Иначе природата е страхотна.

** „близо до язовир” 
– Риба може и да няма, но е бъкано с комари.




Какво е истински студ




+10 градуса по Целзий: Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното.
      А лапландците садят цветя.
+5 градуса по Целзий: Лапландците се припичат на слънце.
+2 градуса по Целзий: Италианските коли не палят.
0 градуса по Целзий: Чистата вода замръзва.
-1 градуса по Целзий: Дъхът става видим.
      А лапландците ядат сладолед и пият студена бира.
-4 градуса по Целзий: Котката иска да се мушне с теб под одеялото.
-10 градуса по Целзий: Време е да се планува една почивка в Африка.
      А лапландците отиват да плуват.
-12 градуса по Целзий: Твърде студено, за да вали сняг.
-15 градуса по Целзий: Американските коли не могат да запалят.
-20 градуса по Целзий: Може да си чуеш дъха.
-22 градуса по Целзий: Френските коли също вече не палят.
-23 градуса по Целзий: Политиците започват да съжаляват бездомниците.
-24 градуса по Целзий: И немските коли не могат да запалят.
-26 градуса по Целзий: От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу.
-29 градуса по Целзий: Котката иска да се пъхне в пижамата ти.
-30 градуса по Целзий: Нито една истинска кола вече не пали.
      А лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата.
-31 градуса по Целзий: Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга.
      А лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.
-39 градуса по Целзий: Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш.
      А лапландците закопчават най-горното копче на ризата.
-40 градуса по Целзий: Колата също иска в леглото.
      А лапландците си обличат пуловер.
-44 градуса по Целзий: Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.
-50 градуса по Целзий: Моржовете напускат Гренландия.
      А лапландците затварят прозореца на тоалетната.
-70 градуса по Целзий: Белите мечки напускат Северния полюс.
      А Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет.
-75 градуса по Целзий: Дядо Коледа напуска Полярния кръг.
      А Лапландците нахлупват шапката над ушите.
-120 градуса по Целзий: Алкохолът замръзва.
      А лапландецът е много вкиснат.
-268 градуса по Целзий: Хелият става течен.
-270 градуса по Целзий: Адът замръзва.
-273 градуса по Целзий: Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира.
      А Лапландците си признават, че е малко студено и си поръчват по още една ракия на клечка.


Три жени решили да направят експеримент


Три жени  - омъжена (от 10 години), любовница и неомъжена (с гадже) решили да направят експеримент - да се облекат с кожено бельо, ботуши, бикини, сутиен и кожена маска и да видят реакциите на партньорите си.
След една седмица се срещат да споделят резултатите.

Неомъжената:
- сложих си аз коженото бельо и изчаках гаджето да дойде  - като ме видя падна на колене, каза че аз съм неговата сбъдната мечта, помоли ме да се омъжа за него и после цяла нощ правихме бурен секс.

Любовницата:
- облякох аз коженото бельо, наметнах отгоре един шлифер и отидох при моя в офиса му  - там влязох в кабинета, разтворих шлифера и му показах какво има отдолу. Без дума той отиде до вратата, заключи я, после извади кабела на телефона и правихме секс върху бюрото му в продължение на 5 часа.

Омъжената:
- сложих аз коженото бельо и застанах в коридора да изненадам мъжа си. Когато се върна от работа, затвори входната врата, погледна ме и каза: здрасти, Батман, какво има за ядене?

Петте основни женски недостатъка


№ 1
Жените не знаят какво искат. Никога. В нито един момент. Нито в дреболиите /червената ли рокля да взема или онази, дето е намалена/,  нито в глобалните въпроси /дали да се омъжа за Иван и през август ли да си взема отпуската/.
Жените не се ориентират в своите тайни желания. Защото в съзнанието им съществува непреодолим разрив между външния блясък и това, което в действителност им трябва.

№ 2
Жените си мислят, че знаят какво искат. Те искат щастие. Но попиташ ли: ”А какво според теб е щастието?”,  моментално почват да мънкат. „Е, как – ще каже тя – ами ето... мъж...пари... красота...”  Да, но мъжът – това не са само серенади под луната, но и мръсни ризи, манджи и футбол.
Парите пък са нещо, което никога не достига.
А красотата – тя винаги е повече у другите. И когато жената получи един или повече от ингредиентите на своето въображаемо щастие, тя се чувства излъгана.
Защото някак си не е точно така и някак си не е точно това.

№3
Жените са внушаеми. При правилен подход можете да я накарате да мисли каквото си пожелаете. И тя абсолютно искрено ще вярва в това. После опитайте да и внушите точно обратното – и тя отново ще вярва в него по същия искрен начин.
С други думи – жените нямат свое собствено мнение и свои собствени принципи. А безпринципния човек е опасен спътник, независимо от всички предимства, които си мислим, че това положение ни дава.

№ 4
Жените се възприемат като привилегировани. И се опитват да седят на два стола. Жената иска да има на свое разположение всички плюсове на съвременното равноправие, но едновременно с това  - рицарско отношение.
В бита това се изразява по следния начин: тя иска да получава от вас цветя, признания и неопровержими доказателства за отношението ви към нея, но не иска да ви пере чорапите и да ви прави вечеря.
И само се опитайте да и го кажете! Тя веднага ще ви обясни да каква степен сте недостоен за гордото име Истински Мъж.

№ 5
Жените са убедени в неотменяемото си право да ви променят. В съответствие със своя идеал, в съответствие със съседа, с колегата, с бившия, с баща и. Вие не спите както трябва, или не и правите комплименти както трябва, не сте обзавели къщата както трябва или неправилно я ухажвате. И не се съмнявайте – тя ще положи титанични усилия, за да унищожи вашите недостатъци.
Вие сте толкова далеч от съвършенството, че ежедневно и еженощно трябва възторжено да и благодарите, задето тя се мъчи да ви промени. И ако не разбирате това, сте най-големия дръвник и селяндур.

Това ми харесва :)

  • Zen Point - Начало