Zen Point -
Начало
За четящите -
Хиляди книги

12.04.11 г.

Един ден от живота на стария ерген


   Включваш котлончето и поставяш тигана. Взимаш две яйца, едното несръчно изпускаш в мръсната мивка, присядаш до прозореца, запалваш цигара, замисляш се. Припомняш си младостта. Припомняш си, че си забравил да купиш хляб. И после за забравеното във ваната бельо, натопено там преди месец. Спомняш си всичко.
   Внезапно скачаш, грабваш нагорещения тиган, изгаряш си ръката, псуваш, отвърташ крана на студената вода, сещаш се, че крана не работи от седмица.
   Вдигаш тигана от пода с ръка, омотана в ръкава на пуловера, и го слагаш го на масата. Изпиваш суровото яйце. Забелязваш, че е последното. Вземаш пакет макарони, изсипваш ги в тенджерата, поставяш тенджерата до котлона. Взимаш от масата тигана, започваш да дереш от него залепналата мушама, разсърдваш се, изхвърляш го в кошчето за боклук, дожалява ти, изваждаш го обратно.
   Подът е залят с олио, тръгваш да търсиш парцал да го избършеш, намираш вестник с обяви за запознанства, изчиташ ги внимателно, забелязваш, че вестникът е миналогодишен.
   Отиваш с стаята, намираш телефона на позната, иска ти се да я поканиш на ресторант, пресмяташ колко ще ти излезе, решаваш, че не си струва.
   Връщаш се в кухнята, наливаш вода в тенджерата с макароните, измъкваш изплувалия фас.
   Почесваш се по бузата, приисква ти се да се обръснеш, приисква ти се да се напиеш, приисква ти се да се ожениш. Идваш на себе си.
   Отиваш в магазина за хляб. Купуваш цигари. На връщане срещаш симпатична девойка с кученце. Харесваш се на кученцето, не се харесваш на момичето.
   Тогава отиваш на кино, по средата на филма се сещаш за варящите се в къщи макарони, бързешком се прибираш, поглеждаш в тенджерата, дълго се чудиш какво да я правиш.
   Очистваш един морков, посоляваш го и го изяждаш. Решаваш да уплътниш прозорците за зимата. Решаваш преди това да ги измиеш. А още преди това – да махнеш старото уплътнение. 
   Решаваш да не се занимаваш с глупости.
   Връхлита те ясното чувство колко ужасно нещо са почивните дни.
   Правиш няколко крачки към библиотеката, ровиш безцелно известно време, натъкваш се на дипломната си работа. Заинтересуван я прелистваш. Разбираш, че всичко си забравил.
   Гасиш лампата и си лягаш.
   Сещаш се, че не си се съблякъл.
   Сещаш се, че не си се събличал от пет дни.
   Сещаш се за първата си любов. Не можеш да си спомниш лицето и.
   Сещаш се на колко ще бъдеш след седмица.
   Сещаш се, че мъжете не плачат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Това ми харесва :)

  • Zen Point - Начало