С душесмут окосъзрех вестилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Висшето просветилище народно, поради негодие старешко.
Това вля злино грочиво в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни и матерни мръснословия. Защото, ако ме олицезрете, ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно ярколетие. Никакво коленослабие и кръстонемощие не са ме спохождали.
Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, любощенските ми подсети - непрестанни.
При това младосърдие и яколетие бива ли да ме подвергвате на изпъдица? С настоящето си буквописано заявление Ви моля да не ме изпращате в песионно пуствремие, а в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка. Последна доплънка:
Виж, ако става реч за професора Влахов, той, макар да е в ергенски самолипс, изпада в кръстонемощие и е в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.
С почит: Проф. Балан
Писмо на Александър Теодоров – Балан (първият ректор на СУ от 1888 г.) до министър Иван Вазов
unikalno e i az ne znam za6to sam go propusnala ;)))
ОтговорИзтриване