Zen Point -
Начало
За четящите -
Хиляди книги

1.04.11

26 начина да бъдеш абсолютната кучка


 
Държи те за ръката, гледа те влюбено в очите и ти обяснява, че не може без теб? Иска да се ожените и да имате куп деца, всичките от които трябва да ги раждаш ти? Писнало ти е от хигиенните му навици, от мръсните му чорапи и от пропадналите му приятели-алкохолици? Хванала си го да кръшка? Намира това за съвсем нормално и най-нагло ти обяснява, че когато той е_е може, а когато теб те е_ат, значи е_ат цялото семейство? От две години ти обещава да си намери работа, а ти го издържаш с надеждата, че някога ще се промени? Изхвърли този боклук, скъпа, и го накарай да съжалява, че се е родил!

Уточнение: Прилагай внимателно, според големината на провинението и не бъди прекалено жестока. Мъжете са чувствителни създания. Ха ха. Никога не прави това у дома, ако наистина го обичаш. Ето 26 неща, които никой мъж не би ти простил:















1) Кажи му, че си бременна от друг.

2) Непрекъснато му обяснявай колко готин тип е шефът ти, особено ако е чужденец.

3) Кажи му, че отиваш на екскурзия с приятелки до Италия, защото много харесваш южния темперамент на италианците.

4) Разкажи му всичко за бившите си гаджета.

5) Сравнявай големината на пениса му с големината на бившия ти любовник.

6) Кажи му, че той е първият мъж, с който си неспособна да стигнеш до оргазъм.

7) Непрекъснато се възмущавай от ниската му заплата и не спирай да го тормозиш с въпроси кога най-после ще му я увеличат.

8) Купи си нещо безумно скъпо и ненужно с трудно изкараните му пари.

9) Обиждай колата му. Кажи му, че е крайно време да смени тази таратайка с мерцедес, какъвто кара “един познат”

10) Непрекъснато, ама непрекъснато му задавай несвързани въпроси.

11) Говорете си за зодии с часове.

12) Попитай го защо по дяволите баща ти го мисли за мухльо?!

13) Флиртувай с най-добрия му приятел. Не забравяй: при мъжете истинското приятелство действително съществува, но когато мислят с долната си глава, то винаги остава на заден план.

14) Накарай го да се напие и да се изложи пред родителите ти.

15) Изчукай се с шефа му (баща му, брат му)

16) Отиди за две седмици на море с приятелки без да му се обадиш.

17) Помоли го да те запознае с някой “готин пичага”.

18) Възбуди го до краен предел и си легни под претекст, че си уморена и те боли главата.

19) Кажи му, че свършва прекалено бързо, което обаче няма никакво значение, защото ти така или иначе не усещаш нищо, докато е в теб.

20) Накарай го да ти прави френска любов с часове, след което кажи, че си изтощена, обърни му гръб и се направи на заспала.

21) Напоркай се като свиня и се изложи зверски пред приятелите му.

22) Унижавай го на публични места. Например, заведи го в магазин за луксозно дамско бельо, харесай си дантелени гащички и го попитай пред продавачката как мисли, дали ще му стоят добре. После го накарай да ти ги купи. Или пък го накарай да ти помогне да изпробваш поне двадесет чифта ботуши, коленичил пред теб, в претъпкан магазин за дамски обувки.

23) Отиди на рождения му ден с новия си приятел.

24) Флиртувай няколко месеца с него, накарай го да влезе в ролята на перфектния кавалер, заведи го в скъп ресторант, поръчвай като невидяла и накрая, след като плати сметката, му обясни, че го харесваш само като приятел, защото е прекалено нежен и чувствителен. Обясни му, че си падаш по силните мъже (негрите, ако е рус, русите, ако е негър)

25) Споделяй всичко за месечните си неразположения с него в детайли.

26) Винаги оставяй капака на тоалетната чиния спуснат и се постарай килимчето пред нея непрекъснато да е мокро.

________________
Тихомир Димитров

Свекървата като мишена


Коя е идеалната свекърва?
Тази, която има кънки на краката и катинар на устата.

Седят три майки с децата си в кварталната градинка и разговарят. Едната казва:
- Моята свекърва като почина по нейно желание я погребахме на едно райско местенце в планината до едно поточе под една красива плачеща върба.
Другата казва:
– Моята пък я погребахме на едно островче в средата на река сред чудна природа. Спокойствие и идилия!
В този момент на третата звъни GSM-а и свекървата й се обажда да разбере какво прави, как са с детето. Снахата отговаря:
– Ми на чист въздух сме в градинката. А ти какво правиш?
– Ами нищо, мотам се нещо из къщи- отговаря свекървата
Снахата казва:
– Мотай се, мотай се ама те хубавите места хората ги взеха вече!

Снаха и Свекърва се разхождат по магазините.
Снахата настоява: "... да купим нещо за рождения ти ден майко, защото не сме ти взели нищо, избери си ти, хем ще го премериш, да ти е по мярка.
Свекървата нервно прецежда през зъби. "Абе аз мога да си избера, ама после какво ще кажете, нека за вас да има". А на ум си мисли: как ще те очерня иначе пред сина си, ако се върнем и кажа, че си ми купила подарък. По добре е нищо да не ми купиш ти, а да ми дадете пари, аз знам, как да ги изхарча. Хем от тебе ще се оплача, че не мислиш за мене, хем за себе си нова дреха ще имам.

Жена неочаквано съобщава на съпруга си:
– Починала е леля ми в Ростов, отивам на погребение.
– Никога не си ми казала че имаш леля? Добре, ще отидеш, но ще те съпровожда майка ми।
Взела самолета младата жена заедно със свекърва си. В Ростов на аерогарата ги посрещнали някакви мъже и ги откарали в домовете си на различни страни.
След три дни се срещат на аерогарата, за да летят обратно. Младата жена, изчервявайки се, казва на свекърва си:
– А какво ще кажем у дома?
– Не зная какво ще казваш, но за деветте дни и за четиридесет задължително ще дойда в Ростов.

В съда, прокурора пита обвиняемата:
- Каже те, защо убихте вашата свекърва?
Жената отговорила със спокоен тон:
- Беше нещастен случай. Както приготвяхме гозбата, от носа й започна да тече кръв.
И аз за да спра кръвта я стиснах по силно за врата.....

След сватбата си двама младоженци отишли да живеят при родителите на мъжа. Свекървата решила да си уточнят взаимоотношенията със снаха си, още в началото. Отишла и й казала:
– Мила снахо, за да има разбирателство между нас, трябва да следваш само няколко простички правила: когато станеш сутрин и видиш, че китката на главата ми е обърната надясно, това означава, че съм много ядосана и не се опитвай да говориш с мен, да не го отнесеш ти; ако китката на главата ми е обърната наляво, това означава, че съм в добро настроение, можеш да ми говориш, да ми помагаш и т.н.।
Снахата:
– Тогава трябва да ти обясня, че ако станеш сутрин и ме видиш да съм запалила цигара, да съм си вдигнала краката и да си пия кафето, трябва да знаеш че въобще не ми пука на къде ти гледа китката.

Млада съпруга гледа през прозореца и изведнъж като попарена се втурва към съпруга си:
– Стига си мил тези чинии! Свали веднага престилката, лягай на дивана и започвай да четеш вестник!
– Скъпа, какво ти стана?
– Нищо! Майка ти идва у нас!

За сватбата булката направила подарък на свекърва си – сребърна пара, ножица и игла с хирургически конец.
– Ето, мамо, сребърната пара е за това, че си отгледала и изучила мъжа ми. Ножицата е отсега нататък да отрежеш всички връзки с нас и да не ни се бъркаш кога да работим, кога да отслабна, след колко месеца да раждам... а иглата с конеца ти ги давам да си зашиеш добре устата, ама ситно като гоблен, за да не говори нищо...

– Докторе, сънувах ужасен кошмар! Вървя по един коридор в психиатрията и към мен върви свекървата с един носорог! Ах тези жълти очи, тази загрубяла и повяхнала сива кожа... този ужасен нос...
– Наистина звучи ужасяващо! – казал психиатъра.
– А да ви опиша и носорога...

В съда се гледа делото срещу госпожа Петрова, която е убила свекърва си като я е ударила с чук по главата. Като свидетел се явява нейната най-добра приятелка.
Съдията пита:
– Какво мислите за постъпката на приятелката си?
– Ами... Мисля, че всеки е ковач на собственото си щастие!

Свекърва си мери кръвното при лекаря.
– Много ви играе кръвното – казва й докторът
– От снахите е! Младата снаха го вдига, голямата го смъква.

Една баба продава ябълки на пазара и вика:
– Ябълки от Чернобил! Купете си ябълки от Чернобил...
Един човек я пита:
– Абе, бабо, имаш ли акъл, кой ще ти купи ябълките като им правиш такава реклама?
– Аааа, купуват, чедо, купуват. Я снаха за свекърва, я свекърва за снаха...


Една снаха много се дразнела на свекърва си и всеки път като се ядосала за нещо, си го записвала в едно тефтерче.
Един ден, след много години, когато и тя вече била станала свекърва, намерила тефтерчето. Започнала да чете и на всяка бележка да възкликва:
– "Права е била"
– "И за това е била права"...

Млада жена се разхожда с малкото си момиченце по улицата. То вижда емблемата на една аптека със змията, обвила чашата, и удивено гледа майка си:
– Защо се уплаши, малката ми! – ласкаво казва майката. – Това е баба ти, хапва си сладолед.

Свекърва се скарала със снаха си. Грабнала си чантата и рекла:
– Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла. По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един покрив заедно с теб...
Излязла и затръшнала след себе си вратата.
– Слава тебе, Господи! – казала снахата. – Най-после чу молбата ми...
Не след дълго външната врата се отворила и свекървата, виждайки веселата си снаха, рекла:
– Провървя ти отново! Навън вали силен дъжд...

Свекърва към бъдещата си снаха:
- Ох, дъще, много хубаво, че се обичате и харесвате, че ще се вземете! Ех, дано да си и честна!
- Ох, мамо, дано, дано, ама надали...

Баба Татарка и стрина Бръмбарица седнали на припек до портите:
– Како се измени свето, комшийке! – въздъхнала баба Татарка। - Едно време, кога бееме млади невести, колко лоши беа свекървите...
– И ората се измениа, комшийке! – добавила стрина Бръмбарица – Сега ние станааме свекърви, ама са се навъдили едни снаи...

На квартално събрание на свекървите било взето решение вместо свекърви, за по-благозвучно да ги наричат маргаритки. Една от тях, страдаща от склероза, прибирайки се в къщи, развълнувано споделила със снаха си:
– Сийче, знаеш ли, днес на събранието единодушно решихме отсега нататък да ни наричате...Ох, как се наричаха онези белите цветенца с жълтичко в средата?
– Лайкучки! – отговорила удовлетворено снахата.

Френски младеж води у дома любимата си и я представя на майка си:
– Мамо, тя е чудесно момиче! Готви много хубаво, обича да прави баница, освен това обича да пере и чисти.
– Много добре, сине, Нека да идва всеки вторник и петък – ще и плащаме по 20 франка на ден!

Попитали една снаха:
– Какво употребяваш най-често за лъскане на паркета?
– Свекървата...

Една свекърва беряла душа. Снахата била до нея и й запалила свещ за успокоение на душата. Не щеш ли до леглото бръмнала муха. Свекървата се понадигнала и започнала да се оглежда. Снахата нервно я смъмрила:
– "Давай, давай не се разсейвай...!

Една жена имал син и дъщеря. Срещнала я нейна приятелка и попитала как са децата й.
– Дъщеря ми се омъжи и е много добре. Зетят е душа човек – чисти, готви, закуска в леглото й носи, много са добре. Но синът не случи на жена. Много мързелива снаха имам, горкото ми момче! Кара го да чисти, да готви, даже и закуска в леглото й да носи!

– Много хубаво, снахо, радвам се, че ме поздравяваш. Но защо всеки път, независимо дали е сутрин, обед или вечер, ми казваш " Добър вечер, майко!"?
– Ами защото като те видя, ми причернява...

Мъжът се връща внезапно от командировка и вижда, че изпод юргана в съпружеското му ложе се подават два чифта крака. Побеснял, той докопва от килера някаква тояга и започва да налага спящите с всичка сила. Когато капва от умора, захвърля тоягата и се отправя към кухнята, където ще посреща... жена му.
– Пристигнаха свекърът и свекървата. Сложих ги да спят в нашата спалня, че са много изморени от пътуването.

На гости на младото семейство са дошли майката на булката и свекървата. Снахата отива да направи кафе, за да ги почерпи и носейки го към масата кафето в една от чашките се разлива в чинийката. Тя решава да поднесе разлятата чашка на майка си , защото знае, че тя няма да се обиди. Свекървата моментално реагира:
– Майката си е майка, на нея има кафе и в чашката и в чинийката, а на мене само в чашката!

Бил хубав слънчев ден. Свекървата казва на снаха си:
– Какво хубаво време, да излезнеш па да се не върнеш!
На другия ден валял дъжд и снахата казала на свекърва си:
– Какъв лош ден, да легнеш па да не станеш!

Разговарям с приятел вдовец, току-що оженил сина си:
– Как е младото семейство? – питам го.
– Много са щастливи, особено снаха ми!
– Защо "особено снаха ти"?
– Много е щастлива, защото няма свекърва!

– Гледа ли снощи филма?
– Да.
– Кое ти хареса най-много?
– Когато в къщата избухна пожар и булката хвърли свекърва си от прозореца от петия етаж, за да я спаси.

Мъж се кара със жена си:
– И откъде ти хрумна, че обичам твоите роднини по-малко от моите? Ето, например, обичам много повече свекърва ти, отколкото тъща ми.

Свекърва посреща младото семейство на прага, държейки в ръце метла и лопата. Усмихва се:
– Вие идвате, ама аз не съм готова за булка!...
Смях и колективен отговор на младите:
– Кой ли те пита?!!.....

Каква е приликата между слънцето и свекървата?
Че и двете не можеш да ги гледаш!

След посещение на село, снахата натоварила багажника на колата с провизии и на тръгване се обръща към свекърва си:
– Аз да не забравих нещо, майко?
– Че какво си донесла, та да забравиш? – отвърнала свекървата.


Момченце отива при майка си и пита:
– Мамо, каква е разликата между "беда" и "нещастие"?
Майката пояснява:
– Ако майката на баща ти тръгне нанякъде с автобус, автобусът спре, баба ти слезе от него и изведнъж я блъсне камион, или пък ако тръгне на разходка в планината, подхлъзне се и падне в някоя пропаст... Ето това е нещастие. А бедата е в това, че баба ти не иска да ходи никъде...

В самолет при излитане, стюардесата съобщава, че има свръх тегло и един от пътниците, по избор трябва да слезе. Настъпва напрегнато мълчание. Не след много се чува приглушен глас отзад.
– А пък свекървата винаги, когато не ни трябва е при нас, а когато ни трябва я няма.

Запъхтяна млада жена влиза в аптеката и казва:
– Моля Ви, опаковка спазмалгон , за свекървата...
– Спазмалгон няма, но имам цианкалий - отговаря аптекаря апатично.
– И каква е разликата?
– 20 стотинки....

- Да знаеш, Мими। – Вчера идва в нас свекървата и на каишка води един крокодил. Ама то едни люспи, едни лиги, един змийски език.
– Е, ти какво очакваш, нали е крокодил.
– Ама аз още не съм ти казала как изглежда крокодилът.

Лежи си една жена на плажа с хлапето си, а свекървата й се къпе в морето. По едно време свекървата започнала да се дави. Момченцето бутнало майка си и казало:
– Мамо, виж, баба маха нещо във водата.
А Майката отговорила:
– Ами махни и и ти, сине.

Разговор между майка и син на гарата:
– Мамо, Мамо, баба точно с този влак ли ще заминава?
Майката отговорила:
– Точно с този, сине, продължавай да отвиваш гайките по-бързо.

Снаха получава коледен подарък от свекървата – две рокли. За да й достави удоволствие, снахата веднага си слага едната. Свекървата я изглежда накриво и казва:
– Другата май не ти хареса, а?

Мъж и жена се връщат от кремиране на свекървата. Мъжът казва:
– Нека сложим урната с праха на мама на пианото, тя обичаше да ме слуша как свиря.
А жената отговаря:
– Не, по-добре да сложим праха в пясъчния часовник, да свърши поне и тя малко работа.

– Вчера кучето ухапа свекървата.
– И как е?
– Горкото, цяла нощ повръща.

Жена се обажда на ветеринаря:
– При вас ще дойде свекърва ми със старата ни кучка. Моля ви, дайте й някаква силна отрова, да не се мъчи.
А докторът отговаря:
– А кучето може ли после да намери само пътя към къщи?

Мъж и жена са в магазин. Мъжът казва:
– Скъпа, утре мама има рожден ден, какво да й купим? Тя би се зарадвала на някакъв електрически уред.
Жената отговаря:
– Какво ще кажеш за стол.

Обвиняема, с какво ударихте свекърва си?
– С едно вестниче.
– А какво имаше в него?
– Една щангичка.

Скъпа, виж кой ни е дошъл на гости – мама!
– И докога ще остане? – пита жената.
– Ами докато ви омръзна – отговаря тъщата.
– Еее, остани за едно кафенце поне де.

Две приятелки се срещат. Едната носи чифт обици и пушка. Другата пита:
– За какво са ти тия обици?
– Ами свекървата има рожден ден и съм й купила подарък.
– А пушката за какво ти е?
– Да й пробия ушите.

Жена пита шофьор на такси:
– Колко ще вземеш да откараш свекървата до Странджа?
– 100 лева дотам, 200 – за отиване и връщане.
– Ще ти дам 300, ако е без връщане.

– Може ли във филм да има хепиенд, ако в края на филма умира главният герой?
– Може, ако главният герой е свекърва.

– Иванова, защо си дошла на работа? Нали следобед погребваш свекървата си?
– Най-напред работата, после удоволствието.

– Що е свекърва и има ли тя почва у нас?
– Има много почва за свекървите у нас!

– Как се прави паметник на свекърва?
– Заравя се до кръста и се залива с бронз!

– Докторе, имам шум в ушите, коленете ми треперят, имам депресия – чувствам се пълно нищожество...
– Ясно, и кога си заминава свекърва ви?

Всяка булка носи в себе си гени на зла тъща или свекърва!

От всеки крокодил любяща свекърва не става!

Свекървата и добре да живее – тормози снахата!

Свекървата и добре да живее, клюкари снаха си!

Злата свекърва си заслужава снахата!

Две снахи (етърви) се връщат от погребение на свекърва си. Вали дъжд като из ведро:
– Какво лошо време! – казва едната.
– Времето лошо, ама хубава работа свършихме! – добавя другата.

– Идва млада жена в магазин за оръжие и си купува револвер. На другия ден се връща и си иска обратно парите. Продавачът я пита, дали е развален. Тя му казва:
– Не, но свекървата я сгази вчера кола.

Две момчета си говорят:
– Ти, Янко, след малко е пролет, всичко ще почне да излиза от земята.
– Господи, глупости, моята тъща е там!

Свекърва нарежда на снахата:
– Не можеш да чистиш хубаво, лошо готвиш, само тормозиш сина ми, що за жена си? Аз на твоите години...
– Да, мамо, знам, на моите години, вече трети мъж си погребвала...

Млада троянка майка се прибира от родилното отделение на болницата вкъщи с първородния си син. Насъбралите се комшийки я питат на кого прилича бебето. Майката отговаря малко притеснено:
– На Пламен прилича, на баща си.
Присъстващата на разговора свекърва се намесва и успокоява булката с думите:
– Не се тревожи, снахо. Детето ще порасне и ще се разхубави. Няма да прилича на моя син.

Свекървата и снахата гледат пищното ново кожено палто на закачалката у дома:
– Колко ли се е мъчило това бедно животно, за да имаш палто! – въздъхнала свекървата.
– Не говори така за баща си! – скарала се снахата.

Как стана така, че отново заобича съпруга си, като не можеше да го гледаш! Какво се е променило? – казва свекървата.
– Заплатата му... – казва снахата.

Снаха завела болната си свекърва на лекар. След като свекървата излязла от кабинета, снахата влязла да се поинтересува за здравето й.
– Докторе, има ли надежда?
– Няма дъще, няма... – въздъхнал лекарят – това е само настинка!

31.03.11

СелскЪта пуезия на КАЛИНА от Кратунци

КАЛИНА от Кратунци - автор
(Маргарита Панайотова)

Хулите.нет



НА КАЛИНА И ВИНЕТА


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Ко й туй вашту умну селу?!
Шашнахти ма двети:
въря из къщи, бърча челу –
мрънкам вашти куплети.

И са хиля като улав.
Гледа ма жината:
- Ко са хилиш кат маруля? –
чуди са горката.

Викам: - Жено, глей тез двети
кви куплети нижат.
нАли искаши пуети
да ти каканижат.

- Тез са, глупчо, пуетеси,
мене мъж ми тряба.
Въх, направу ма отнеси.
Аз да нИ съм баба!

Някой ден ша са изтръскам
в туй вашту Кратунци.
Да я питам аз, зимъска,
кой ша й слага кюнци.

Хич ни сфаща от култура,
нищу, чи й граждАнка.
Мисли сал за йна натура –
манджа, секс и дрямка.

Аз напра`у съм путресен –
пък ни беши проста!...
Мой ли тъй да изпростей?!...
Идвам ви на гости!

Ама и вий ма заразихти –
с вашти убави куплети.
Целия ма пукурихти...
Боже, мойта ку са усети...



Таквоз ми й сипану


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Жувотя й убаф!
Дъл гурчиф, дъл сладък...
Да ней безсолен. Тряа да има фкус!
То колку е, аслъ, пу чашка ни са пада –
ни тря са пие биз мизе и "наизуст";)

С дубра кумпания и с табиет, и с чуфству,
не тъй да са увяткаш кату змей.
Мчи правилнуту пийни е искуфству,
щот инак пу средата шти призлей.

На тънки глътки, с кеф и по-пулека,
кажи наздрави, пък мизе си забоди...
Какo му тряба, санким, на чувека?!
Убаче ората сми нявгаш будали.

На крак, на екс, на гладну, на сърдиту,
ф ина ръка със чашката, пък другата ф юмрук.
На сутринта ни помним ич изпитуту,
устая сал мижду ругити махмурлук.

Е, ко й ся туй? Да не да й ногу умну
или изискану или ни знам си ко...
Напълни са света със ненормални луди,
напити eптен на афтупилот.

Жувотя яз с ъфинитет гу путрибявам,
закот дан земи той да ма употреби.
Са хиля кат прустачка, шма прущава.
Таквоз мий ф чашката.

(и у главата можи би)




Дубре съм


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Дубре съм яз! Ни ма мислети начи!
Ни ма пудпират никакви дилеми,
ни мога хич ут нищу са уплача,
хабер си нямам ко й тува прублеми.

Дубре съм, ми! Със здравиту, с жувотя
пугаждами са вечи сто и кусур гудини,
пък га на вратника късметя ми пухлопа,
широооку му утварям, дан замини.

Либовну същу съм таман! Ма убикалят
серсеми сякакви... Идин съм убградила -
гу прая сам да си приказва кат замаян,
пък той ма прай на дива и щаслива!

Са раня харну, зер ду три пъти вичерям -
пи ер квадрата ми замяза на укръжнус,
ма кат намигна на глидалуту, кат са засмея -
дан си пусегна зорлем са удържам.

У двора сякугиш ми й от-до прекупану,
упрану ф къщи ми й, скупосну, нагласену...
Ми иди песня на три гласа да зафана,
дорде разлая сички кучета у селу.

Чи ко ши ми й!? Дубре съм и изопщу
съм фтасала и вътрешну и външну -
ут фустата и лачен`ти галоши
ду мислата ми, дет са лее кръшну.

Закот жувота й санким ден ду пладне -
ни му са апстрахирам ногу-ногу.
Затуй съм ф селу първа пу купане,
пък и хороту моа с бял пишкир да вода.



Дали дан са прикръстя на Мимоза


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Ни ми путхожда изупще да съм Калина!
Таквоз е просту, недодялану, чепату...
Да бях Мимоза, оф… Ей туй е ими!
Чюфствителну ду дън`ту на душата!

Пък аз сига какo?! Тапир ви казвам!
И с топ ни мой да ма пумръдни чуфству!
Бе маамустара, викам, ней нурмалну...
Куга тапир шса трогни ут изкуфству?!

Мерак ми й да подсмърчам пуетичну,
накуп кумшийки да ма утишават...
Ку са изцепят, чи ни билу иститичну –
ептен ши зарива кату магари!

Закот ши съм Мимоза, ши й прустену
и дет са вика дажи ши й пухвалну.
Ей туй си мисля, чи е баш за мене –
мадам Мимоза фон Нугустрадална.

Ми тъй ми, санким! Ней кату с Калина,
дет нит ривтуня, нит ма утишават,
га чуфству кату ток приз мене мини
и сал галошити пудире ми устанат!

Чи кък да ревна сетне, чи например
забрадката ми накривила пуста Гана,
чи алаброза ми накриву бил устриган,
пък ваайй, дан почвам за снега ут лани...

Тапир бе, холан! Нъл тува разправам?
Да бях Мимоза, Урхидея – грацку цвети…
Ши тропам цялу селу да ма уважава,
кугат мулиф и лис ми флязат у ръцети.



Да дръпниш Марку за упашката


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Ней ногу умну гачи, тъй си мисля яз,
ма койту гу вличе зако дан са опита?
Зер глупустта куга та прай ентусиаст
си бая кьорав, чи магариту й с копита.

Нa, моя Марку примерну й душа
и търпелиф е, и дуволен ут жувотя...
Пу нрав напоменува малку на уфца,
чуфствителну сърцету му прихлопва.

Ся, не чи да гу фалям, ма си пада психулок
и сал ут скромнус диплум не размахва,
е кунсултирал сума изпращял народ –
най-първу мене, чи ф града и пу селата.

Ма ха въри утзаде му на Ф са изпъчи,
фани гу за упашката и викай: Ихууу!
Си мисла бая времи мой та изтърпи –
шти убиснява, чи ф краката му са тикаш,

чи ней дубре за здравиту, за вирнатия нос,
за зъбити ич дума да ни става.
Упстойна лекция шти изнисе пу тос въпрос,
ма тиквата ти аку ич не разумява!?

Шта ритни, ми! Сърмити шти загъни! Ха!
Пудир са жалвай, дрънкай кат латерна,
чи няма тулерантнус ич към глупустта,
чи Космуса е криф и бялуту е черну!

Затуй е убу да са повни занапред –
упашкити върят с руга ли, със купита...

Ай туй разпраях оня ден кату чувек.
(Май с Марку фтори път ни шa упита.)



Пуяк по кратунски


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Ши дода са уплача скришну най-пудир,
закот кумай за фаляни не е ич дажи...

За Коледа си пазарих идин гулям мисир*
и викам си ши прая тиртиплия манджа.
Рицепки четах – пълнен със ... таквоз...
ко беши... нананас и мандарини, (!?)
утпосле задушен ф тава у сопствен сос...

Аман! То бива прустутии...

Ма празник, щоту й и ни мой така,
Калино, викам, зимай са у рЪци...
Запретнах крачули, ръкави, ей ма на –
са тикнах ф кулинарни сакатлъци.
Емпрувизация! Ей туй ши ви рича.
(гуляма грешка уткъм после са указа)

Напълних мисирака с коту имах пуд ръка,
щот мандарини, нананаси ни съм сяла..
Ма турих меки круши, индрише,
(наместу куркума – ни й разбирам)
кайма, уриз, зилен боб и вупщееее
какоту йощ ф мазету са намира.
Дуволну сол и люта чушка, чер пипер,
сушени гъби, чесън и куприва...
И другу ръгнах, ма ни помня. Кък да е...

Ино сумнение зимА да ма ублива,
га ситуирах тос ансамбъл у ина тава
и са прикръстих гату са упечи.
Ма стана чудну убаф буламач!
Чак кучиту ръмжа му утдалечи. :(

Ши слушам яз рицепки ут града!
Дан гу зачуля у гулемия гювеч със зели,
ми ши са прая зорлян будала!
Напрау ма й срам да са уплача ф селу!

Въри разправай ся за скопус, за тиртип...
Ино таквос ши й малку неуместну.

По-убу щеш да са пулучи катчели,
ку бях натъпкала мисира с весници! :)

______
*мисир бе, мисир – пуяк му викат у града :)



Утчет за 1 април


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Вичерна фуста с гол гръб. Оримак.
Румантика са лей ут грамуфона.
На масата дремуцам с грацки амсалак.
(Афф, ко мълчи кат пукал тос галфонин!?!)
Пуглеждам гу – ма гледа кат тиле,
назобану с люцерна пусред ляту.
Мълчи! Аслъ, какО да ми риче?
Пък яз ни си заторих ич устата.
Ма гражданин е. Лъскаф и напет.
Доде из оня ден да ма пукани:

– Калино, вика, прая йдин утчет,
ила тържествену да са нарАним.
Утдавна са глася закот и ей ма нА,
думъкнах са спицялну у Вашту селу,
ф кумандирофка спешна ут града.

Бе викам тос зако ни са застреля!?

Таман да гу упътя кък си знам,
са спрях – дан ма пумисли проста?
И ей ма неска ф селски рестуран
кат симвуличен думакин на госта.
Затуй старах са, ма ми писна, бря!
Мълчи и дращи нещу у тифтеря,
току заблей са у утсрещната стена,
пък язе дръъънкам кат ина латерна.
Разпраях за кузата, чи за копанта,
чи кък приточвам киселуту зели...
Чи тъй ми! Де ши знай ф града?

Мълчи.
Ми то ми доди яз да са застрелям!

И язе млъкнах! Турих крак връз крак,
извадих ут бухчата си тифтеря
и фанах у куплети да гу наглася,
за моя си утчет прид цялу селу.
И най-пудир му рекаф: Виж, какО!
Ни знам доде упрял си със утчета,
ма еж, ку ши ядеш вупще, закот
бая застяга ма да знайш каскета!

- Гутоф съм! – вика. Ей ти икзимпляр
да гу забучиш на таблоту ф упщината.

УТЧЕТ
за ората ф Кратунци на какъф са хал
във връзка с тъзгудишния Ден на шегата

Упследвану лице: Калина. С упирация -
наместу хумура е клъцната ф акъла пу пугрешка.
Развила й склоннус към мащабна излагация,
ина камара (уж нурмални) ора й заразила тежку.
Са припуръчва: Срочну тъс уколия да са наръси
със Мухузол и Райд, и да са тури карантина,
дукат ни са упраят сички и да седнат на г..а си!
Чи бива ли дан ги утпуща тоз Ден цялата гудина!?!?




Пролетен бал ф оримака


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Разпукна пролет, бръмнаха мухи
и сигур нещу грацку вятъра дунеси,
закот ут наприжений въздуха трепти –
ши кайш са случва няква интиреснус.

Пред оримака блика пъстра суетня,
каруца ду каруца са паркирват...
Наслизват лъскави ергени, жинуря,
накрулена Калина и тя пристига.

Пред кръчмата строени у шпалир
ергени с геги, опнати кат струни.
(ергенити, не гегити за срамотий,
ей, сЕ ми са изплъзват пусти думи)

Утвътре вакла гайда свири валс,
прувиква са мума пискливу: Ииху!
Плакат Дубря душле! Кратунски бал!
на връви квалитетну ут тавана вИси.

Утваря са вратата и тържествен глас:
- Фниманиеее, ся влааазя и Калина-а!
Пукланя са ф изящен реверанс кату мадам,
пудава са галош пуд фуста ут куприна.

- Пусле-едни вла-азят Куна, Га-ана, Дяду По-оп,
Питра-ана и Вине-ета, същу Катю кметя-я!
Калина:
- Я, пуследния да бутни вратника, закот
ши ни са сфанат ут тичений вратувети!

Разнасят са куктейли, сьомга, зелева чурба,
ушаф, омари, курабии с прясну мляку,
дукат чуфствителен кавал закъдря нежну Брамс,
пудир акардион разсмърча Лунната соната.

И тъй ду сутринта ши е. Кратунски бал.
Ши кайш, чи саму туй ни бя кусуря,
ма пукна чудна пролет и народа подлудя.
Пък яз на лудусти вупще ни са учудвам. :)



Пишман приказка


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

С червената забрадка забрадена,
на токчести галоши покачена
и с менцити бъкърени на раму
накрулих са и ръгнах към герана.
Дан са пристъргвам празна нанататък
и кошница съм стиснала ф ръката
с ракийка, лебец, разни там мизета
и викам си “Ши мина край Винета”.
Пък пътя за у тях са й заизвивал
край дяду попувата крива нива,
край гъстити гюрлюци, приз дирету...
(На майнат` си живей пък тъс Винета!)
Въря напреде, менците потраквам,
гюрлюцити утминах край реката
и извиднъш напреде ми изскочи
ино прускубану на вид жувотну:

-Калино, де си ръгнала тъдява,
ут гладни вълци нта ли дустрашава,
чи шматкаш са такваз ина напета?
-Бе глей си рабут`та. Утивам у Винета!

И фръцнах са нататък да утивам,
убачи малку тъй са апстрахирах,
чи ни въри сама девица да са мота
ф кумпанийта на сякакви жувотни.
Ударих свински тръс пукрай лозята,
нагоре пу баира към махлата,
къдет` е ситуирана Винета.
Ублегнах са на портата и креснах:

-Излез, мариии, утваряй вратник, ида
да пийм пу някулку, чи да та вида
и вър` на извура да одим двети.
(разбира са, ку на държат нозети)
-Ила, Калино, флизай, няма страшну,
пулегнала съм си, съм болна нящу...
Ма кат гаврътна две-три питиета
си мисла, ачи мой да ми прусветни.

Бе влизам ас, ма нещу ма сумнява
и ф мене партизан за бой са стяга!

Завит върху миндеря ду брадата,
с Винетин`та забрадка на главата,
чирвисан и пу ноктити лакиран –
Вълкът!!!
(ма се йно ни разбирам)

-Винето, ква си смачкана такава?
Я, ставай, ндей ми са лигави...
Ръцети ти зако са тъй гулеми!?
- Да моа убу да държа шише, ма!
-Ам тез учи зако таквиз ги блещиш?!
-Са радвам ногу, щот да та пусрещна.

-Ахааа!!! Тъй начи билу!
(за устата
ич няма да гу питам нанататък.
Дан ми ги плямпа той на мене тия,
Шгу трая приказки да ми развива...)

Чи кату пуснах кошницата и бакър`ти,
чи със кобилицата кат го заизвъртах:

-Бе тойта вълча кожа, де й мумата!?
Признавай, чи напуках ти главата!
-Калино, стой ма! Въх, уби ма гачи!
Ми субразявай са със приказката начи!
По-убу ши й пъдаря да ма гръмни,
утколкут да ма млатиш дукат съмни.
Какви таквиз моми сти!? На, Винета
наместу секи ден ф града да шета,
да беши вкъщи кротку си сидяла,
пък то ши кайш вода у тях пудляла!
И кат ми речи, чи на гости й утиваш
и по-натъй вуда ши си наливаш,
чи хукнах ф прекити пътеки да приваря...
Ма спри ма, жено! Ауууу, уби ма тая!
Ниблагударнус черна! Яз да я замистам –
лакирвах са, чирвисвах, забрадих са,
да мой да та пусрещна кату хор`та,
дан вИсиш кат джигер на нейн`та порта...

И тука приказката хЕптен са убърка.
Вълкът гу гледам – хълца и пудсмърча.
Умекнах, прусълзих са жалустиву
и цяла нощ гу с бинтуви увивах...
Уцетени кумпреси му курдисвах,
шаснайси пъти прошки му пуисках...

Ма най-накрай си стиснахми ръцети,
извадих кошника с ракията, мизету
и чаааак га слънци ръгна да изгрява
на приказката злополучна доди края.



Кратунски сбор - Тържествену уткритие


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Уважайми дами и ... таквоз...,
случайни гости, селяни и заблудени!

Ъ-ъ-ъ, най-напред да ви утперя йдин въпрос:
Бе Катю дан са й върнал, тоз серсемин!?
Закот нощя ми са присъни чудна уйдурма -
чи цялту селу е накичену с гирлянди,
кунфети шарени нафърляни ф калЪ
и греят сички, ама СИЧКИ ламби!

Дан би и вий да сти сънували кат мен?
Винето, ногу си червисана ма, що тъй?
Питрана кот и тя тупирала пирчем,
сал язе с убус неглиже са мотам.
Амчи да ида са убличам пo така,
дан са излагвам, ку ма срещни Катю,
чи сънувaх кумай и други йни нища,
ма пусти срам - ни моа ги изпляскам.
Ми речи снощи кметя – трябалу дуклат
за нещу си прид сички да възнасям,
ши кайш, чи с нрава ми вупще ней запузнат...
Чи яз на лаф-два аку фана са съгласям!?

-Калино, пак са пъниш кат катър на мост,
пък яз съм ръгнал на мащабна упирация!
За сбора ши `знисеш пител у собствен сос,
усвен тува “уткритие” на сбора-излагация!

Ей тъй ми речи и ма плясна пу... врата.
Сабалан скочих, хукнах към мегданя,
и прау ф упщината, щот да пручита
дъл някуй клюка на таблоту тамка няма.

“Ши има сбор ф ниделя!”
Цял дикрет (!!!)
пудписал с кръф, да не хаби мастил`ту.
Да мой гу видя, мoреее, ши му дам идин утчет!
Пудир да му са извиня - ни моа гу стигна.

Ма са замислих начи и... за секи случай де,
питела (ох, пудсмрък) загънах у бохчата.
Устай ма Катю срещу зима без яйце –
кат луду снасяши хайванчиту ф махлата.
За каузата гу гътнах, ма ни са пунася щот
“тържествену уткритие" вупще на гладну!
И ся да гракна уткривателну:

Чиститу сбор!
(ей тука вечи граждан`ти припадВат)
Дубре душли! Гу убявявам за уткрит
пу кметския дикрет и Божията воля!
П.П.
Дуклад евентуалну ш` възниса пудир,
га Катю по-фнимателну ми са пумоли :Р



У селу лудницата е с утворени врати


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Всяка разлика с действителни лица и събития е случайна

Яз знам, чи сяку селу тряа си има луд,
а пък Кратунци къкту ногу ней нурмалну
са въдят укачалкити, пунявгиш и напук.
Затуй ришение затряба генералну.
Утторихми си лудница. Ей там утзад,
пумежду кметствуту и хоримага.
И нет прикарахми, да флязат уж у час,
ма прутиф лудус нищу ни пумага.

По-миналта ниделя доди ф селу йдин –
- Наполеон съм, вика, мирну, равнис!
Пък тъс мадам ду мен е Жузефин!
Ей ся ши ва изселим сичкити нурмални!

Възгеч!
Куршум му ляхми и му чукнахми ице,
за здрави Дядо Поп свещица му припали...
Ама чувека ней виновен, чи ни е дубре!
Вай, завалията...
Ут лудустта ши тряа да гу пазим,
щот зе да буйства, дръвен нож вадИ...
/пирон да му дадеш учи ни мой си `звади,
ма ши са бучни за беля, пудир виновен шси/
А пък и Господ сички луди умаля да пази!

Си реках: Ма, Калино, ма! Ми то такъф
какО да гу пучесваш със куприви,
ами земи дукат ни си е пуснал кръф
гу затори на ладну, чи рахат да види.
И гу устроихми, де. Туй ми й мисълта.
Сифте напрай на лудницата ф селу.
Кат си прупусни хапчиту прутиф глава
пак срищу вятъра със плюнки стреля...
Кат си гу глътни пък е кротък кат тиле,
приказва си самичък сладкудумну...
Аку ни знаш, чи ней у ред, ма вуупще
ни мойш са сети малку чи са й хумнал.

И най-пудир да кажа:
Ай, дубре душли
на сички знайни и низнайни пациенти!
У селу лудницата е с утворени врати!
Дан кажи някуй, чи ни сми густуприемни.



За някои (не)естетически сърбежи


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Вличе ма стихуплетствуту!
Ши си призная!
Твори ми са, напрау ни са издържа!
Пък и утдавна знам, чи язе шса упрая
три стихусбирки барем га пудвържа.

Ей ся да седна начи и ши ги натракам.
Калъпа й у мазету, пазя гу ут лани.
На цялата рода подир кат пратя пу селата
ни знам за мене книжка дъл ш` устани.

Кат са изпъча разгеле тугаз кат пуитеса,
чи кат зафана буйни рими да закъдра...
Пък хa да кажи някуй, чи ни ма аресва,
напрау навън с хастара шгу убърна!

Мчи тъй ми! Aртъки сига - клишета,
чи рими, ритъм... Тряба гюрултия!
Кат са искажа за звиздити и нибету,
за чуфствата, куиту ма убливат...

Сакън! Да ни забрая същу за душата.
Крилата, въх! Там тряба да натърта.
И... коту доди там – главата ли, краката...
Сe нещу ши намера да нафъргам.

Туй точки, запитайки, правуписи,
чи пълни членуви... съм язе над нещата.
Вупще и ич биля ни са замислям –
са изплющявам одма връз листята.

Ши пробвам ся! Шт, тиху, ндейти диша,
си зимам въздух, мoлива пудфащам...
Алоу! Фнимавай сички тука коту пиша,
критицити глави дан ми пуклащат. ;)

Пудпира ма утвътри тъй душата,
закот нибету е нацвъкану ф звизди,
и толкуз пуетичну ма сърбят крилата...
При тос сърбеж... то кък ли са мълчи!?

Хъм, дутук дубре, дан кажа гениалну,
ама ни писаф пък за Либуфта ич нищу.
Спукооойнуу, викам, йощи ней фаталну,
щот топлата вуда веднага ши измисля.

Зако ни додиш, оо, Либоф умайна,
ни стъпяш ич край татюута вратня!
Я, глей, каква Луна сияйна
угряла й курника, марулен`та леха...

Брях!
То тука бая матриял ши са намери
поредица „Събрани умнутии” шса издават...
Ш-ш, я, там критикът фляву дан са звери,
щот язе нямам, ма и той ли няма срама?!

Сига ши ва уставя ф размисъл и потрес,
щот рабута ма чака – ситна плетка...
Нa, пладня мина, а пък язе дрема ощи!
Куга ши ги насмагам тез куплети!?



Дървени филусуфии


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Денят си бил личал ут сутринта.
Ней вярну, никва връска няма.
Туй филусофска дървена глава
гу е измислила щот лаф да става.
Напримерну сабалан са успах,
пителя щоту ниридовну кукурига.
Пучесвах са, са мотах, са въртях,
дукату фпрегна Марку ф тъс талига...

Чи ко разправах?
А! За сутринта.

Ми ладну беши, катчели мъгливу,
ма ватенка кату си хакнах ощи ина
зафанаха вълни да ма убливат.
И крета начи Марку ей така,
пък мен мий шупналу, ино сънливу,
за разнубразие приказвам си сама,
щот пътя й дълъг и дукату стигна...

“Калино, викам, да са земиш у ръце
дан са лигавиш и дан са пристискваш!
Ей ся ши стани пладня и ши напиче,
пък кат купайш, забраяш да са фкисваш.”

Чи кат са стегнах, чи купах, купах –
пусока дай ми и ни мойш ма стигна.
Кат са упомних – ма напекла ина луна!

То бива копан, ма глава дан дигна!?

И ся ми й дерт! Утиди тъй деня
и ич хабер ни щя да ми устави.
Ми аз сига ни знам пу ко да разбера
на сутринта или на ко гу мяза!?
Пък Марку ма пугледна, изрива,
димек: “Калино, си зими билешка!”
И яз гу гледам умну, гачи сми рода
и филусофски пу челоту са пучесвам.

Върим си начи с негу сред нощя,
щурци, звизди и сякви прустутии...
У шепа стиснала съм сал ина душа,
ма дрънкам инак кату две пари ф кесия.
Деня, ку питаш мен, личи си ут нущта.
Например яз съм нощна сврака пу руждений.
Ку ми са хили кату тиква йна луна,
утпосле цял ден съм у наструений.

Какъф е извуда, ши ма пупиташ ся.
Ми няма извуд. Плямпам лаф да става.
Деня, чи сутринта, чи бла-бла-бла...
Ку блейш ич дажи ни са различават.
Убачи мисла с простат` си глава
(и Марку ма пудкрепя кат гу гледам)
ни бива са захласваш в копанта,
закот за другу ни устава времи.
Пък то Жувот – дукат гу прекупайш,
пуглеж, чи слънциту ти ръгни да залязва.
Затуй ду обед – прайш какоту прайш,
пудир на сянка сядаш сал... и му са радваш.



Спящата красавица


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Рудила са навремиту пу тез села,
ехе-е да кажим преди сто гудини,
ина бизкрайну чудну убава мума.
/истествену я кръстили Калина/ ;)
И щом са пръкнала, душли са начаса
урисници, магьосници, кумшии:

- Ши бъди – рекла първата - с низемна красута,
за кумпенсация ши й са случват прустутии.
- Ъхъ – дубавила и фтората след туй -
ши има глас на сладкупойна чучулига
и майко мила кату зяпни, койту чуй....
- Я, чакайти бе – рекла трета – Стига!
Ни е нурмалну толкус убусти накуп!
Урисвам кат испълни двайс`гудини
да са трупяса ф дрямка кату чук
и ниту с топ черешув дан са дигни!
Ши спи, дор` другуселски убавец ни са яви,
да я цалувни и магийта да катурни.
Кат кресни: „Ти ду га ши спиш ма, ай сиктир!?
Ши пусниш корени, дан кажа и ластуни!”
и чак тугас магийта ши са развали,
и насиленийту ши си утдъхни издълбоку.
Кат рекли тъй, пудписали са и си утишли
и по-нататък станалу какоту.

Дор` раснала мома Калина ич биля
веч никуй за магията ни повнел...
„Баш на руждения ми ден како ми са приспа?”-
рекла виднъш мумата и ... гутову.

И ха да дремни, чи да стани, ма не би,
тъй минали нам-колку-си гудини.
Саде кумшиите си викали: „Да спи!
Чи кату стани, мОре, чи кат зини...”

Ф туй времи, татък най-далечнити села,
дет йощ кратунски крак ни бил пристъпял,
живял бизгрижну момък-амсалак,
дукат ни гу наблегнала внизапна тръпка:

- Зако са мотам тука, писна ми ептен!
Ши тряба пу света широк да са разтикам,
бис туй ни ми са дреми сЕ ерген...
Краде ми са ши кайш муминска китка!

И яхнал коня - сЕ у ляву, ф ляву и така
след три нидели стигнал ду дуваря
къдет пухърквала заспалата мума,
пубутнал вратника: Възгеч! Ни са утваря!
Ми вечи станалу въпрос на селска чес,
заинатил са момъка и зел, чи гу прискочил
и никуй кат ни гу пусрещнал с „Влез”,
дет флязъл, чи и към мумата са носочил.

„Въх, ква ший начи тъс ми ти мума
дет спи кат пън, глей стана икиндия...
Да е препила снощи примерну, да разбера.
Ъхъ, зер туй ши й! Ши е махмурлия.
За убус – убава. Да я цалувна къкту спи...
Кумай ни ша усети валяк да я сгази.”
Цалувнал я! И креснал:

„Пладня мина ма! Стани!”
/закот дан легна и яз, да та пулазя.../

Изгрялу слънциту, наблеснали звизди,
магийта начаса са развалила,
ублещила Калина ЕЙ ТАКВИЗ учи:

- Въх, Божкее, ква глава ма цепи! Снощи ко съм пила!?



Извинителну


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Не, ни моа са стърпя! Тряа да са уплача.
За билешка у града секи ден са влачих.
Оня ден ходuх сифте, трябаши ми спешну.
Са наврях ф ино гише, ама ни са блещих:
Викам:

- Начи, вижти ко, тъй и тъй – билешка...

Пък унъс с пулвин уко ич ни ма пуглежда.
Пак пуфтарям, викам:

- Яз... Вижти, извинети...
- Чух! Илати пудир час. Ногу сми заети!
- Пудир час, ма щот... таквоз... ш`си въря на селу.
Нa затуй пу тос въпрос рейс насам съм зела.
- То ни става туй ут раз! Ш`додити, ма сетне.
Няма са распраям с вас! Артък! Билу спешну...

И са връцна. Ми сига?! Върнах са у къщи.
Чтери деня сe така – одя и са връщам.
Неска вечи изкипях пак кат ма завърна:

- Ич биля ни сти за нас!

... и гишету дрънна.
Одя яз напред-назад ф стаи, кабинети,
зе да ма упхваща бяс ф проза, не ф куплети.
И пред първата врата тръснах си бухчата,
с китка на йна страна флязах със вратата.
Хубу бях си зела дъх – ич ни са запецнах.
Кату млъкнах чу са:

- Въх!!!

Сетне беши лесну.
Три гуспожи утвиднъш толкус утзифчиву
хукнаха нашир и длъж. Креснах:

- Живу, живу!
Рейса пак ши уттърва и ни ми са мисли,
ку замръкна у града, зарад 2-3 листа.

Зех я пустата билешка! С подпис и пичат.
Глей ма, ощи дишам тешку, ши ма уморат...
Имам ся да одя ощи и ду Упщината,
МВР, Цинтрална поща и при докторята...
Ма съм турила ф бухчата сичкити хартии,
хa ми хлопнат пак вратнята, ш` има дандании.
То ши кайш, чи кусмунафтка ръгнах да са цаня!
Ей ги тука четри папка, дажи пета фанах...

Сeга тук ши гу забуча язе дукимента,
да мой сички да научат, чи ней фалшименту.

„Извинителну си дава за приз тъс гудина
дету малку проста пада на мума Калина.
Никуй дан са фпичатлява де какви ги дрънка,
са дуказа, чи ф акъла няма ни йна гънка.”



2 ф 1


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Пунякугиш
напрау съм гениална!
Е..., случва са и да съм тъпа кат уфца,
ма кат зафана аксиоми да дуказвам, (!)
да дялкам ф дроби целити числа...
Туй кък да е...
Ма тез дни ко ми стана,
утвътре кат ма й запудпирал интилект,
ачи ут зор ши сцепа чак сукманя.

Въх, дъл ут килуграмити ни ми тисней?! :/

Ма не!
Щот умну гледам някак, възвишЕну,
аку риша и да продумам – ич ни знам
какО прузрений шса роди биз времи,
чак думата ни смея да си дам.
Сида, са чуда апчи ли да глътна
прутиф акъл, чи ма упхваща страх...
Ф сукманя утре ку ни моа са фмъкна!?
Кък 2 ф 1 килата и акъля да навра!?

И...
Еврика!
(кат казах гениалнус,
ни дрънкам тъй, закот да ни заспа)

Дан са пулучи сакатлък фатален
ши тряа да са заслабна у снага.
То пуста убус сигур шса зяноса
ку сичкити паласки си стопя,
ма тежкия си кръс ут умнус тряа да носа
и ши пужертвам красута 5-6 кила!
И щот Кратунци веч пу шевувити пука,
дутолкус със акълити да сми напред,
ши тряа са земи придварителну поука!
Какот` измислих... мой да ва фтрисе.

Ми начи! Хоримака денем са затваря
и преубразува са у фитнески салон.
Мислети вътре пияндурник аку сбарам
дъл няа да оди със сминен фасон.
Ут утре да са убурудват от-до сички
със форма шорти, потник – за мъже,
жинити - пу трика (ду кулинети), цвички
и секи росна китка зад ухо да забоде!

Кат гледам тъс гора ръце ут мераклии...
Спукойну бе. Ся чуйти и дубрата нувина –
на първу мясту койту е пу спортни нурмативи
ут хоримака шму са връчва тутакси ключа!



Апел


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

У нашту селу кметя Катю е дърво
ругату, криву и таквоз ино чепату...
Гурата пак ли фана ил` са ръгна у градо,
ни сай явил ут миналуту ляту.

По-наприди ни беши санким кмет,
гу знайти – бай Жилязку, инжилера,
ма абдикира Катю шемета кату дуйде.
Са апстрахира завалията, са `знерви...

Е убуу, ама ко да прайм сига?
Ей избурити на вртнЯта лопат...
Аку гу срещни някуй Катю у града
да гу упъти, викам, с по-дибела сопа.

Закот ни мой тъй селския иликтурат
дан са убгрижва сякак ригулярну!
Чи де ши търсим сЕга кандидат
за кмет на нашту селу с нинурмални!?

Затуй прузявам са ай тука със апел,
биля и кадруту на Катю ши трупосам:
Ве-на-га крушити си ут града да убере
и кметската си утгуворнус да въри да носи,

закоту пулуженийту излиза ут кунтрол,
дан кажа, чи напрау са сурна у дирету
и шму вършея връз кратун`та кметска сол,
дукату ламбата му одма ни прусветни!


Даскал Ламби


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Съм сеннала прилежну ф хоримака,
истънчену наливам са с кайве,
кату мадама съм кръстосала краката
и най-културну чопла слънчуглед...
Чита „Кратунску делу”, препручитам,
тама-а-ан ду кръстусловицата га упрях
и фанах сложни думи да наплитам
утвънка рейса грацки зе, чи спря.
Изсипа начи селян`ти срид пътя
и секи някъде учити си фанА,
саде идин галфон напред-назад пристъпя
и нещу си мърмори пуд нуса.
Углежда са, ма джан-джун никуй няма,
усилну времи – баш пу груздубер.
Мъжети пробат градусити край казана,
жинити тъпчат у бурканити пипер...
Галфона грацки, с лачен`ти чипици,
умачкану сако и бозаф панталон
приглади с плюнка рехавата си косица,
изпъна врат да земи верен тон
и флези ф хоримака. Са пукашля:

-Звинети ма, гуспойце, добър ден!
Дан кажити, чи са държа прусташки,
задет` ва загуварям тъй амен...
Съм новия учител Ламби... тъй де, даскал
и ма испращат спешну ут града,
закот учител тук ни бил са вясвал
и меку казану прусветата й ф калЪ.
Пък аз... таквоз... пруфесийта ма тегли
и аку мой да ма упътити, нали,
къде й училищиту. Ей, куе е времи,
учебната гудина ври и кипи!

Ми викам:
- Даскале, а браус, начи!
Да знаш утга буча, чи сал със поп и кмет
ни става нищу и ептен шса убуначим,
ма то ши тряба пудгутофка най-напред.
Напримерну ши тряба да са свика
у хоримака селския съвет...
Дица кат няма, ш` трябат учиници,
да няа да дремиш ф празен кабинет!?
Пиши ма мене ф списъка, убаче
да знаш, чи имам същу и куза...
Аа, не, бе! Няма с нея да са влача,
ма сутрин одя първен нея да паса.
Пудир на къра бързам да купая,
ачи у къщи, холан, дукату са завъртя...
Май пудир пладня тряа ми препудаваш.
Найш ко? Дувечера у кръчмата и ти ила!
Ши тряа са запузнайш със дяда попа
и с кметя, (ку са сбърка да пристъпи, де),
и с другити... На сички бая дЪскити им лопат
ма инак нАуката наш кък ги вличе!
Ши тряба графика учебен да са сметни,
ама мъжети пудир пладня ич ни ги търси –
у хоримака, дукат им умекнат кулинети
наливат са, наливат... Кък я смяташ ти!?
Усвен тува...

Тук даскал Ламби попримига,
намести клюмналия на ривера карамфил
и речи:
- Сал мерак да има! Мен ми стига,
чи у кратун`ти прости даскал Ламби е набил
квадратни корени, ем лирика, искуфству,
природни нАуки... Ич нищу няа ма спре!
Билежник секи неска да си купи!!!
Ма я кату началу да испитам теп пуне...



Ми тъй де!


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Пунежи вечи тъй ми писна на чумберя
и десниот галош кат болен зъп ма стяга,
зафаща ниту дан ми дреми за пиперя,
ни дъл пителя при кукошкити си ляга.
Ку ще трива ду пояс да пурасни,
ни барам на майтап мутика дажи.
Идин път зема ли завоя ф дясну,
да фляза ф пътя... Сетне ши пукажа
утде изгрява слънциту и дъл луната
ридовну къкту тряба циркулира.
Закот сига ни са у ред нищата,
ма шси рича:
“Калино, ндей са апстрахира!”

Чи кат са стегна кат ина щангиска ф кръста,
(ут апстрахацията щоту са заслабва)
нуса ф пристилката путайну кат убърша,
чумбер на йна страна да килна лабаф...
Тугас да скъсна, море, росна китка,
червилу ду ушити да си вапцам...
И ши пудкарам одма друга пулитика!
Убачи ся... ни са у ред нищата.
Кузата е ф дипрес ут две нидели!
На къра люшна град, пузнай бустаня,
Ни питай ич за убууту ми зели!
Са блъскам кат уда у бряг нахалус...

Ма нищу, де. Жувотя сЕ й кат песен.
Кузата чи й куза – и тя с прублеми.
Пителя същу. Ку ни бил пак снесъл
кукошкити ши гу увОлнат ут харема!!!

Пък мен ми писна! Хеле ут кузата.
Дипресийта са свърши, няма ф склада.
Кукошкити... кат им скъса крилата
ши снасят морее, кък ши ги набляга...
И тъй нататък. Кравата, тилету,
дан казвам свуенравнуту магари...

Ши ида ся да са пуфръцкам на мурету.
То инак де ши му излези края!?



Ми тъй де!


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Пунежи вечи тъй ми писна на чумберя
и десниот галош кат болен зъп ма стяга,
зафаща ниту дан ми дреми за пиперя,
ни дъл пителя при кукошкити си ляга.
Ку ще трива ду пояс да пурасни,
ни барам на майтап мутика дажи.
Идин път зема ли завоя ф дясну,
да фляза ф пътя... Сетне ши пукажа
утде изгрява слънциту и дъл луната
ридовну къкту тряба циркулира.
Закот сига ни са у ред нищата,
ма шси рича:
“Калино, ндей са апстрахира!”

Чи кат са стегна кат ина щангиска ф кръста,
(ут апстрахацията щоту са заслабва)
нуса ф пристилката путайну кат убърша,
чумбер на йна страна да килна лабаф...
Тугас да скъсна, море, росна китка,
червилу ду ушити да си вапцам...
И ши пудкарам одма друга пулитика!
Убачи ся... ни са у ред нищата.
Кузата е ф дипрес ут две нидели!
На къра люшна град, пузнай бустаня,
Ни питай ич за убууту ми зели!
Са блъскам кат уда у бряг нахалус...

Ма нищу, де. Жувотя сЕ й кат песен.
Кузата чи й куза – и тя с прублеми.
Пителя същу. Ку ни бил пак снесъл
кукошкити ши гу увОлнат ут харема!!!

Пък мен ми писна! Хеле ут кузата.
Дипресийта са свърши, няма ф склада.
Кукошкити... кат им скъса крилата
ши снасят морее, кък ши ги набляга...
И тъй нататък. Кравата, тилету,
дан казвам свуенравнуту магари...

Ши ида ся да са пуфръцкам на мурету.
То инак де ши му излези края!?



Ни вярвам ф мълчаливата либоф!


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

(Да ма прущава горкия Давид Овадия)

Ма кък биз думи и биз убищания!?
Ила насам, ей ся шти убисня,
дукат испадниш чак у бизсъзнание.
Да видиш, чи ма блъска либуфта!

Ут тес учи дет одя кат нисвясна,
пък кък ма дрЪшаш нежну у ръце...
Ни мога яз дан ти натърта ясну.
Ут де ши знаш, чи треска ма трисе?

Тъй сичкити пригради пубеждавам!
У вечен огин пламнаф кат дърво...
Кат зяпна, море, шА ли мой забраиш!?
Чи ко ши вярвам ф мълчаливата либоф!?



Ут девет дола


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

На извур бях, ма стомната ми пукната.
Да бързам пуд изика ми присъхна!
Напред-назад пътека, глей, утъпках,
ма луд умора няма. Одя и са връщам...

Я тръшнах (нея)! Ф камък насрид пътя.
Тижеши , ей, ръцети ми уткъсна.
Сига яваш..., щот носа две-три глътки.
У шепи, ф ко!? Със стомнити закъсах.

Ерген’ти утдалеч да убикалят!
Биз стомна съм, на суху ши приглъщат.
Ни моа ги мисла.Тях да ги снабдява
цинтралну ВиК. Ш’ напиват, дръшки.

Упсъждам (с мене си) ина прублема:
- Калиноооо, кък ни знам я смяташ,
ма зимата вудата ногу е студена.
Си пак у заплес зима ли й ил’ ляту!

- Ши кажа (викам си) на койту тряба –
(на Празников, на онзи синуптика),
туй грейналуту слънци дан залязва!
Кат му натърта тъйцък убедителну... ;)

Закот вуда през девет дола тътра
и то с мерак, не тъй пу пруцидура.
(напримерну за прАни ил’ за къпани)
Мераак, ъхЪ! Ам негу де да турям!?



Фнимание, ши тряба засидание!


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Въртя са кат субоден иликтрон
и ич биля ф сукманя ни ма свърта.
Ни гу убичам зимния сезон,
ку падни сняг и eптен шса пубъркам.
Студену. Дъш ду кулине... Ей, нa -
ино магари сал край пътя дреми
и мисли за жувотя с умнат' си глава,
затъналу ф магарешки дилеми...
Ми няма жив чувек, бря! Срамута.
Идин ни лопна да риче:

- Калино,
наминаф да та вида! Жива ли си, ма?
Какo са фкиснала баш приди зима!?

Сида ду печката със мoлиф у ръка,
ни ми спорu ни писан'ту, ни нищу...
Винета мойта де са запиля,
да няма с кoга клюка да разнищиш.
Тудора вечи я забраих у сурат,
Питрана сигур стихуви пуписва,
Жасмин учити си и той къде фанa...
Таман пу списък утбилязвам дету липсват.
Ми Даскала, ми Попа? Пък биз Кмет,
къдету бизкунтролни сми утдавна...
Чшшш, алооу, ф селу няма никъф ред!
Ей ся убява ши забуча на мигданя.

Виднага да са свика Селския съвет,
ку тряба ду сриднощ шса засидава,
кък зимния сизон да прутиче
културну-масово дан са зазлява.

Убявата:

"Ду граждан'ти у селу: Вишти ся,
дувечера кату са приберат кузити
шса засидава ф кръчмата ду сутринта.
И да си носити мизе за коту пийти!"



На Винета


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Кратунци. Шес бес десет. Кривия сокак.
Стотина метра татък приз дирету -
въри Калина и пуд нос мърмори пак:

- Ни моа я трая вечи тъс Винета!
То бива, бива, ама толкус холан чак...
Чи стана вечи сигур пулувин гудина
уткъкту на мигданя ни путътри крак,
забрай биля куя й и де жувей Калина...
Ама ши види тя! Ай сЕга прау ф тях
утивам начи и дукат ни ми утвори
и да й фърля ут либоф идин пердах...
Ъ-ъ-ъ, тъй де, санким, да си пугуворим.
Чи да я питам ас, пък тя да ми риче
къде са стържи и къде митлосва
и га намира времи да плите, тъче...
Ина камара зер пудпират ма въпроси!

Таман камбан'та клепна ф шес часа
кату Калина приз стубора са прувикна:

- Винеееетоооу, съм Калина, ма!

И бутна вратника, у двора й са тикна.
Угледа са. Ми няма никуй, бря!
Чи кату ревна, кату занарежда:

- Винетооу, де утиди, ма жина-а-а,
на кОга ма устави бинадеждна-а-а!?

И млъкна. У пристилката убърса нос,
ръце на снажен кръс пуложи и утсечи:

-. Ши тряа да зема мерки яз пу тос въпрос,
какО шса плюнча, смърчам и пилтеча!
То ясну, чи й замесен някуй амсалак...
Да са исули нашта тъйцък пу терлици
ши си й намерилу гърнету пухлупак!
Ма сигур у града, чи кват ми й убавица...
Пък ас съм букнала да плача и рива,
чи тук-таме и пригърмявам на пучифки.
Ши я дутътря язе, морееей, ей ма, нА!
И негу ши дутътря за врата, аку гу иска!
Закот ни мой то тъй да са исчезва у мъгла... -

са тикна по-нататък ф размисли Калина.
Прибра са и дукат кроеши екшън план
с кукошкити задряма ф шес и пулувина.



Що да не?!


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Пунеже кату пуетеса ногу ни ма бива,
ни мога ли барем да стана идин критик?
Спукоойнууу! Питам... Дъл ши ми утива!?
Таман шси управдая някуй друг ритник.. ;)
И ся ши кажити:

Ай стига ма, Калино!
Ни са ли виждаш, ми къде са ръгаш ся!?
Ни стига дету Брадвата ши са спумини...
Ши ти напукат някъде дибелата глава!

Туй дребна рабута, главата ми й накрая,
плюс-минус трийси санта ич ни са броят.
Ут сичкуту нагоре ми кандиса да купая,
дан съм пък толкус Ептен будала!?
Ама "критИкваниту" тряа са уттринира,
закот ни мой да са излагам, нъл така?!
Ем за беля ши земи някуй са нирвира,
чи панаири сетне… Ич ни ми й ф стила.
Тъй сЕга къкту съм си най-наблизу,
зако ни са изкритикувам, ми мълча?

Калино, я ила виднага тука! Мирну!
Ти кви ги плещиш ф Хулити, ма? А?
Ти чувала ли си у вашту селу ритъм,
чи са припъвах на пучифки тук-таме?
За правуписа ич ни мисла да та питам,
щот кьораф да си… (май ши й по-дубре).
С тез рими дет си тръгнала на гладну
си ги трупосвала ут речника, нали?
Ут смисъла са чуда накъде да падна…
Вупще да знаш главата ма були!

Туй първи опит начи, ногу мола!
Дан ми критиквати пък критиката ся!?
Кат задубрея, кат са кунцинтровам
ши са напрая първу мен си дармадан!



Да са флибиш у пует 2


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Наскору хем разправах... С тос късмет,
ку ни ма перни ток - ши зема да са флибя.
Да е за свят пуне либоф, пък то...
Пует!
Ут тези, дет чита, ама ни ща да видя.

Ни мой дан сти гу мяркали тук-там
да дъфчи утигчену нибрежарски рими,
с фасон
"Вършея двеста декара мъгла в Балкана!"
и дету двама плямпат, с негу - сто и трима.

Туй да ти земи мярка, да та прати да пасеш,
да та изгледа кат нацвъкана курешка...
Ма тъй с финес ши гу напрай, да разбиреш,
чи неска щот на кеф е са държи чувешки.

То не, чи нещу да ричеш майтап си прай,
ам щот е кумпитент, истет, класик у жанра...
Ма пусту кат ни вдява простия народ?
Налъм! Какo шти разбире ут гениалнус!?

Кат гу пручетах... Малку щот ми тряба зер,
чи кат са флибих, кат зема да ма набляга...
Пристяга ма душа, сърце (и кръс), джигер,
пък аку знайти ф едениту колку изустанах...

Ми ко ни знам да прая... Ма трисе
ина либоф и ич биля ни ма пупитва:
-Калино,
дъл' на гладну мой ма пунисеш?
Какo са хилиш бизразборну кату тиква!?

Убаче той да ма пугледни!? Хъмз... Нанай!
Какват' съм "семпла" кату ямболска мутика!
Мичтая да ма фани, да ма прекупай,
задет кат шили у краката му са тикам.

Чи ни мужах ли да пупадна с тос късмет
на някуй извитрял ут дращени биздарник,
ами на майтапчията... Със главну П пует!
Затуй са плюнча тъй нугустрадална!



За късметя


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Аз знам, чи съм рудена със късмет!
Ут малка ощи сякак са усещах
и ут галошити нагоре кат ни съм у ред,
късметя няма начин дан ма среща.

Сифте ма блъсна рану..., ма куга!?
(тос белег на челоту ут тугаз ми й...)
Такъф ритник, чи... одма ма прустря.
Ут мен да знайти, санким, чи упасну й!

И ток ма й бил, съм падала ут кон...
И бизуспешну сe на плиткуту са давя...
Кат му путръгни на чиляк - върu му пу наклон,
кату на бясну кучи дрянуф'ти туяги.

Кат са разминахми утпосле - уж рахат.
Е, случва са да ма придебва у засада,
да ма пусритва най-внизапну изудзад,
ма кат пудсвикнах - ни мий изнинада.

Сига убаче мисла да гу срещна аз!
Сюрприз му готва, имам да му връщам...
БУНЖУР! кату му кресна с меден глас -
най-малку триста пъти шса прикръсти.

Ам тъй ми! Съм рудена със късмет,
ма той ни знай, чи е руден с Калина!
Кат му застана хилната на Ф утпред,
си мисла просссту няа му са размини!



Стават грешки


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Ми повня снощи, чи кузата я прибрах,
пудир из двор припявах ем примитах...
Пиперя тук-таме прискубаф, напуляф
и сеннах да са мъдря пуд асмити.
И дрема начи ф заплес тъй амен,
са скръстих и на дрямка ма пудкара...
Са путупорчи йна магьосница (!?) прид мен:

- Калино, ко дремуцаш, маамустара!?
Стрисни са сeга, утпуши ги тес уши,
нидей са прай у глухата ниделя!
Са тътра чак ут майнат' си пучти,
исприщих са дурдету та намера.
У нашту царству носи са мълва,
чи бuла си кат ангел биспудобен
и ... кък да кажа.. малку будала,
чи рекаф да ти убразувам спомен.
Шта прая, моме, дюс-бас ф чудиса!
Ай фърляй тъс забратка и сукманя,
кат та скупосам, чи ни моат та пузна
магьосана кат цъфниш на мигданя.

Нарежда нашта, ич ни ма устай
вупще пу три у зъп да са изкажа,
кат самудива ма дукара и...

- Калино, ваайй!
Биз малку да забрая! Ногу й важну!
Дан земиш да са заблихосаш ду зори!
Сриднощ кат стани - друм! И са прибираш!
Закот дутам магийта мой та изтърпи,
утпосле пак у прустутии шса намираш.
Ай там ду Марку у убора ти пръхти
идин бял кон. Са мятай, ма пулека!
Да не да панниш, да са путрушиш,
или да бикниш пОлвинта дървета.

И тъъъъй...
Надума ги, учити си фанa
и по-нататък инфурмацийта са губи.

Събуждам са - асми, пипер, митла...
И сал кузата изнапреде ми са пули.
Ф идин мумент ма ръгна гачи нож,
кат са пугледнах га са сафирясах...
Ми няма ми го левиот галош!!!
Катчели тос път убу я увапцах!

И ся ши чакам Принца тез деня.
Ни повня снощи де съм са мотала,
ма щом идиния галош ми го немa,
то сигур Принца ши съм увършала.
Ши доди, шма примери и тугас
ши зяпни:

- Ай сиктир, Калино!
Игати и късмета, дет гу имам ас!
Напрау ут ужас ся ши са спумина...




Има ли стуматулок тъдява!?


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Ей тос там, дет пудсфирква си фалшиву,
и фръцка са с най-новия каскет,
наресал алаброс, у цялта си красивус -
Жасмин наповня - селския пует.
Извърта са, углява са, ши кайш, чи
за среща със Калина са гласи,
пуд нос мърмори:

- Ся, Жасмине..., трай си,
чи тъс въртоглавата пак шта насоли!
Спукойну гу раздавай, нибрижарски,
идин път кат та мерни и ш' забрай
да са утваря. Артъки, тишкарка!
На тебе баш чалъми ши да прай.
Истествену са дръшай, ем културну,
идин път кат пугледни и... ду там.
Е задължителну виднага да са сурни
ф нисвяс. И толкус! Къфту си аслан!

Пък по-нататъчи, приз четри-пет сокака
Калина пу галоши, пу сукман...
Червисана и пу ушити - у-бус-кап-ка (!)
въри кат валяк същу приз бустан.
Ем спира са чат-пат, забратка си наглася,
букет куприва носи за "Дубря душъл",
дан му са цели, ми да гу скуласа,
ут раз да му са земи сичкия акъл.

Ей тука сега сички да фнимават,
закот тува й сюблимния мумент:
Калина дет таман са е задала
и баш насреща й Жасмин ливент.

-Калино, въъъъй, ма ти ли си тува, ма!?
Пучти ни съм са нАдал да ти кажа ич...
Убачи верну си битер и ут мадама!
Ам ко ши кайш за мене, а? Н'съм ли пич?
Я, виш ма ко съм стриган и убръснат,
та гледам чак, чи са ухълца, замижа...
Кат ногу знаш, ай сЕга ма пукъсай!

Игати дамата! Амчи припадай, ма!

- Жасмине, тюх! Възгеч, бе! Пу, чи убаф!
Ни ша припадам, шти са метна на врата!
(мумент да са засила ут завоя първу)

Май ногу дадаф... Въъъ, учупих ти зъба!!!

Я, дръш купривата, да та пугледна,
катчели тука ти са клатат ощи два...
Ши имаш май със зъбити прублеми...,
ма шси с усмифка, дет я няма пу света!



Занимафка за две леви


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Съм свила сéга перки, са углявам
и филусофски дрема, глей ма, нá.
Ина луна нахалну ма й угряла
и вапцва в жълту цял'та мрачува...

Разплитам пуд асмити ланшна плетка,
таман утпочнаф третуту кълбо,
ма ногу възели... Ма фаща чак съклета!
То лесну де ли има... Тъй ми, ко!?

Въздашам начи тъйцък издълбоку,
пуд нос припявам тиху, щот нали
у гъста тишина уткъртилу й силóту...
Кат няма да разплита, що дан спи!?

Аман бе! Кот' са върза, са заплети...
Кат грабна ножицата, чи... (!!!) Ма няма, не.
Ши я будалкам пуста плетка с мурафети,
щот зима иди и ши тряа да са плите.

Ай тука, глей ма пак! Наопъци съм плела!
Върú разплитай цяла нош кат диване!
И тъс луна и тя какоту ми са дзвери
ептéн ма нерви. Чи ни съмна, бре...

Чи тъй. Плита, разплитам... Занимафка.
То ква ли скóпус, кат съм лява у ръце,
ма кат ни ма спухожда ич биля прузяфка
пудпирам с глупусти сриднощнуту нибе.

Ут истук катчели* тъй леееку прусвитлява,
ино такос... зер... Анджък! Красута...
Ма си кандисаф и биля да разсуждавам!
Прузявам са едвам и... Лека нош сига.
________ .
катчели* - тъз лъщива дума я краднах ут Жасмин, щот мой съм лява у ръце, ма га ни са учаквам съм чевръста. Жасмин ши има ногу здрави! :Р



Вуенну пулужение


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Како й туй чуду? Дъл вуйна настана?
У селу ни са вижда мъш и за илач...
Винета, яз и йощ дис'тина пу мигдана
са мотами накипрени напред-назад.

И викам:
-Мóми, то са е видялу,
чи неска няма гачи да въртим хуро,
ами да видим ф хоримага ко е устаналу
и тъй пу женски да натъртим пу ино.

Ма не, чи ногу-ногу инак убеждавах,
са сгувурчиви мойти друшки кату мен.
Шги питам ей сига дали ма уважават!;)
И са засилихми към хоримага тъй амен...

Улазям начи тъйцък и какó да гледам!
То вътре няма де да истървеш игла.
Събрани мъжувити ду пуследнуту гуведу -
пифтунят мъшката и мезят, нидей си игра.

Ду тука никва изнинада. Е нурмалну.
Убаче тиливизур кат видях и са фтрищих.
Дъл зяпат убаф сериал нугустрадален...!?
Ку й някуй ноф и... Въъъх, ни мойм са уреди!

Разтиках мъжувити, са изпъчих най-утпреде,
закот да разбера виднага къф тос сериал
и:
-Бегай, ма Калино! Теб ли ш' гледам!?
-Шшт, тиху, викам, бря, какó си са прузял!

Ма "пуздрави" зад зъби жентълменски кавалера
и яз са връцнах пак напред дан уттърва...
То мач! Гулям'та раб'та! И кот са дзверат,
ши кайш, чи й бáрем "Дързус - прустута"...

Чи тъй де, санким... Са събрахми жинурята,
таквис ини кахърни, трезвени, вупще...
Кат за свитовну шми пифтунат ф хоримака!
Муми кат слънци! Кък дан заривеш!? :(



Пулитика, ма с мутика!


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

У селу тъй сми прости кат налъми.
Ма кат сми прости, дан сми будали!?
Дутегна ми ут пулитически чалъми!
Народа дреми кат накапан пуд асми...

Пу точката ги слушам са разправат.
На кръс две прикаски ни мой ричат!
Убаче ногу ги вличе да управляват!
Да дрънкат сущу. Ич ни мой мълчат.

И нам зако са пъна да са пеня,
ма ни са вижда сфършек ич бе, ееееей!
Чи сини, жълти и пимбяни, и червени -
то да ги фаниш... Да ги увършейш!

Ма няма, бе! Файда ни ша да има!
Ши тряа да им са тури някъф ред!
У парламента викам някуя "Калина"
с куприва да ги емни! Де късмет...

Ши дрънкат, а? Ши мажат и ши лъжат?
Ши гладат косъм, ши са хилат пуд мустак?
И секи ден у странству шми са стържат...
Народа пасти да яде кат няма ляп!

Кандисах вечи! Сичку ми кандиса!
Ут пулитиката, ут копан, ут жувот!
Кат чуя точката и треска ма путриса,
гу праят къкту искат улаф тос народ.

Мутики трябат! Анджък по-широчки!
Да копат ф някуй троскут на баир...
Какó ши дрънкат "Блааааа" пу таа точка,
акъл ши дават и ши гледат сал сиир.

Мутики Господ дал. И сущу троскут...
И пулитици ф най-различни цветуве...
Сми будали убаче ний! Ни сми ич прости!
Кой коту ще ай тук да ми риче...



Ф цъфнал'та ръш


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Иди си, ма ич я няма.
Рекла нá виднъш
дан са спъва у бустаня
ми приз кър ут ръш...

Вир-уда, пламти, трипери,
щот запукал дъш...
Бърза, гачи ши намери
ф тес гюрлюци мъш.

Сéга да я срещни някуй
ф цъфналата ръш,
ич биля ни ша да зяпа,
ни ша вика:"Къш!"

Чи ни ша да знай пък секи,
дъл, куга виднъш
нещу там насряд пулету
ф цъфналата ръш?



Филю


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

(фаза - зацикляни у пародии, да ма прущавати ногу, за куету) :)

- Кой лопа тъй посряд нущя?
- Яз лопам - речи Филю.
- Въри си. Яз ни съм такваз!
- Ни си ли!? - речи Филю.

- Си чул ти някуй уйдурма...
- Съм чул ми! - речи Филю.
- Възгеч бе! Въх, чи срамута...
- Ми... срам ма й! - речи Филю.

- Да зема ся да дода вън...
- Ила, де - речи Филю.
- На портата сидиш кат пън.
- Кат пън съм - речи Филю.

- Да флезиш, ама де да знам...
- Да фляза - речи Филю.
- Ши гръмни целия мигдан!
- Ши гръмни - речи Филю.

- Виднъш да скочиш тос дувар...
- Ши скоча! - речи Филю.
- Шта праа дармадан пужар.
- Напрай ма! - речи Филю.

- Шта пусна, ама глей сига...
- Пусни ма! - речи Филю
- Шми висниш утре сигур пак...
- Шти висна! - речи Филю.

- Пък утпудир да си мълчиш!
- Ш' мълча, ми! - речи Филю.
- Оф, ши стисна май учи...
- Стисни ги - речи Филю.



Цъ, ни фаща!


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Туй старата либоф... ръжда ни фаща!
Кату тиган на кръгла мéсичина грей...
Ни бя либоф, ни бя ни чуду нашту
и ощи кат си сповня свят ми са люлей..

Да кайш съм проста, мъш дан съм видяла,
чи са прихласвам тъй у ляву, а пък то...
Щурец ли ма ухапа, ко съм пулудяла,
чи пуглидни ма кък трипера кат листо!

Ей ся да мини да истропа на дуваря,
да кай: "Калино, де си ма, жина!?"
Припадам одма! Чи кат са стуваря
ку н'са притрепа, да са путруша...

Ши доди, шма пудигни нежну-нежну,
ши кажи: "Въх, Калино, ко напрай!?
Ми де въриш!? Манинку са углеждай!
Си нявгиш ногу заблихосана*, ши знайш...

Пък яз ши са пудхилвам тъйцък глупувату,
ши викам сал "Ъхъ.." , ма колкут' дан мълча,
ши цвъркат пуд забрадка фтички, ши е ляту...
И кват съм бяла патка, кат разпера ини крила...

Чи кат зафръчами кумплектну у либови,
ши стани дармадан ду седумуту нибе...
Цъ, ни ръждясва, бе! Кат чисту нова й!
Лъщи на мéсичин'та, начи, треска ма трисе!

...............
заблихосана* - са има у придвид тешка форма на класически заплес :)))



На раздумка с омбудсмана (пряку пу тилифона)


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

(задължителну да са чите след "При омбудсмана" на Ангар,
за дан са изпада у акълну затъмнение) :))

Звъни омбудсмана:

- Ама, Калино!
Ти знайш Ангар тез дни, ачи идвá?
Уплака ми са усну, писмену - са скина
и вика:

- Виш там, ко мой да са напрай,
чи то ни бе ина и две пуеми,
ни бе възпявани, ни бе майтап,
напрау ут рими вечи са запених,
ма ниту ми са свърши тос мирак.
Пък тя ми са фтилява кат мутика
и кат магари са запънала на мос!

Калино, стяга гу да знайш чипика,
чи нá затуй звъна и аз, пу тос въпрос.

- Ми а-а-аз... такво-о-оз...

- Вупще нидей пелтечи,
ми думай тука, ндей са прай.
Тя рабут'та ф Европа стигна вечи
и мой дан на приемат в ЕС! Май
придпазна клауза щяли да ни фключат,
закот на правусъдие и някъф ред
ти не и не! Ни щеш да са научиш!
Партньор'ти у Европа фана ги съклет...
Усвен тува...

- Ало-оу, омбудсмана, ни са разсейвай,
Яз глей, ич думата ни мой земá.
Ф Европа ши на земат, щтот шма иследват
и ши дуказват, чи ни съм у ред ф глава.
Сига за Ачу, виш ко шти разправам.
Омбудсмана, да нямаш вяра на пует -
шти са върти, шса сучи, шти са убиснява...
Халосва са, бе! Пунявгиш Ачу е зевзек.
И флибен, а? У кой бе? У Калина?
Турмози сиксуални, викаш, малей... Мен?
Ши ми са смеели, ти глейш ли, у чужбина...
Ми на негу? Чи той ут мене скъснат по-зилен...

Я, най-пудир затваряй тилифона
и вър' си глей държавнити дела!
На сичку другу сигур си насмогна,
чи сал Ангаруф'та либофт ти устана.
Идин връз друг натръшкани прублеми,
са свирнал тилифони да звъни...

Чи то и яз... Трива у двора ду кулеéни.
Кой мислиш чака тъс мутика!?
Ай ду скиф.




Мидал «Селска чест» (за заслуги на граждан'ти у селу)


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Няма тъзгудишни тикви,
йощ ни сми ги сяли.
Га шги чакам да пуникнат,
кОпани, чи брани...
Пък ми трябат и мий спешну,
щот мидали ш' дялам -
тиквени, ма то ней смешну.
Дюс-бас ш' награждавам!
Тикви имам, ма ут лани
пет-шес искуфели.
Анджак ордени ши станат -
тъкму за у ръздела.
Са натрупаха заслуги
ф селскити пуети
и мирак мий, не за другу...

Викам на Винета:

- Ко ши кайш да са закичим
селян'ти с мидали!?
Тиквени! Ши ни приличат,
квит' сми извитряли.

- Ши ми туриш ли Калино,
тука мижду бюста,
да са пъча дету мина
и да гу пулюшвам?

- Шти гу тура, мър, Винето!
Тебе най-напреде,
щот та либя, диванету,
селску ннагледну!

Яз на сичкити ши туря,
дет са мираклии
и за селската култура
ръсат умнутии.
Чи ни са идин и двама,
кък да ги изреждам?
То Кратунци е гуляму -
сЕ утбор серсеми.
И кумплекну със мидала
грамута шса пиши:

„Настуящата са дава,
дет ф акъл издишаш,
дету ич ни си ридовен,
ма пък ти утива!
Са майтапиш най-сирьозну,
срам ни та залива!"

Фициалну на мигданя
личну ши ги връча...

Мисла гу и ши да стани!
Тъй амчи! Аслъ чи! :))



Кушмар


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

(пучти либовну на Винета)

И стреснаф са!
Ни пойчи сън ми доди!
Пудсмърчаф дет са вика ду зури,
закот кушмар сриднощен ма спуходи,
ши кайш, гу й писал бачу Стивън Кинг! :(

Нурмалну легнаф,
да ричеш, чи бяф прияла...
Завих са най-културну приз глава,
мулитва си казАх и сетне съм заспала
кат талпа, щот пу принцип тъй си спа.

Ама ни щеш ли,
трета дрямка караф
и са пумайвах ф сънища и де ли ощи не,
Винета кресна у съня ми приз дувара:
- Калинооооу, стани, чи пладня стана, диванеее!

И аз како!?
Таман да й утзяпам,
чи с тъс уста тичение у селу прай,
чи ку ни млъкни кат излеза ш' я размятам...
И извиднъш си сички селски реплики забрайх!!!

Ни глас излазя!
Ниту шепут дажи!
Студена пот са стича пу врата...
и яз мълча и вуупще ни мой са искажа,
а пък Винета зей кат улава, нидей си игра!

ФтрищИх са!
Възгеч, ма, Калино!
Ши бъди я Муйсей, я Идън та прукле,
чи кат та видат да им висниш ф куци рими...

(Калиноооу, стани, чи пладня стана, диванее!)

И стреснаф са!
Дубря, чи бя Винета!
Биля насън ма варди убаата ми тя
ут ужасии, ут либови, ут пишман пуети... :Р

(- Калиноооуууу...)

(- СтанАх, мари!!! )
(Ай затурИ я тъс уста!)

И глас завъдих пак,
сига тринирам...
Дан са надяват уптимисти ич,
усвен ф глава и ф глас да са гипсирам....

(Винетооооу, зако вупще събуди ма, кажи...)



Кунфуз


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Аку знайти ква я патих
неска у града,
ко ми доди ду главата…
Жива да ни бях! :))

Станах сутранта пу пладне,
си сурат умих,
апнах, щот ни мой на гладну…
(то ни са търпи! ;) )
Приминих са, са скупосах,
викам ши въря
у града да пумитлосвам
мижду гражданЯ,
чи стана у колку времи
ф селу дрема сЕ,
блъскат ма дипрес, прублеми...
Мамка му и прасе!
И качих са яз у рейса,
айди у града,
чи пудире на трулейса,
на трамвай биля…
И таман кат щяф да слизам,
са прувиква идин:

- Я, билетчита да вида!
Карти извади!

А, сига де! Ко билетчи!?
Къф са прай пък тос?
И утде ми са дувлечи -
ем нахал, ем прос!?

- Ти, гуспойце!? Съм кунтрола!
Дай чивръсту, чи…

- Възгеч, бе, младеш! Шта мола
настрани въри!

Чи кат пущръкляса тоа,
кресна ми утгор:

- Гратисчийка, а!? Ми глоба!?
Аку не - затвор!
Слазяй сЕга! Ф МВР-ту
ши та завлича!
Лична карта? ЕГН-ту
думай виднагА!

Язе ни мужиф да свАря
„гък" да му рича!
Ха, да зина да са убада...
Пу, ни млкна, бря!
Ма путътри за сукманя,
хеле ма свали.
Да, ма мен съклет ма фана,
викам:

- Я, са спри!
Круши ли имА ф уста ти,
гату са качих,
чи билетчи ли, чи карта
що ни ми връчИ!?
Да си дигаш чукалата
и да ма устайш,
щот у болница шта прата
ощи ку ма лайш!
И билетчи ши ти купа,
карта, ку жилайш...
Ся ут бой ши та пучупа!
(сетне ши са упрайш…)
Ама първу ма таксувай,
дай идин билет,
пак ф трулейса ши пътувам,
ная да й ф самулет!

Ни ми дади! :(

- Идзвинети,
дету Ва видях!!!

И нанейде са измети…
Язе са прибраф.



Усещани за жина


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

/на Маркони, зедет ми бута шилата;)) /

Жина съм ней, ами биля утгоре!
Малеей, да нИ ти дава Бог
утгоре ти да мина, да пуфтора...
Оф, сЕга никуй да ни пита „ЩО?".

Кату ма гледаш тъй, како ши кажиш?
Акъла да гу устайм на ина страна,
щот мой съм проста... Ама инак важа!
Нъл знаш гу филма „Убава жина"?

Съм яз амЕн пудобна пу красивус.
(мумент да ти застана кату буква Ф)
Усящаш ли тос чар къде утива?
Ей ся ши та изтръшка либуфта!

Усящаш ти, усящааааш. Ндей да лъжиш!
Нъл гледам, чи съблачаш ма с учи.
Напрау на фльонга искаш да ма вържиш,
ама нидей, чи са пуддавам, разбири!

Ку са убъркам, а? Ку са размекна?
Ку та пугледна мааалку пО така?
Ши та пусегна, чи кату та лепна
ши си усетиш начи Одма ут жина!



Ф нидуумение


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута! ;)

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )



Учи за мене си


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

/пу повуд на идин кункурс/ :)

Малее, квату съм срамлива
кък на кОнкурс шса ява!?
(Ку да зяпна по-свинливу...
Не! Ни мой дан изрива!)

Щот искуфствуту гу тача -
гу нагъвам тъй бис ляб...
Ся нидейти ми пудскача,
щот ши свикнити. Ми да!

А, де! Гачи са утплеснах,
чай да са пувърна пак.
Ми Калина! Ич не й лесну
със акъла да съм ф крак.

Ко ма гледати, ши кайш, чи
виждати ма за сифте!?
Ногу мола дан са прайти,
чи ф главити сти дубре.

Гледам там са са събрале
уткачалки сЕ утбор.
Нам зако ши са явявам,
гачи туй ми беши зор...

Не, чи нещу, ми пунеже
тряа са прай калабалък.
Малку проста и нивежа
що дан са курдисам пък!?

Кат с акъл ни моа да блесна,
дан гувора с правупис -
ш' им искарам ина песня,
чи ш'ги питам яз тугис.

Ай със здрави! Извинети,
ся утивам да твуря!
Вай, кат знам у кви куплети
тамка ши са изплюща...



Нидуразумение


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

(препоръчително е да се чете след "Хайдутско" на Ангар) :)))

Вай, гурката ми куза
ни си доди снощи!
Викам де са запиля
туй дубичи просту...
Ми са убразува дерт,
тръгнаф да я търса.
Убикалях де ли не
и сълзи пудбърсвах.

Татък попуути лузя
стигнах пу нущити.
Бря, тъс шантава куза
ръгна ф дън зимити!
Ма ни щеш ли утведнъш
чувам ф мрачувата:

- Фанахми я!!! Убу дръш!
Запуши й устата!
Да ни земи са разблей,
чи нъл я пузнаваш,
селуту ши са сбере.
Туряй й ф чуваля!
Кат я пратим на Ангар,
той да са управа.
Нам како е пущръклял
пу тъс луда крава!

Бря! Хайдути! Стоплих яз,
тръпка ма пуръби!
И кузата ми крадат!
Туй ни мой да бъди!

- Кви сти вий, бе, питам, а!?
Ко й тува в чуваля?

- Кви сми! Ми хайдути, ма!
Ко са распищяла!
Ти куя си, чи е мрак
и ни мой та видим!?
Ми й пузнат май тоа глас....
Мо, Калино, гиди!!!
Оф, дружина, ква стана!?
Наместу Калина
сми утвлякли ина куза!
Разлика дъл има!?

- Вишти ко ши ви рича!
Пущайти кузата,
щоту кат са развъртя
ш'ви утисней гурата.
Тя Калина ни ф чувал,
ни ф акъл са сбира.
Никуй йощ ни я й фанАл,
щот са апстрахират.
Ай сига идин пу идин
фащайти гурата.
Ний с кузата шси върим...
тъй напред с ругата.



За щастието (или серотонина)


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Туй щастиету йе измамну нещу.
Уж лъскаву са прай ино таквоз
и цял жувот са мъчаш да гу срещниш,
пък са укажи на нуса ти, чий било.

Ма нАуката другу са изказва.
То проста рабута е кай- идин хурмон.
Кат тий ф нидостиг блъсва та пураза -
дипресия и дрън-дрън нам-си-ко.

Убаче къкту да й. Дан са утплесвам.
У селу додаф да гу 'злъча тоз хурмон,
идин такъс разчорлен и нифчесан -
да мой и двамцата да сми във тон.

Наблягам начи язе най-ридовну
на тос хурмон във вид на шукулад
и после испрустявам са дуволну.
(явление страничну е ф акъла спад)

Ут щастие пунякугиш са углупява
и дофтура да питати - ши ви риче,
чи с шукулада, койту прикалява
акъла му ней баш кат да сиче.

Кугат са фкисна ногу пуумнявам,
амЕн билежа ентелектуален скок
и селскити тиртипи си забраям.
Тугаз серотонина ич ни мий висок.

Е, сЕга питам яз: Ентелектуалну
зако да кисним ф ногу умуве!?
У селу кат прустейм како ний харну...
С акъла не...,
ама с хурмонити сми ф ред!



Либовну


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Внизапну са улибих бизнадежну,
пък Той ма утминава кату пън
и на майтап ни ще да ма пугледни,
биля утбягва ма кат таласъм.

И гачи пак ши драща пу върбити
либовни убиснения с пирон…*
Тъй тресна ма либоф мижду ругити,
ъъъ... мижду ушити де, пардон.

Аф, моя обич най-най-най-пуследна,
чи уттури ги мола ти са тес учи
и пугледни ма…ТЪЙ ши та пугледна (!!!)
три деня сетне свят шти са върти!

Ила ма виш у сЪлзи кък въздашам,
либовни стихуви зафанах да твура…
Пу градски ку прупиша!? Въх, са плаша!
(Ай мол ти са Калино, ма!!!)

Пруникнувену ми са щЕ да са излея -
то глей какО Нибе, Звизди, Луна,
чи кат ма чуй ептен да му призлеи,
да му прусветни ф темнуту:

"АХА!!!"

Либофт е туй! Ши зема да заслабна
ут тъс нищастна платуническа мичта!
Ми даааа… Аслъ чи ни съм гладна,
пък туй куга е билу санким!? Бря!

Аф, ко да прая !? Дай акъл, Винето,
(утде ли да гу земиш, да дадеш…)
закоту къкту ма й застягалу сърцету,
дан ми запали поп Ниделчу свеш…

.................
* Са има у прид вид ини други либовни напъни на Афтурката, а именну "Захласнату";)



Дулсинея


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Ни ща Калина! Искам Дулсинея
уттук нататък да са нарича...
Зако ли? Ам да кажа кат ни смея...
Винето, сал на тебе ши рича.

Ми стига вечи кал и прустутия,
йергени селски, Йофчу и нам кой...
Ни мой ли някуй рицар кат ония,
дет чували сми да ма срещни:

- Стой!
Куя сти вий, о, радус за учити!?
Кат прелесну създание сти, не жина...
Нидейти тъй срамливу да мълчити,
ни ма наказвайти със тишина...

- Ми аз...

- Тос глас на славей, не ми чучулига...

- Мумент, бе момко, да са искажа ас,
пу приказки ку та устая ши ма миниш.
Ам майка ти ни та ли й учила у вас!?

- Прустети ми нахалствуту, ку можи,
пунявгиш мязам същу кату прос.
Съм Рицар аз! Дип дръвен да мий ножа...
Си Дулсинея ти със китка на ухо!

- О, Рицарю! Ай мятай ма на коня
и дай приз девет планини и махали.
Щот иначи ф Кратунци тряа да водя,
пък тамка Дулсинеити сми идни...



Секи с дерта си...


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Кратунци. Икиндия. Селския мегдан.
Утпред на пейката пред упщината
забил учи ф зимята - Йофчу. Сам.
Сиди и мисли, мисли и присмята...

"Ку й рича: Калино моме, ай,
кандисай мари, най пудире,
чи глейш ли ко ут мен напрай -
съм станал сянка! Пуглидни ма...

Ши ми риче: Ми Йофчо, яз...
Ни знам за ко ми са надяваш,
то не чи толкус съм курназ,
ма кат ни ма вличеш...
Ши извиняваш."

Минава поп Ниделчу:
- Йофчо, бе!
КакО такъф си кату фкиснат!?
Ма ндей така, шта мола, бе, мумче!
Ши видиш, тя Калина шти кандиса!
Ам тъй ми! Я, къф си напет
и дет са вика колку мОми са надяват...
Кат речи ся Калина! Не, та не!
Идин такъс напрау ма спритисняваш...

Пък Йофчу сал примигва със учи,
путайну със ръкаф изтри сълзата мъшка,
накрули са: "А, няма, бе! Ни ма мисли,
ка щялу за Калина дан са тръшкам!
Вупще и ич биля ни ми е на ума,
то беши времи гату аз... такова,
ама сига какО!? Ни ша да й рива.
То мОми ногу. Артък! Мноу та мола!

- Е, убуу! - речи поп Ниделчу и заби
нагоре нейде ф селскити сукаци,
пък Йофчу пак да мисли прудължи
и да засуква рехави мустаци.

"Ку й рича: Калино моме, ма!
КакО сига са прайш на интиресна!?
Ку мислиш, чи ма апстрахираш с тъс уста,
ши имаш ногу здрави! Аз пък дан съм лесин?

Шми кажи: Виш, Йофчо, ко ши ти рича!
Да си убираш тоз час крушити уттука,
ачи накуп дан ти пукажа дързус, красута
ей тука на мигдана кат та упукам!"

Ф туй времи татък горната мах'ла
Калина хал хабер ут нищу няма,
усобену, чи Йофчу блъска гу глава,
закот наблегнала гу е либофт гуляма.
Убаче са дълбай ф акъли и тя,
въри към къщи, мисли и умува:

"Ся тъс рокла, дету я видяф...
Дъл да я купа ил дан я купувам!?

Щот тес кунцерти... То ни ми въри
да са изпъча санким на мигдана
сЕ с тос сукман... ПО другу си й нали,
да са иступам фешън кат мадама...
Ку зема роклата, ши трябат и кундури,
щот с тес галоши малку... "прустута"...
Ама ши кайш, чи точну рокла ми й кусура!!!
Пууу, ни моа са трая нещу кат си наума!"

Кратунци.Вечи й паднал мрак.
Луни, звизди и разни там нибета...

Калина: " Ши я купа!"
Йофчу: "Амсалак!"

Ни дават мира нявгиш мислити пруклети....



Честита Коледа!


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Сняг са сипи на парцали,
зимата доде...
Ний ф Кратунци сми заклали
де що е прасе.

Толкус да е румантичну -
бяла красута...
Сал тилету дет трагичну
на суджук стана.

Селуту йе кат картина,
зимен пейзаш...
То и бахур и сланина...

Ко са утплесвам яз!?

Реках щоту по-лиричну
някак да гу дам,
ама ич ни мий привичну.
Ш карам къкту знам.

Тъй сирьозну ши застана,
ндейти са хилИ,
тиху сЕга. На мигдана
утпушети уши.

Ши са скашлям, ши са ухила
и ши ви рича:
Тука съм си наумила
да ва пуздрава!

Ф две ридици ми са стройти,
убаити ми те...
Ш ва циливам, ни са бойти
сичкити пудред!

Да сти живи, да сти здрави,
хилнати, дубри...
Сякву зло да ва забрави,
дай Боже. Амин!

Коледа е! Да й чистита!
Туй е. Ут сърце.
(гачи й времи да са умитам)
Чухти ли ма, бре?



Що не станах фолк дзвизда...


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Що не станах! Тъй ма й яд...
Щеши да ми оди!
Млада бяф и проста бяф,
ма акъл ми доди.

Ей я Радин'та унука
сЕга кат я гледам -
пей ти казвам, чи са пука
и зимя, и небо.

Кат са свирни на чардака
и наред ги кара -
чалга, попфолк, чака-рака...
Ток да та удари.

Туй Ивана ли, Драгана,
дет са изривават
микруфон ни шА да фанат,
аку я пузнават.

Ко кат пеела фалшиву,
артък, толкус вечи...
Кат си тури тон червилу,
ич биля ни пречи.

Шса разфърли, ши застани
тъйцък ирутичну,
чи кат зяпни ут екрана
сички шса капичват.

Щот искуфству йе тува, бе -
дъфка за душата.
Туй са слуша у града,
не кат пу селата.

Ся мегдана ши сбера,
чи кат са прувикна...
Ораааа, чухти ли ма, бряяя!
Ндейти да са крийти. ;)

Ши запея! Ич да ней
сЕ ши ма изтрайти,
ма ши са изприща, еееей...

Я, ма усъзнайти! :)))



История с утворен финал


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Ут града ли са думъкна
ич ни гу разбрах.
Оня ден таман са мръкна
и захлопа у нас.
Викам начи, бря, какО ший
тъй посред нущя,
ма изскокнах боса, рошава,
кък ши изтърва.

- Кой пу тая късна доба
сети са сига,
да ма кара тъй пу роба
вънка да въря?

- Аз съм, вика, идзвинети,
дету ва смутих,
ногу мола, разбирети...
Тъй де..., УТТУРИ!
Съм художник, са думъкнах
тука ут града,
дукат та намера мръкна.
Утваряй, ма, жина!

Ха сига, де! Бил художник...
Ма какО ут тува?
Що баш мене ся тривожи,
да ни моа да спа!?

- Ш'та рисувам, ма, Калино,
толкус красута...
Да та тура на картина
наш къф мий мерак!

Еей таквис учи ублещих!
Ем ма дустраша,
ама пък кату муй спешну...
пуснах гу, ахА.
Пък и той идин красавец,
що да става зян,
пък и с... четка кат бурави...
Въх, забраих срам.

- Момко, викам, чакай малку,
вратник да запра,
щот ша бъди ногу жалку,
ку да на смутат.

- Чи таман тъй, мър, Калино,
щот кат та пудпра...
тъй де, тука за картин'та
и... утиди тя.

- А, ши иди! Давай сЕга,
чи стана среднош...
Ама ти какот ма гледаш
ма прубожда нош,
ми истръпва и снагата,
ма напъпля плам...
Да ти упустей боята,
я, ила насам!
Първен ти ши ма рисуваш,
после можи аз..
Кату болес шта върлувам
щот ма блъсва страс.

- Въх, Калино, цвете росну,
с тос... статив гулям
наш ко убуу шта скупосам,
имам щот талант.

Чи извади четки, сестро,
мОливи, бои...
Гледах, мислих, чи му реках:
- Я, ги прибири!

..............................
(туй утворения финал ногу удобна рабута, ха, да ва вида сига ) :)))



Гостенка


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

Наблегналу ма й неска дъфнувение,
ино либовну ми й таквоз
и ши залитна у лиричну утклунение,
ма ндейти да гу прайти на въпрос.

Тя, Либуфта из оня ден пучука
срамливу някак си на пътната вратня,
утварям аз и гледам кату пукъл:
- Де одиш, викам, ма, жина!?

-Ам ко да ти рича, мари Калино,
ни ми устава времи къкту знаш...
Ма ади напраи ми път да мина!
На пътя ли сига ши ма устайш!?

- Мумент сига. То убуу, чи намина,
да та пукана вътре, ама де да знам...
Ши зяпа цялу селу: Бряяя, Калина
улибена кумай!!! Чи после срам...

И дремим тъй на портата със Нея
и са разправами за туй, за унуй
и аз кат някуй Хамлет блея и тъпея:
"Дъл да я пусна или не?! Ку са разчуй..."

Кандисах най-пудир, умекнах,
утторих портата и реках: Вляз!
Митафуричну й пустлах ина пътека
и са нахули начи Либуфта у нас.

Ду тука убуу, кротка ми са стори,
ма де да знам, чи тъй ша пулудей!?
Напрай ми дармадан у двора
и цяла нош либовни песни пей.

Пудир риве пък свита у кюшету,
пуписва стихуви (чи ми ги и чите)
сЕ за Душата на Пуета, за Сърцету...
Напрау ут пуезия да ти са утще.

-Я, чувай, викам, ко ши ти убада,
да земиш да са земиш у ръце,
чи кату грабна дрянуута туяга
шти са намести и душа и сърце!

И уж са кротна, ни ма притиснява,
пунявгиш пак либовни песни пей,
ма ни ми гази двора кату луда крава.
То мож да й са иска, ма ни смей. :))



За киткити и зарзавата


ръздел: Нъ чис бългЪрски
афтур: Kалина

/ръздел - селска пУезия/
/вход - с пропуски;)) /

В градината на Умнустта
пуникна роза.
Случайну
сбъркан вятър я дувя,
ма зарзават -
такваз бизкрайна проза...
Цъфтежа буен никуй ни съзря!
В една кумпания
с купривата и маганоза,
наравну с всеки прос гюрлюк
пучуфства са тъй възмутена
наш'та роза
и речи да боде с:
"Ти си буклук!"
В градината настана
пувсеместен кикот,
купривата я жилна
за "дубря душла",
цвитенцатата ливадни
са пудсмихнаха,
пък някуй бая гръмку са разсмя...
Убиди са гуркоту
росну-убуу цвети
и ръсна у градин'та арумат,
та койту мини
да му са скусат нузети
и да са сбръчка секи зарзават.
И мина ли,
ни мина ли ниделя,
пулека-лека върна са реда,
то зарзават..
КакО ни са видели,
чи роза няква да ни изтърпат.
Сига цъфти в нисвяс,
биля и нацъфтява,
гюрлюка ощи толкус си е прос...
Найно виреят урхидеи
и трива, и плява,
ма никуй ут съседа си ни бърчи нос.

Пууката е санким:

У градин'та
будили секи има си,
чи и утгор.
Кат пуцъфти тъдява
някуя гудинка
ши вържи.
Сига е ощи зор.



Убидена съм


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Убидена съм!
Не, ни мой гу приживя!
Зако, гуспожо, тъй ма пририбрегна!?
Толкуз пусвищения - то кой ни бя....
и тъй за мен към мОлиф ни пусегна...
К2 - какО му пусвищаваш,
дан би ут мен случайну дай утгор!?
Ми Лейла!? Щот ни я пузнаваш...
Пък трити гайди.... Въх, пузор!
Чи виш ма мене - огин пуитеса.
Е, малку съм дифектна, ма пък кО?!
Ку ми са пусвитиш - баят ши ми ареса.
Ши друсам на мигдана цяла нош хуро!:)))
Ма не! Вупще ни ма пуглеждаш,
биля за спряла гара ич ни ма бруиш,
убаче в мене са крипи ина надежда,
чи някугиш ши ма изуграфисаш в стих.
Ши ти благудара! Тъй къкту пудубава.
Ни знам дали ши дай баш акрустих,
закоту най-дубра съм в ръсен'ту на плява,
биля ут сЕга са 'звинявам. Въх, прусти!
Ши са упрая аз. Пулека-лека,
три стихусбирки мисла кат издам
у пуетичнус кату тойта ши засвета,
и акъл ши имам тъй на сички да раздам.
Ма сЕга ощи ши ма извиниш,
задету ти са струва гачи да прустея.
А пък случайну нещу ку са притисниш -
ни бой са хила са, напрау ши пулудея:)))))



Аморе мио


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

(пропоръчително е да се чете на фона на нежен китарен звън;) )

Уф, Аморе мио, откъде са зе
с тъз нежну дрънкаща китара...
Не, неска няма да паса увце,
мумент да фърла сЕга пенюара.

Червен'та рокла с дикулте,
лачен'ти убувки, със туковити,
косата - черна кат са разпилей,
ила и ма зими... таковата.

Танцувай с мени, да, Сеньор,
ни питай нищу, щот шти утгувора...
Устай са у ръцети ми, Амор,
ми тъй ми, нъл и аз съм хора.

Свири, Аморе мио, нежну тъй я карай,
дорде умекнат и глава и кулине...
О, и на еспански къкту ми приказваш
ептен либовна треска ма трисе.

И селуту мий тъй далечи,
се йно, чи ф Андалусия раснАх
и тоз китарен звън пу мене са разтечи,
ни ща да вида крава, нит да я паса..

Еспанецо, ей тъй ма завърти,
с червента рокла залеза да скрием
и ептен да са бикним у мичти,
ма дръш ма убуу, ачи свят са вие.

А пък подир пу пътя си въри,
с дубро шта сповням сякугиш нататък,
ма дор си тук - свири, Амор, свири...
Либоф са повни га боли и га е кратка.



Киселу


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Ми кисела съм! Нещу мий сърдиту...
Ни мий пу мярка, ма ни знам куе.
И пак вали. Ши кайш, чи е прубиту
туй пустуту му, шантаву нибе.

И святка са биля! Гърми, истраф май,
закот замръкнала съм тъй сама...
Да дода у вас, ма... кат ни ма учакваш,
то сигур и вратнЯта веч пудпря.

Винета легна си. Ду сЕга беши тука
и кунущисвахми са, дор ни я приспаф
и дрема нА, и Ептен ши изкукам,
ами зако ни легна си да спа!?

Чи мунулози инак... Има ду сабалан
да са пупитвам разни питанки, пудир
ей тъйцък убидителну си утгуварям,
чи и биля сама си дигам панаир.

Ут ЕГН-ту йе. Или ут ЕКГ-ту?
Ма кат пурасна малку пойчи у акъл,
кат зема да прихлопвам със чинета
ни ша да ми устани ни идин кахър.

Пък сЕга са идосвам. На нибету,
на мене си, на кравата, на ко ли не
и тук-таме прискача ми сърцету,
ма то е пак закот съм диване.

И найш ли ко? Жувота е прикрасен!
(да смотам извуда надве-натри)
Ми тъй ми, койт' ни му изнася...
Амчи да беши легнал си да спи.



Да са влибиш у пует


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Уткъкту ми са мярна
и ма фтреси!
Едвам са дрЪшам на крака
и на упашката ут пуетеси
ут неска мисла да виса.
Да моех да та стигна нависокуту,
ехеееееее, ама ни моя, нА.
Яз тъна тука, у длибокуту
у прустутия селска. Въх, увца!
Ма кък ду тебе да застана,
то тутакси шса заслепа,
ачи таквози Слънци нийде няма -
не стига денем грейш, ми и нущя...
Ку моех слънчуглед да стана
и сЕ пудире ти да са върта...
Ма не... Биля сълза ни ми устана,
(оф, чакай си убърша и нуса)
На рев ма блъска, на трагизъм,
тук-там припадам у екстаз,
ма ногу мий кирлива ризата,
затуй ни бяф ти цъфвала у вас.
Минавам инак...
Малку тъй култура,
пуезия утгоре си да възкача,
закот нали ма видиш - сто кусура
и за капак ни моа да мълча.
Навирам са на коня у краката
и да ма сриташ няа да мий сифте.
Ми стига тъз награда: Таа пък патка!
Ей ся ут МЕН ши гу утнисе. :))
Ма ко да прая, то е сЕ ут глупус
и ни пураснах, дип чи удъртях,
ма ти ндей ся ногу да са цупиш,
закоту аз ни съм кат Тях.
Унез, бе, дету тъй та ръкчат
и праят та на диф пител.
Пуети някви...Де са тъпчат!?
Видяли гаргити идин урел...
Те лоши, бе! Къде са тикаш,
пуетин пръф си види са, личи.
Чи напраИ са малку на мутика,
зако такъф са пениш!? Ми мълчи.
Ут завис е, ъхЪ, ут злоба,
и дъъъра-дъъъра, бла-бла-бла...
Те сичкити са гола вода!
Пък ти ни си! Улекна ли ти ся?
Ни мой дан ти улекна,
виш ма саму,
то цяла 'злъчвам глупус и либофт,
ила да поривеш на мойту раму,
аз тръпна и въздАшам.
Въх, дано...



Красавицата и звяра


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Както мОтах са в гората,
срещна ма ламя.
Мъжка май, ма в мрачовата,
отподир разбраф.

Стреснаф са кату ми ревна:
- Стой, ма, ши та ям!
- Дърта съм бе, шти приседна!
- Ааа, таман, таман!

Стреса кат ми са размина,
викам: Споко ся!
Кат ма види съм Калина,
мой му са утщя.
Види са кат наближи ма,
дръсти гу глада.
Бря, утгоре ми кат зина...
Аз пък дъл мълчаф?! :))
Гу уплаших, чи у рима,
тъй ш" гу нагласа,
през гората ни мой мина
с дигната глава.
Убуу ма, се пак ламя е,
мъжка при тува,
ич ни чува ко му лая,
ш' кайш, чи сми рода.

- Глей сига! - аз пак зафанах
кату политик.
- Ко да гледам, пладня стана,
мен ма глад мори...
Ти какот са убисняваш,
ная та изтърпа
и дордет са усъзнаеш,
глътнах та биля!

- Ши ма глътниш, ама първу
премерИ отзад,
дъл ши мина. Да не в гърлу
йощ да са запра.
Кат ти викам, чи съм дърта,
ней майтап тува,
тука дету са навъртам...
То съм и аз ламя.

Са удряма тъз ми лАмя,
перкити си сви
и на крехкуту ми раму
сълзи зариди:

- Мо, Калино, туй късмет лий
в цялата гора,
тебе, кажи, баш да срещна!?
Въх, ут глад ши умра!!!

Чи ми стана милну-жалну,
сЪрци ми са сви,
за тоз Лам нугустрадален,
дет гу глад мори.
Зех у нас чи гу заведах,
под сайвант лежи,
кату кучи ся гу гледам,
джафка ми, скимти...
Ма редовну си гу раня,
коту Бог даде,
гледам косъма заглади.

Щял да ма яде...



Утиди...


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

на bogest - задет ма трай ;)

Си рекаф: Край! Ей ся утиди...
Напрау Калино, тоз път са уля!
Bogest кат доди, ачи ти ши видиш
кък шти са смръзни утведнъж смеха.

То бива ли, мари, кажи ми
у отзвиф тъй да му са изплющиш,
с галошити и сичкити си селски рими!?
Кат ни гу знаш, що праиш си джумбиш?

Чи то на нищу тойту ни гу мяза,
утдет да миниш дигаш панаир,
кат луда крава у пуезията газиш
и цялу селу гледа ти сиир.

Ни млъкна, ма Калино, нит присъхна,
чи гледам ши задминиш и... Персей*.
Ку спреш - то сичкити ши си утдъхнат,
кък ни кандиса, мари, да прустейш.

И дрънкаш, и у сайта са халосваш,
чи са навираш и у хорскити къщя,
ма най-подире тъй ши та рендосат
и Bogest ногу пудхудящ е за тува.

Тугаз шта питам. Къкту ги усуква
ши кайш, чи с думити гаргара да си прай...
Ши клепаш сал и ши мълчиш кат пукъл,
ма никуй ни тий криф, кат ни са трайш.

Си проста. Амчи чи стой си у къщи,
какО са стържиш сЕ напред-назад.
Ми кат та видат ората напрау са тръшват
и пойчиту ут ужас. Не ут майтап.

Сига наместу тъй да са фтиляваш,
земи, чи на чувека са 'звини!

- Ъъъъ..., аслъ чи ногу са 'звинявам!
Пред цялу селу ти са мола! Въх, прусти...

У вас ни шА прага да ти пристъпа
и дет та срещна пак ши ти рича:
Калина - вдлъбната съм чак, не тъпа!
Да гу напиша триста пъти барем, а?

- Ши пишиш! Мой са малку триста...
Ма убуу, ачи Bogest йе разбран
и гледа ти акъла, дет ти липсва...
Дано н' са лъжа, ама гачи дай усмян.
____________
* Персей - ми да ми са вържи на римата, затуй ;)



Женски манифест


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

(препоръчително е да се чете след темата "Мъжки манифест" във форума)

Обръщам се към вас,Мъже,
с натъртване наричащи се "прости".
Калина на уше ши ви риче,
какО е натвурила снощи.

Туй начи й Женски манифест
и мисла бая женуря ши са подпишат
под този "прувукиран" да го наричем протест,
ма ндейти да ма ръфати, задет издишам.

1.Женити сме дебели до една.
Сред вас не се намират шкембелии
от бира, пък чесновата шкембе чорба
е връх в световната кулинария.

2.Жените сме блондинки по душа
и сложните ви механизми как да вдянем...
Не се научихме, че "тия три неща"
на първо място трябва да поставим.

3.Жените много дрънкаме безпир,
нехаейки Мъжът, че се вълнува
от темите - казарма, мач, коли...
Не е ли клюки, нас не ни вълнува.

4. Жените все се киприм, се гласим...
Не можем в кухнята да влезем без червило.
Аз примерно не почвам да пера без грим
и всяка ще го потвърди - резил е.

5. Жените никога не можем осъзна
за щастието да сме в мъжката компания
и се захласваме по някой сериал,
въздишайки в сапунени страдания.

6.Жените...
Каквото и да кажа то... ЖЕНА -
причина уважителна, дано ми е простено.
Освен това от осем дена ме боли глава.

(дан ва заблъска и вас ут таа тема?) :))

Мълча, бе, ето на, мълча.
Изказах са приделну кратку,
ма щот ку зема да са прудължа
ши земи някуй мъш да ми са святка.

Със здрави, мъжуви и жинуря!:)
Ни мойм ини без други, то йе ясну.
И сладкото сме си, биля и солта.
Жувот. Напрау да са прихласниш...



Прувукирану


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Сички разлики с действителни анжаклами са целенасочени;)

За ко на мене не ричеш изричу?
ВиднАга убищавам ши гувора с теб,
ма надали ши са държа приличну,
биля дъл няма да та фани диф съклет.

Ъх, мола та, ричи ми пак,
биля и триста пъти ми пуфтаряй,
закот на мудрусти си ти богат.
Ф пътека права най-пудир ма фкарай.

Чи глейш ли, ич ни съм у ред,
затуй у тойти рЪци са уставам.
Земи ми пусвети барем идин куплет,
за ко у прустутии тъй да страдам!?

Кат няква риба съм, кату медуза!
Лигава са, напру ни са търпа,
из цялу селу тъй безсрамну са тътруза,
на сички станя ясну, чи съм куха у глава.

Изричну ми ричи! Из-рич-ну!
Чи инак няа да моа да разбера.
Ку щеш и диагноза ми тури клинична:
Калина - буледува ут гулям'та си уста.



На КАТ (и Винета)


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Покрай селу - магистрала.
ФИИУууу - афтунубили.
Кат каруцата подкарам -
блещат ми са, свират...

Язе нИ са фпичатлявам,
ко кат съм с магари -
карам и са субразявам
някуй дан ма удари.

С Марко кретами легалну
без да сми във грешка,
а пък имам фициалну
ут КАТ забилешка.

Е там, доле, нъл я знайти
уназ крива круша,
са скатали пулицайти -
дремат и са услушват.

Карам начи и припявам,
Марко проривава
и дордет са усъзная,
зеха чи ма спряха.

Ти коя си, ма, гуспойце!?-
пита ма чингето.
Ъм, Калина - думам с кротце.
Той: Ам дей Винета?

Тя, Винета на морето,
утре ши са върни
и ши я нарина, дето...

Чакай, ма! Де ръгна!?
Яз та питам за винетка,
ти къде ма прати...
Даваш ли си, вика сметка,
ачи мой си изпатиш?

Мигах, мигах на парцали,
ич ни знам ко вика,
ма са стискам дан пудпаля,
щоту кату кипна...

Сал ино ми стана ясну -
чи уттук нататък,
ку Винета ней утдясну,
нам де ши ма пратат.

Ачи тъй... Затуй ни одих
неска на пазара.
Тъз Винета де ли броди,
глей, ни моа да карам!



Пораза


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

В селу плъзнала зараза,
въх, утде ли доди,
чи баят народ пурАзи,
у глави им броди.

Са дувлечи таа болес
ут градА гуляма,
чи набира гачи скорус,
пък личилу няма.

Нашту селу плямпа ф рими -
пует ду пуета.
Кротку секи хем си рини,
хем тъкми куплети.

Ачи после на мигдана,
секи са изпъчва,
с тез премудрости събрани
умнус да излъчва.

Убуу, ама по-подире
никуй не усети,
кък са пръкна панаира.
дип да сми пуети.

Сми чуфствителни пък инак,
тенки, хем чупливи,
море, ама кату зиним
срам ни на залива.

И са блещим и кълнем са,
ама тъй... изкусну
и са плюйми и кълвем са
сЕ зарад изкуфсвуту.

Можи ич да ни ми мяза,
ма ши са изпъча,
щоту мене тъз пураза,
ногу зе ма мъчи.

Абе, ора, луди ли сти!?
Дайти да са спреми!
Нека има нещу чисту
в туй нечисту времи.


Дъл ма чувати ни знам,
яз без туй ши млъкна,
ачи стана кал гулям...

Пойчи ич ни гъквам.



Селска проза


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Ногу жега! Изгурях
неска пак на къра.
Колкут копан изкупах,
зе ми са акъла.

Да пуседна, чи едвам
на крака са дрЪшам...
Пуста рабута, аман,
тъй немА и сфършек!

Тъй ма гледати сига,
гачи ви са струва,
чи съм проста будала,
дету хамалувам.

Убуу знам му аз реда,
ма кат съм ут селу?
Ко вий харну у града,
ф сенкити дибели.

Слънци дор' ни напиче,
ич ни моат ва дигнат,
чи цигарки, чи кайве...
Яз куга ш'ва стигна!?

Са лигавити с коли,
пеш ни мой върИти,
щоту свят ви са върти,
ва булат кракИти.

И работити пу час,
доди ли ви времи
заминавати си у вас,
ногу изтущени.

Ми магари, ми прасе,
патки и кукошки,
ачи крава, чи увце,
ко ли не и йощи...

Пък у двора ина трива,
тучна тъй пурасла,
да са бикниш у нисвяс,
дукат я скуласаш.

Да пулейш пипер, бустан,
туй-унуй да бутниш,
времи станалу таман
ф къщи пък да хукниш.

Ади манджи, чи пране,
чи съдлини мръсни...
Да ти доди да умреш,
тъй да ти са фтръсни.

Викам малку са сминим,
с някоа граждАнка,
ку ниделя удържи -
шса прикръста Ганка.



Сън сънувах...


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Сън сънувах сестро мила,
снощи кат си легнах.
През глава са бях завила,
кошмар дан пусегни

да ма стресни, да са сепна,
сън да си загуба,
чи подире чак до светло
блеща са кат луда.

Хубуу ма, ни бе кошмари
тъй да ма спуходат,
огин йощи ма пупарва
де в съня си бродих.

Са сънувах самодива
тенка хем висока.
То фантазъм ши дай било,
с таз снага широка...

Чи със свилена премяна,
яз кат са скупосах,
тръгнах боса през поляни,
китки късах росни.

СЪни ми са по-подире
мойту първу либе,
на полянта ма намира,
вика ми по ими:

"Ма, Калино, росну цвеке,
дай та та уткъсна,
чи откакто са измети,
тоз жувот ми фтръсна.

За сифте и сън ма фаща,
ич биз теб ни моя,
то ни бя либоф туй нашту,
ай да станиш моя."

Яз нали сум самодива,
нищу му ни казах,
сал изкусну гу цаливах,
грях амен нагазих.

Китка росна му закичих
и в очи пугледнах...
"То.. и ази та убичам!"-
реках му пуследну.

СЕга веч ма събудети,
ачи йощ сънувам
и зимети ми ричети
сън да разтълкувам.

Щоту мий ино либовну,
сал за негу мисла...
Ку са срешним в сън утнову
няа да му кандисам.



Лика прилика


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Калина и Винета - он лайн(а)

Назад Калино, нидей пристъпя,
чи фустата ми с галош застъпа,
дан са търкулна пу тез баири,
чи в цялу селу сми за сиири.

Ама Винето, пусти ти фусти!
Де ми ги мяташ тука ф краката.
Чакай та фана, чи ку та пусна
кат са стувариш ши сцепиш зимята.

Аслъ с тоз дирник, ку са изтърса
ут смяф сълзити ни мош убърса.
Ши са разклати тугиз зимята,
чи дърта мечка биля са мята.

Държа та, мари, нъл сми си дружки,
у нашту селу първи сми китки -
росни таквиз ини тиминужки,
чуду са случва дету изникним.

Мари, Калино, квиту сми двети,
дан на миришиш - утровну цвети,
ниту насреща дан ни застаниш,
уста гуляма мож да прифаниш.

Мари, Винето, ко та наскача,
гаче ли нещу акъл та блъска.
Ут толкус времи къкту са влачим,
койту на мярни - почва са кръсти.

Нидей Калино, кат са сбиреми,
пишкири мръсни дан упиреми.
Ида със менци вуда да наливам,
ачи подире срама да умивам.

Ко са чалдиса, зер ни на знаят,
язе ши зема да са прувикна,
белким тугива да на изтраят:
Яз и Винета ф акъл сми плитки!

Ши на изгонат ут пусту селу,
биля туй чуду куга е виделу,
къде сса деним таквис устати,
в душъ длибоки, ма баш чепати.

Пак ши са върним кат на изгонат
подир три деня, чуду гуляму.
Ко да са прайми ногу на скромни,
гачи ни зяпами ич на мигдана.

Назад, Калино, нидей ма ръчка,
чи сса издъним кат пу пуръчка,
дан на натират сал пу килоти,
чи кумшулука ши са кикоти.

Мари Винето, ндей ма завръща,
ку ще пу килоти да на изсулат,
тука ни стана кат фтора къща.
Млъкни, мари, зако прурукуваш!

То ний кат седним, ни мош на дигни,
щот у снагити биля сми финни,
ку`н ма путпираш ей тъй у двора,
да знаш биля утиди стубора.

Викам Винето да са пудфаним,
чи кату ръгним пак приз прусоту
целия град на селу ши стани
и ши подрипва с нас на хуроту.



Лиричну


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Днес другата Калина съм - дзвиздата,
биля и глейти ма како блища,
кат са узяпам сЕга на Луната,
ши земи са пукрий ф нущта.

Убаче, не! Пунеже мий лиричну,
ни ша да ми пудхожда да крища,
затуй ши гледам са държа приличну
и белким нещу свясну натвура.

Ини митафури утвътри ма напират
и аз кату ни знам како трипта,
пък саму глупусти извират
и мисла няма кък да ги списта.

Ама пуезията пък таман тува е -
какоту доди - да гу спудилиш...
Дали шса хилиш или ши ридаеш,
кат си гу кажиш фаща са дикиш.

Забраих, чи ми беши ино лиричну
и гачи у филусофията са наврях,
ма то тува на мене мий хруничну,
биля ни знам ут ко гу прифанАф.

Ут дъждувети й сигур, чи ни спряха,
у селу стана вечи кал ду кулине,
ши фана раматиз, ши са мухлясам,
аку ни земи слънци да понапиче.

Тугаз ши са рацъфна кату китка,
ши ми укапат сичкити будли,
пък сЕга дрямам кату мокра фитка
и свивам са ф пругизнати триви.

Ма ич лиричнуту ни са пулучи начи!
Ни мога са намери ф никакъф ръздел.
У "селскити" ши са натикам гачи
и има да пудскачам кату диф пител...

Днес другата Калина сум - дзвиздата,
ма вечи доди ред да спра да ви блища.
Ши сляза сЕга ут нибету на зимята
кат сущи метеор. И кротку ши въря да спа.



На Калигула


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Ила, Калигула сига,
чи глейш ли, доди ми мерака.
Ку земиш да ми скъсаш и цвитя
ши ма наблегни тръпка нипузната.

И дрема тука, чакам та биля,
дукарала съм са ина красива,
дугоре ф менци си уда наляф,
да има с ко да та пуливам.

Чи жегаво е нещу тез денЯ
и чини ми са си слънчасал,
ама ни бой са, ней беда.
Ши плисне дъж ут нЕбе ясну.

Кат земиш да са прайш на див
и да ма лъжиш, яз да са надявам...
Ни мязаш ич да си страхлив,
ама и яз назаде не уставам.

На мене мий наясну ут сига
чи пак ши я подкараш на ... любене,
ши кайш чи пуста ти уста
за другу няма ко да са зафани.

Ма нищу де, шта изтърпа,
закот нали съм убищала
утгоре ти да зяпна кат ламя,
дубре чи въздух убуу съм зимала.

Ку са убъркам мога и запя,
биля и кучита подире ми ши вият...
Се йно да са убъркаш ти с цвитя,
ма не! Калигула не е ут тия.

Ут сЕга нещу искам ти рича
ачи подир ни ша да са пуфтарям:
Дубре душъл си ф селу ут града,
саде са дръш приличну на мигдана.

И най-накрая мисла... Найш ли ко?
Ангар ма стихутворну пусъветва.

Я, дай да та цаливам! За дубро...
Виднага на ... врата ти ши са метна!:)



Чоглаво


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Ногу, ногу ти са мола,
ади веч запри са,
ачи си кат вода гола,
треска ма затриса...

То и мене хич ма нема,
ма са субразявам,
хем чи тъпа съм система,
уж ни прикалявам.

Ма нидей на тъй нарива
у цвитисти рими,
чи подир ни са заспива...
Ади разреди ги.

По нарядко са изказвай,
саму кат ти доди,
музата ши та намрази,
дето я оноди.

Хем чи сички сми поети,
(де са тургам язе)
ма от твойти пируети
хроли ни излязват.

Хич ни ща биля да пиша.
Саму кат та вида
кък утсякъде издишаш
и ми са пудига.

Мисла секи ши са сети
и ши са угади,
чи аман ут тез пуети
с редкити угради.

Дето плътно изпълняват
ежедневна норма,
гачи ли са състизават,
пък им е нагорно.

Ади ши мълча и язе,
ко ли са обаждам...
Да са идосвам ни ми мяза,
сал брътвежи раждам.



Ду моету първу либе


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Та сънувам, зер!
Нима пък ф дрямка
мужаф нощЯ да са задрема!?
Чи путледни ма ква съм
кату бледа сянка...
И нА с таквис ми ти учи червени...

Ш'са бикна веч!
Ши са припадна
ку беши по-насам миндеря.
Забрайх ляб, уда и сън,
биля заслабнаф..
И същу фтичи под капчук трипера...

Убичам та!
Ни щеш да знаиш,
напрау за гъби ма прувождаш.
Кажи сига зако такъф си,
ко са праиш!?
И кък далечи ми са вижда фторник...

Ши доди ден!
Ши са умекниш,
ръка биля ши ми цаливаш.
Утгоре ти шса блъсни либофта
и шти прустветни,
И ши са сетиш тозчас за мома Калина...

Сига ила!
Ни ща подире,
кугату кой знай ко ши стани.
Чи пугледни ма вечи, де,
амен ши умиргам!
И хем май страф, чи коту са закани...



Байно ле, бачо, Йоване...


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Байно ле, бачо Йоване,
кой друм та тебе доведи,
ачи насред селу застана
и са изпъчи утпреде.

С прясну упрани потури,
с опинци нови, лъщиви...
На калпак китка си турил,
под негу рими шавливи.

Ачи са с нази задяваш,
гледаш на таквиз прости...
Подире дан съжиляваш,
ку станиш кожа и кости.

На хорото кату са фаниш
ду момити селски най-лични,
ша рипаш, дукат са сфаниш,
сфаниш и възнак капичниш.

Че баш ни е дълго хорото
и ний чевръста свирнята.
Караш ли през просото
ши си изкълчиш краката.

По-утдалеч та пусрещам,
дан ричеш, чи н'ти рекаф.
За дан ти бъди гурещу,
почвами тъйцък пулека:

гайда ша писни засвири,
аз ши да зяпна запея,
затропай и ти отподире,
таман чи гу убуу умееш.

Ни са бутай сЕга кат шугав,
фащай са тука ду мене.
Кат та гледам такъф убаф
напрау ми умекват кулен'ти.



Целомъдрено


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Пролет пукна и народа
го удари на разврат.
Мене блъсна ма тревога:
На де й тръгнал тоя свят?!

Шефът влажно ма поглежда
и ми смига (уж майтап)...
Хич нидей таИ надежда,
викам му аз, мой чорап.

Тука вадя си аз хляба,
ти вадИ си квото щеш.
(Да не казвам, че отзаде
можеш да си го завреш.)

Казах ли го? Извинете,
моя грубоват език,
ма виновна ли съм дето
шефа мий такъв мръсник?

И комшията отскоро
е ухапан от муха.
Аз със него не говора,
ама оня ден ме спря

да ма пита дали искам
някой път (пак на майтап)
кат лимон да ма изстиска,
да ми се завие свят...

Абе, викам, що не вземеш
ей тъй, докато скучайш
в огледалото да се мернеш,
на кво мязаш да познайш.

И стоя, с акъл са блъскам
на дей тръгнал тоя свят...
Не че толкоз чак са тръшкам,
ама ма настигна яд.

Та понавгаш ма избива
ей тъй както си седа
с някой приказка по-крива
малко ред да въдвора.



Ши ма бъди, няма да ма бъди...


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Ко мий ино такоз бизсолну,
нищу уж ни ма боли...
ПосрЯд нощ сида на двора
щот ма дрямка ни лови.

Лягах, ставах, лягах, ставах,
ши осъмна най-подир...
Глей каква луна й огряла
прекопания мисир...

Сички спат, кахъри нямат...
Никуй даже ма ни знай,
чи въздишам кат на умряло,
чак ни мога са изтрай..

Девет деня стана вечи,
как нощя ни моа да спа.
Нщу сЕ ма бута, сЕ ми пречи.
Да ма мътни отнесат!

Денем ода на посоки,
пък акъла ми къде й..!?
Гачи паднах ут високо,
тъй света ми са люлей.

Ко ми трябаши таз мода,
дето чух я у града,
ачи гладна тряа да хода
да съм тенка у снага.

Можелу садЕ зилену -
чесън, лападец и лук.
Свинското мий забранену -
ни луканки, ни суджук.

Туй петмез, рачел ни помна
дажи къф им бе вкуса...
Гледам - ощи съм кат стомна.
И за ко да са хаба!?

Оох, сърце ми не изтрайва...
СЕга ши направа грях!
Няма ко да са помайвам.
Малко ли на глад сидях?

Дорде слънце да изгрее
ши разточа ина тава
баницата дет лелеях
девет деня и нощя.

Чи подир ила и виж ма
как у еденето съм добра...
Ши си легна със усмива
и до пладня чак ши спа.



Много моля ви, Мадам


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Много моля ви, мадам,
то въобще не е за срам!
Верно, село сме си тука,
ей такова - против скука. :)

Ти като насам минаваш,
вместо мозък да раздаваш,
сЕдни, че кажи: Здравейте,
кви такива песни пейте? ;)

Вместо гърч да те полазва
и да плюеш скришно в пазви,
по-добре от пътя крИвни,
преди "селскуту" да те настигне. :Р

Че сме все отбор поети -
тъжни, весели, проклети,
носим тежка орисия...
(там под селската носия) :(

И когато ни е смешно -
смеем се, макар "погрешно".
Плачем скришно, камуфлажно...
Ко са правиш ся на важна! :D



Изтървахти ма, биля...


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Аман вечи, пусту селу!
Заминавам у града!
Издукарана с капела,
с трандафори и с пола...

Фащам трена, заминавам!
Истървахти ма, биля...
Маня, тейку да прощават,
чи пипера ни поляф.

Чи ма блъсна тъй внизапну
тъзи мисла сутранта.
Кат напечи слънци лятну,
сЪрце ми са разигра.

Малку тряба да остържа
говура си, чи май срам...
Гражданка ши стана бържи,
сал да стигна еднаш там.

Алафранга ши съм, китка!
Ши ма скъсни млад граждан,
ши забрая кър, мотика
и пипера ниполян...

И ши одим тъй под ручка
на театро, на забава...
Той кола ши има, не каруца,
щот за ко муй нея плява...

Вий на нашти да ричети,
чи зимъска чак ш'си дода,
гат ши гътами прасету...
По-преди ни ша да мога.



Старост-нерадост


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Помниш ли, га бяхми млади,
гачи вчера дай било...
Как по росните ливади
китки брахми за либов...

Как замръквахми у нази
и си думахми у захлас,
дорде ламбата ни газена
ни останеши без газ...

Колку песни сми изпяли
на седянките пред вас...
Колку рев сми изривали,
под салкъмити до нас...

По ино времи та подмами
тоз мискинин, чи та зе...
Отподир и аз пристанах,
сетне и деца пет-шест...

И дордету са усетим
сми пораснали хептен...
Изтъркулил са жувота
кату възкъс зимен ден...

Повниш ли... Ма ти задряма...
Стани, мари, за га спиш!?
Знам, чи рану си станала
и цял ден кат кон въриш...

Мойто кръвно пък високо.
Казах ли ти? Сутранта
кат ма мушна издълбоко
тука под реброто, нА...

Чи идвам намерях пътя
дома да са прибера.
Толкоз лесно ни са гътам...
Стани, мари, дан умря?

Ууу, въри да видим Кина,
чи ни моам та изтрай.
Ти на дрямка ли намина!?
Вър' да видим тя ко прай.

Остай тука таа плетка,
зер ни ша ли заплетеш...
СЕ та повна с таз жилетка,
га ли ши я облечеш...

Чакай да наручкам огъня,
чи дорде са прибера...
Инак тряба саде спомени
да ма топлат у студа.



Чалга ечи, квартал стене...


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Чалга ечи, квартал стене
сам пует у къщи...
Пък комшиите пиени
сучат снаги кръшни.

Цяла нощ коси си скубя,
псувам (хем ми й чужду)
и цедя едвам през зъби:
Що нямам оружие!...

Дойде време, лягайти!
Ай ш'му са ни види...
Хич ни щете и да знайти
утре как ш' са дигам.

Доста чалга и пиянству,
сички по къщЯта!
С четри песни в постоянству
надухти ми главата.

Който носи капка мозък
неспиртосан от ракия
с камион да ва извози...
Байрак ши развия!



Кандисах


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Що ма гледаш тъй, бре момко
като препродаден?!
Знаш акъла ми ей толко,
кат ма нерва сфане...

Море аз от колко време
да ти са надявам.
Туй ни значи, чи ши зема
метани да права...

Хич нидей мустак засуква,
хич нидей са блещи.
Кату черга ща изтупам
дорде са усетиш.

Кат ни съм от вашто село,
кат съм по-чепата...
Айдеее, мътнити та зели.
Пътя и нататък.

Кък съм кипнала ку знаеш
ума ша ти зайде.
На граждАнян ми са праиш,
гачи ни са знайми.

Ни ма гледай отвисоко,
чи ку са посегна...
Хич ни трепва ми окото,
нищу чи съм дребна.

Колку времи веч та трая
и сеир ти чиня.
Коня си да разиграваш,
гиди с теб, мискинин.

Зер, за ко са киселея?
Ни тай срам да питаш...
Снощи да ма устайш да блея
само по нощите!

Де, хайванино митлосва
ич биля ни питам.
Отподире ти чумосвах,
плетах и разплитах...

СЕга идиш, лук ни ял,
ниту дажи помирисал.
Ма да знаш - ни си пузнал.
На Калина й кандиса.



Връй, да идем...


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

На мерата покрай село
чудо е станало.
Аз ни знам, ма чух от Деля,
сички са са сбрали.

Посряд нощ отде са зели
катун копанари.
И разправя вашта Деля,
(зер за ко й клюкарка)

чи със тях дошла гледачка -
сичко напознала...
Кой е веч на умирачка,
кой и дека шава...

Пък на ваш Юрдан тилету
дету са изчезна,
казала му: У дирету
Даньо да погледниш.

Тамка ду салкъма, холан
добитъка сай гътнал...
Даню побелял кат болен,
сурнал са изтръпнал...

А чи пуста копанарка
чак куршум му ляла,
види са чи ший знахарка...
(Господ да прощава)

Герги наш, нали е даскал,
таквиз не признава:
"Проста си кай кату патка
и са заблуждаваш!

Тя науката е рекла..."
...и изпада в заплес.
Дип на кой ли ши сай метнал
такъв неподквасен.

И не зимала по многу -
кой каквот устави...
Ей тъй за едната проба
три яйца ш' прежаля.

СЕга кат сбера прането
сам-там ша ошетам,
ша забъркам на прасето
и ш'ида да си гледам.

Връй, ку искаш ти със мене,
хем ши сми дружина.
Скоро, ачи няма времи,
дан земат да заминат.




Не е муза като муза


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Днеска ред не сътворих,
ужас ма полазва.
Писах, писах, сетне трих...
Ко да ти показвам!?

Станах още от зори,
молива загризах,
ама... Цък! Не би, не би...
Сигур ще съм в криза.

Не помогна ни кафе,
ни пакет цигари...
Няма, бе! Ни ще и ни ще...
Дума не изкарвам.

Как са става графоман,
питам та аз тука...
Требе ли,кажи, талант
или само скука.

Край главата ми кръжат
все бездарни рими...
Моля ти са кат на брат,
със шамар подпри ме.

Ха така, благодаря.
Господ здраве да ти дава.
Ей сега ще натворя
три дузини с плява.



Дай една цигара


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Хванах я във изневяра!
Туй то, друго няма.
Дай сега една цигара,
неговата мама.

Снощи, снощи я заварих
с онзи гад съседа -
нея малко поударих,
той са разтрепера...

Че са вдигна гюрултия,
чак до небесата.
ОстанАхме без чинии,
ма спасихме брака.

Тя реве, аз псувам мъжки
както си е редно.
С позатегнати задръжки
не било модерно.

Аз съм бил виновен щото
не съм я разбирал.
Чувствала са тъй самотна,
не съм са прибирал...

Поотраснали децата,
работа все няма...
Питаш ли я как горката
е надвила срама.

Той комшията неволно
един път посегнал.
После - често и доволно
както ми изглежда.

Отвъртях и два шамара
пак профилактично...
Със рога да ма докара
мойта най-обична!

Твойта де я? Ти внимавай,
мож' да е заразно...
НомерА ко ти предава,
ко та гледа мазно,

ако видиш, че въздиша,
докато простира,
или стихове пропише,
как ни я разбираш...

Пък тогаз, ела ми, друже,
аз ш'ти дам цигара.
Пази Боже да тий нужна,
за след изневяра.



Ни ма питай...


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

Ни ма питай, сестро мила,
как са изтърпявам.
Младити ши са решили
да ма уморяват.

Ей, на... Ощи от зарана
скрохнати с кайвето.
Чи трива до пояс стана,
чи грухти прасето...

Наш Стоян нали го знаеш
оди кат’ слънчасал,
тейко му и той роптае:
“Туй на ко го мяса?!

Напред-назад са мотае
зер е с леви куни.
Сал да плямпа ногу знае,
кат майка си умен.”

Дрънка, дрънка, па забие
на ладно в дюкяна.
Като змей земА да пие –
не уста, ми яма.

За снахата Николина
ни ми са приказва...
Веке сто кила надмина,
гаче лий непразна.

Ни посяга, мила сестро,
съдлини да умие.
Мълчешката, за по-лесно
в раклата ги крие.

Цял ден нектите си стържи
и са начервилва...
Кат са умори от мързел,
ляга, па поспива.

И под ручка с наш Стояна
миткат по седенки.
Мене време не остана
за клюки махленски.

Скокнала съм ощи в темно,
крака веч преплитам.
Как мий шугаву и нервну,
санким ма не питай.



Калина са жална жалеше


ръздел: Хумор и сатира
афтур: Kалина

С намигване към trite_gaidi ;)


Жално мий, майно, болно мий,
чи снощи ми либе замина,
а пък ма мене остави,
зарад таз пуста чужбина.

Назад, ми рече, Калино,
зер дОма жена ма чака,
барабар с дребни дечиня,
кучето, йощ котарака.

Пък язе мигам, ни сфащам
дали на мене ортува...
Имейли, вика щ'ти пращам
и в Кю-то ш'ти контактувам.

Нидей рива, вика за мене,
нидей ма люто заклевай,
чи ни съм язе ергенин,
нито барем разведен.

Дорде са зора зазори
и първи петли пропеят
глава мож' да та боли,
ма отподире ша оздравееш.

Тъй дума ми, майно, нарежда
тез тежки думи отровни
и ма едвамцък поглежда,
гаче ли да май виждал ни повни.

Чи кат' кипнах, майно, кат' креснах,
зер колко йощ да го чакам.
Мома Калина ней лесна,
застане ли на "Ф" на чардака.

Слушай ма, либе, чувай ма.
(тъй издалеко захванах)
Пу, да та тръшни чумата,
дето ми за домъкна ти лани!

Дето ма на извор присрещна,
чи ма през кръста прегърна...
Тогаз ни речи, чий грешно,
нито са по пътя повърна.

Тъй както, майно, му думах
либе помръкна, посърна,
тез думи само ми речи,
речи, па са обърна:

Прощавай, сбогом, Калино,
огън мома си най-лична
и през девет земи да замина,
сал тебе ша знайш, чи обичам.

Жално мий, майно, болно мий,
зарад тоз пусти хайванин...
Чунким ни мойши ли йоще
барем една нощ да остани.

Това ми харесва :)

  • Zen Point - Начало