Zen Point -
Начало
За четящите -
Хиляди книги

11.04.11 г.

Субективна колекция на почитател на Станислав Стратиев

Извадки от книгите:
"Българският модел" на издателство "Иван Вазов", "Упражнение по другост" на издателателска къща "Еркюл", "Стоян" на издателство "Златоструй", както и публикации в периодичния печат.

(текстът е собственост на автора и издателите, да се използва изключително за лично четене)

из "ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ МЪЛЧАНИЯ"
из "НЕЗАВИСИМ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ И ДРУГИ НЕТЪРПИМОСТИ II"



* Независим интелектуалец означава интелектуалец, от когото не зависи нищо.
* Също както независима преса, назависима съдебна власт и други независимости.
* Честото използване на "независим", "свободен", "честен" и прочее е натрапчиво указание колко зависими, несвободни и със съмнителна честност сме.
* Съединените американски щати нямат нужда да се наричат независими и свободни. Те просто са такива.
* Независимата народна и суверенна демократична република Омрузия обаче има.
* Защото други доказателства за свободата, демократичността и народовластието тя не може да представи.

***

из "Стоян"

СТОЯН И МЕЧТА



Понеже подозират, че е интелигентен, изпращат Стоян навсякъде, където има де се мете.
Той мете помещенията.
Мете канцеларията на ротния.
Мете плаца.
Мете караулното.
Мете склада.
Като свърши склада, вече е дошло време да помете отново помещенията.
От време на време го преотстъпват на съседните подделения, където няма достатъчно интелигентни войници.
Метенето става втора природа на Стоян.
Защитата на отечеството го изисква и той мете денонощно.
Никой не надниква в душата на Стоян, но ако надникне, ще види там една мечта - да го пуснат в полагаемия се отпуск.
Тогава няма да мете.
Цели петнадесет дена.
Когато го пускат, във влака той не може да се осъзнае от щастие.
Даже посяга да вземе метлата от ръцете на жената, която премита купетата, тъй като влакът е експрес.
Това го разсмива до такава степен, че се киска от Карнобат до Зимница.
В Дъбово мнителен полковник таксува смеха като обида на пагона и го сваля в Карлово.
Първата работа на онези от гарнизонния арест е да му връчат метлата.
Стоян мете ареста три дни, а на четвъртия му друсват десет дни арест за обида на пагона и пет дни, за да измете съседните поделения.
Стоян мете петнайсет дни в Карлово и околностите и се завръща в родното поделение.
Без въобще да стигне до София.
Там го вкарват в ареста, защото е закъснял с цели три дни от отпуск.
Но тъй като помещенията, караулното, канцеларията, складът, да не говорим за плаца, тънат в боклуци, направо му дават метлата.
Стоян мете.
Не му тежи. Той мете както диша.
Криво му е само, че няма мечта.

* * *

из "Стоян"

СТОЯН И ЗИМА



Нали е зима, изпращат стоян за въглища.
Той мушва в джобовете си две бутилки крушова и отива.
В склада - оживление, граждани мъкнат сандъци.
Въглища няма.
Стоян вади едната бутилка.
Погледът на склададжията се прояснява.
- Два тона въглища! - казва Стоян.
- Само въглища нямам! - казва склададжията. - Обаче имам подводници, съвсем нови.
- По колко ги даваш? - пита Стоян.
- Милиард и двеста.
- Скъпо - казва Стоян.
- Атомни са - обяснява склададжията. - Направо от Одеса. Още им лепне боята. В Ирак ще им вземем двойно.
- Много пари! - казва стоян.
- Вземи ракети "Скъд", вървят като топъл хляб. Отделил съм няколко настрана, за приятели. Можеш да ги продадеш веднага на околовръстното шосе. Две хиляди процента кяр.
Стоян клати глава.
- Виж, последно ти предлагам 34-милиметрови оръдия!... Автоматично зареждане, компютърен прицел, касетъчни заряди... Стоката е супер. Правя го само защото крушовата реколта беше слаба тази година.
Стоян се замисля.
- А онези какво мъкнат? - сочи той гражданите.
- Базуки! - пренебрежително казва склададжията. - Какво искаш - сърби. Нямат пари.
Стоян вади втората бутилка и я поставя до първата.
Склададжията се изпотява.
- Въглища! - казва Стоян.
- Братко! - казва склададжията. - Да имах, да ти дам. За две бутилки и майка си ще дам. Ама нямам.
Стоян прибира бутилките.
Склададжията трескаво мисли.
Стоян си тръгва.
- Стой! - казва склададжията - Стой!...
Стоян се връща.
- Ето! - пъха му в ръцете метален контейнер склададжията. - Дръж!...
- Какво е това? - пита Стоян.
- Ядрено гориво! - отвръща склададжията. - Има да гориш триста години. Дай ракията!...
Стоян му дава ракията, взема контейнера и се прибира вкъщи.
- Взе ли въглища? - пита жена му.
- Няма - казва стоян. - Взех ядерено гориво. Твърдо.
- Много хубаво! - казва жена му. - И в какво ще го горим?
- Онзи обеща реактор. Щели да му докарат няколко. От Украйна. Каза ми да мина във вторник.
- Гледай само да не ти пробутат дефектен - казва жена му. - Техните много гърмят.
И отива в кунята.
Стоян се събува и си ляга доволен на кушетката.
Ще изкарат и тази зима.

* * *

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Това ми харесва :)

  • Zen Point - Начало