Zen Point -
Начало
За четящите -
Хиляди книги

12.04.11 г.

Упражнения по СТИЛ

от Реймон Кьоньо




Анотация


 В автобус по южната линия в един от натоварените часове. Тип на двадесет и шест години - мека шапка с шнур, заместващ панделката; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросния тип се сърди на един съсед. Упреква го, че го блъска всеки път, щом мине някой. Хленчещ тон, а му се иска да е зъл. Като вижда едно свободно място, се спуска към него.
 Два часа по-късно го срещам отново - на Римския площад, пред гара Сен Лазар. Той е с един приятел, който му казва:
 "Ще трябва да сложиш още едно копче на сакото си".
 Обяснява му къде (на скъсаното място) и защо.




Сложнодумно


 Гъстонаселено се автотранспортирах в общоизвестното южнопарижко направление и се самоозовах близкостоящ до един дълговрат плетеноширитен дръжмишапковец. Гореописания трагикомично слаботелесен нехранимайко с плиткодънна многозначителност умопомрачи едикой си с долуказаното:
 "Както целенасочено своеволничите, вие злоупотребявате с телосложението ми нееднократно!"
 След животрептящото си словоизлияние преждеговорившия правостоящ скорострелно се облагодетелствува от една обезлюдила се междувременно едноместна автоседалка.
 След двучасово времетраене мимоходом го лицезрях да площадосенлазарствува с един гологлав доброжелател, който нравоучително и чистосърдечно празнословеше:
 "Целесъобразно е да прекомплектоваш по-благоразумно полушубката си!"
 И умозаключително изсладкодумничи причиноследствената взаимовръзка.




Анаграма - Зашифровано:


 Сват обува
 коня бос.
 Дъртоглав
 койот
 да ги
 вярва.
 А дреп
 разнесал,
 свата
 да му
 чезне до копа.




Анаграма - Разшифровано:


 В автобуса -
 особняк
 (дълговрат!)
 който
 дига
 врява.
 А пред
 Сен Лазар
 става
 дума за едно копче.




Звукозапис


 КОгато сКОчих (малКО несКОпосано) в КОлосалния КОрпус на КОлата, оКОто ми бе приКОвано от трагиКОмично КОнте, КОето ярКО КОнтрастираше сред оКОлните с висоКОКОефициентното си тънКОвратие, толКОва и широКОполото си шапКОподобие, деКОрирано с КОнопено КОланче вместо КОпринена КОрдела.
 КОстеливият сополанКО се наКОКОшини и уКОри близКОстоящия шишКО, че КОлчем го доКОснел с подКОваните си КОндури, го КОнтузвал жестоКО. След КОето нехранимайКОто КОварно пресКОчи КОнфликта, преКОсявайки тичешКОм КОридора, за да се доКОпа до КОмфорта.
 ПешКОм КОнстатирах, че КОнтето КОментира с другинКО таКОва КОнте КОлКО неспоКОйствие КОства заКОпчаването на КОето и да е саКО, аКО ...




Александрийски стих


 Пътувайки веднъж със градския транспорт,
 видях нещастник клет от радко срещан сорт -
 тресеше се от лай главата му безспир,
 която бе с чалма (особен вид пешкир!) ...
 С пискливия си глас, с вонящия си дъх
 и с дългия си врат той взе над всички връх.
 Тъй както се изля (във стих "александрин"),
 бе лаят по адрес на гражданин един,
 ча прекалявал той със бутане отзад
 (така е във транспорт - не си във храм, бе гад!).
 Назряваше скандал, но главния герой
 изчезна яко дим, за да си седне той.
 Отново, подир час (вървейки вече пеш!),
 нещастника видях, но редом с друг келеш.
 А другия го чух това да му шепти:
 "На външен вид съвсем си го закъсал ти ..."




Елинизми


 По хронообед в един термобус, пълен с метапътници, имах хексачувството, че ще бъда дизучастник и автосвидетел на стереоскандал.
 Ориктотип с макроврат и идиошапка наруга един иконотип, телеразположен зад него, че го изпотява хидрообилно, като го настъпва по геодопирните биокрайници. Но ориктотипът се държа антипродължително, виждайки свободна моноседалка.
 Пред хипергарата Сен Лазар срещнах ориктотипа да се разхожда аеродинамично с някакъв хетеротип, който психонасочено му предложи следния микропаралакс:
 "Трябва да промениш топографията на хипонормалното ектокопче, като го хидроразположиш хипсометрално!".




По английски


 Ейден ден поу плъдней ай сей къчейк ъф вери фраш бъс и скивинг ейдън кофтейшън бой сноу литъл врайт и шайпк сширайт. Дъ бой изкризинг ът ейдън джентълмен, къй гоу тъпчинг поу нозейшънз. Ъ сейтън бегое дъ сединг.
 Към файф ъ клок ът ноуву гоу скивинг дъ сей мотинг прийд стейшън Сент Лазарейшън. Ейдън денди му спик:
 "Къмон дъ местиш тъйти бътън!"




Шипящо


 Жаминах ш автобуса жа шпирка Шампере. Отжад шред ражличните шубекти жабеляжах шмешен шуинг ш дълга шия и шапка шъш ширит. Внежапно шуингът ше ражцърди на швоя шъшед, жащото онжи шъш жла умишъл го наштъпвал по ножете.
 "Мошю - кажа шуингът, - аж не шъм шъглашен да ме блъшкате!".
 Но преди да штане штрашен шкандал, шуингът ижбяга, жа да жаеме една ошвободила ше нашкоро шедалка.
 Шлед ближо што и двайшет минути го шрещнах пред гарата Шен Лажар жаедно ш още един шъщо тъй шмешен шуинг, който ше оказа шпециалишт го пошъветва шледното:
 "Трябва да шкриеш някак ши шкъшаното на пардешюто ши. Жа това премешти туй ши копче шъш шешт шантиметра по-вишоко!".
 Шлед което не шъм ги шрещал.




Музикално


 С гръм и трясък автобусът, гастролиращ по южното петолиние, удари спирачки до притихналия тротоар. Тромбонът на слънцето изсвири за обед. Почитателите на това пътуващо изкуство като писнали гайди се надпяваха за реда си. Някои взеха половин тон по - високо, което се оказа достатъчно, за да стигнат като по ноти до пеещите фонтани на свирка Шампене.
 Сред ентусиазираните избраници фигурираше една тръба от кларинет, придобила човешки черти от неравноделния такт на времето, и която поради прищявката на неизвестен капелмайстор имаше на тимпана си инструмент, наподобяваш китара с усукани струни.
 Изведнъж сред миньорните акорди на пътуващите музиканти и на пригласящите им вокалисти, както и сред безумните трели, с които свирещия първа цигулка продавач предлагаше билети за концерта, гръмна и една комична какафония, в която контрабасът на гнева, тромпетът на раздора и фаготът на страха се надсвирваха.
 А след въздишка, тишина, пауза и двойна пауза, че и антракт, нетактично еква триумфалният марш на едно копче, което е готово да взема една октава по-високо.




Ботаническо


 След като пуснах корени от чакане под цъфналия слънчоглед, аз се ашладисах на една тиквичка по пътя за Чам дере. Там се натъкнах на избуяла кратуна, чийто лимоненожълт плод стърчеше с увита около него лиана.
 Този ми ти пъпеш наряза като краставица един репон, който му тъпчел лехите и му газел лука. Но, за да не вади кестените от огъня, той си обра крушита и се насади в един парцел за лично ползуване.
 По - късно го видях пред Женския пазар, направен на бъзе и коприва, защото имаше на палтото си нещо, което не беше цвете за мирисане.




Кулинарно


 След като се опекох на бавен огън от чакане под гранясалото слънце,най - сетне се озовах в зеления гювеч на един автобус, червив от пътници като швейцарско сирене.
 Сред куп юфка забелязах един голям макарон с изпосталял от диета врат и на главата с мекица, на която личеше няканъв конец за рязане на масло. Това телешко варено сви сармите на един (слисан, сякаш са му изяли десерта!) сухар, понеже му правел на кайма пилешките крачета. Но после бързо пусна големия кокал, за да се разлее (с брашно и захар, колкото поеме!) в една опразнена кофичка за кейк.
 Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса за навръщане, когато пред бюфета на гарата Сен Лазар отново видях моя тутманик, заедно с един тиквеник (от тия, дето са на всяка манджа мерудия!), който му разтягаше локуми как да се гарнира. И нашият съвсем втаса.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Това ми харесва :)

  • Zen Point - Начало