Zen Point -
Начало
За четящите -
Хиляди книги

29.06.11 г.

ЗА НОВ РАЗЦВЕТ ПРИ СЛОНОВЕТЕ


 Административните разкопки дадоха на науката много интересни и неочаквани резултати, но за жалост самата наука не се яви да ги получи. Рано пенсионираният професор Дегидиков (1902-1957), който бе посветил живота си на изследване на Закона на джунглата, се гласеше да докаже, че в своя чист вид този закон се отнася и е валиден за всякъде, само не и за джунглата, и следователно родината на слоновете например, както показва и самата дума, може да бъде всякъде, където слоновете намерят подслон, само не и там, където са родени.

 Анализирайки корена и клоните му, като например заслон, прислон, подслон, професорът явно е искал да каже нещо, но от жизнения му опит остана само името на една улица и циментов бюстов паметник при портала на Държавното клоново слоново стопанство "Проф. Дегидиков" в родното му село.


Разкопките доказаха и много други неща. Под първите културни пластове бяха открити други, по-малокултурни и чак под тях бяха открити следи от първите слонове, внесени от Амалия (вече несъществуваща африканска държава) и откраднати още на гара Горна Оряховица, с които се е сложило началото на слоновото и клоновото стопанство. От това време датират ландроуерът, оградата, охраната и първата почивна станция за пазачите на мистериозните слончета, тръгнали от родината си и никога непристигнали там, където трябва.

 Втората двойка слонове според неопровержимите доказателства от ожесточените административни разкопки са загинали от бронхопневмония и заушка, но може да се мисли и за обикновен глад, тъй като по това време не е имало достатъчно захар, а внесената за храна на животинчетата захарна тръст е отишла по второ направление и така стигаме до третата двойка, която всъщност е била тройка.



 От това време датира признаването на селото за град и прокарването на паропровод и топлофициране, както и водофициране на резервата, в който е трябвало да се докаже имат ли или нямат място слоновете при наши условия. Както гласят сведенията от разкопките и особено от анализите с тежък въглерод и целзий, трите слона са се изпарили или просто са сублимирали, но Клоновото слоново стопанство е получило филиал в Бургас и Амстердам, след което настъпва разцвет на делото и те започват да се размножават буйно.


Родината ни е призната по това време и за прародина на слоновете, признати са и научните степени на заинтересованите от това признание и можем да смятаме за научен факт, че на квадратен километър от територията ни тогава е имало по двеста и петдесет грама слонско условно месо, както и бликащите оттук премии и предимства.

 Всичко това продължава до епохата на проф. Вълнаров (1933 - пенсиониран 1976), който публикува за пръв път у нас хипотезата епиграма "Та мигар може слонче да кацне на върбово клонче?", откъдето започва да се разплита чорапът, фигуративно казано, а нефигуративно се изяснява, че въобще и по време на разцвета, и преди него в резервата не е стъпвал слонски крак. И нещо повече! Ожесточените административни разкопки доказват, че слонът е в състояние да руши стени, да яде глигани и лъвове, да събаря бронтозаври и трафопостове, но е безсилен като пъдпъдък пред административните грижи за разпространението му.
 

Такъв е, възкликва проф. Вълнаров пред следствената комисия, жестокият Закон на джунглата, такъв е бил и такъв ще бъде. Запитан какво предлага лично той, професорът казал, че не предлага нищо и затова бил така скоропостижно пенсиониран. Пенсиониран, депрофесоризиран и научно оплют, както и подложен на свирепо премълчаване, защото се отказал да потвърди, че слонът винаги може да изяде бълхите, които го ядат.


За разлика от живота, който е море, науката може да бъде наречена стружка, която все се извива, но все по-нагоре се издига, и нейният връх е винаги там, откъдето се е врязала фрезата. Не приемем ли това, не можем да си обясним по никакъв начин как след това главоломно падение следва такова шеметно издигане и слоновете се зараждат отново като птицата Феникс или пилетата на едноименното предприятие - буквално от нищо, за да се стигне до наши дни, когато само бюро "Жалби" на ДСО "Елефанстрой", което има грижи да се справя с вайканията на гражданството за изровени картофи и опустошени от слоновете малинови насаждения, има числения състав на старото клоново стопанство.

 В интерес на светата истина трябва да кажем, че сега ние наистина имаме слонове, но тия слонове са маломерни. За хоботи - имат хоботи, на външен вид по нищо не отстъпват на оригиналните, движат се на стада и са злопаметни, както прародителите си, но не получават признание на международния цирков пазар, защото зъбчетата им са колкото обикновена чорбаджийска чушка.



 А това подсказва, че борбата за извисяване на слоновете тепърва започва. И въпреки постигнатите безспорни успехи не бива да премълчаваме и основната трудност. Фигуративно казано, тя се състои в това, че орлите трябва да бъдат стимулирани да летят, китовете да плуват, славеите да пеят, а слоновете да растат на воля, а не за радост на управлението на стопанско обединение "Природа", както язвително се бе изразил и във връзка с което бе пенсиониран проф. Дегидиков.




 Проф. д-р Мирон Иванов

 1988

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Това ми харесва :)

  • Zen Point - Начало