RowOne

11.04.11 г.

Как изглежда Европа според американците, французите и българите

Как изглежда Европа според американците, французите и българите -

    Ето как изглежда картата на Eвропа начертана според възприетите стереотипните представи за нейните държави и народи съответно в Щатите, Франция и България. Има някои наистина удачни попадения! :
 
 Според американците:

 
 
Според французите:



 Според българите:
 

България ли ? СУПЕР!

ДЕ ДА БЕШЕ ИСТИНА, А?

/неизвестен автор/


2011г.

* "Най – после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т.н.
* Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина – тунел няма да има.
* Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона.
* Когато научава новината, министър- председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по- зле и вдига слушалката на специалния телефон.
* „Гошо, разбра ли?” – пита възбудено министър- председателят – „Я зарязвай всичко и ела да се напием!”
* Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така – до края?” Чул потвърдение, нарежда да приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи.
* Така де, толкова злато не се намира всеки ден.
* Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или синьо сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се.
* Редица основни играчи в в родното публично пространство получават микроинфаркт – да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение.
* Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък – да направиш първата копка, така да се каже.
* А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери.
2012 г.

* България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае – все пак, да ни висят на гърба толкова икономики.... Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират, понеже никой не иска парите им.
* Всички български емигранти се връщат у дома, въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат там парите си.
* Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни.
* „Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.

2013 г.

* Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на баща му, но този път го отсвирват. Обиден, той предлага да го направят поне цар.
* България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунела, в резултат на което... Печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем, според новоприетата конституция това е не е проблем – нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен”.
* Сменен е и химна – сега той се нарича „Селската баня”, като при официални случаи на места се пее „на-на-на”.
* Най–големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежа на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”.
* Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език

2014 г.

* Цар Киро купува „Манчестер Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори за титулярно място в „Спортист” – Своге с Кристияно Роналдо.
* Променена е изцяло учебната програма в средния курс – например, по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф.
* България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите да спира увеличаващите се вълни от имигранти.
* Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди са съборени и построени отново.
* Потомците на Балдуин Фландърски ( и цялата им рода до десето коляно, както и съседите) претендират да получат българско гражданство.

2015 г.

* Вестник „Капитал” купува "Файненшъл таймс", добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем, това е проблем само за по – възрастното поколение – младите вече три години учат български като основен чужд език и общо-взето се оправят.
* Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството.
* Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката на до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият “Windows Bay Ganyo””, който работи само с гласови команди на български. Например, за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti…”
* В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене – по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва.

2016 г.

* „ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига – пари не им трябват, а и ги мързи да тичат. БФС тегли жребий кой да преставя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет.
* След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” – Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб.
* Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператори. В знак на уважение към славното минало целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони.
* Започват снимките на „Батман -5” – „СуперЛюбо”.
* На границата са заловени първите американски и японски емигранти.

2017 г.

* Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и почва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже – нали помните – отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че ако вие не...., ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни почват да се прегръщат и отварят бутилка с гроздова.
* Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ , Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден Плевен, или само коренът му е български.
* Водени от носталгията, известни наши финансисти – като Жоро Сороса например – си играят с икономиките на Великобритания или Италия и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни.
* България извежда двадесети пореден сателит в космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антактида да гледат мача „ЦСКА” – „Левски”.

11.09.2018 г.

* Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София....
* А още не сме изхарчили и половината от златото."

ГОРАТОРИЯ




  Гражданин някакъв се заблудил в гъста вековна гора. До своето заблуждение стигнал, след като дълго вървял. Вървял той по карта, по книга, компас и по азимут и накрая стигнал до голямо заблуждение. Слънцето взело да му изгрява ту отпред, ту пък отзад, отляво или отдясно и ставало ясно, от ясно по-ясно, че тъй вече не може да се върви.

  А за беда гражданинът не бил сам, с фамилията си бил той на екскурзия и за да не падне неговият авторитет, час по час вадел компаса, поглеждал картата, изслушвал сведенията за нивото на река Дунав в сантиметри и успокоявал домашните си по следния начин: "Разбира се, паниката е излишна. Вървим, това е най-важното. При това вървим напред. А това е безспорно, С всяка измината крачка ние ставане все по-калени туристи и това дори и слепец не може да отрече."

  Окуражавайки се по този напълно съвременен начин, те вървели - гражданинът и неговата фамилия, - вървели неотклонно напред и все напред и само от време на време откривали по някоя своя следа - тук кофичка от кисело мляко или станиолче, там изхвърлена батерийка от уокмен или портативен телевизор и тези следи и белези им влияели най-противоречиво.

  Гората ставала вече застрашително гъста, не е нужно да я описваме, такива гъсти гори вече няма, те са отдавна изсечени и оцеляха само в Хофмановите приказки, в басните и най-често в обществените отношения на хората.

  Иначе всичко друго е проредяло, изсечено, облагородено и като погледнеш от единия край, виждаш какъв ще бъде другият.

  Хеле най-после срещнали един пастир, овчар някакъв.

  - Добра среща, овчарко, братко! - рекъл гражданинът и като го потупал фамилиарно по шушляка, додал бодро: - Пасеш ли, пасеш ли?

  Овчарят, колкото и овчар да бил, все пак имал малко овце и много гордост, та се докачил, дето го правят на говедо и го питат дали пасе. И отговорил хитроумно: "Паса, паса, ама лошо ме пасат, та или съм ненапоен, или съм изморен, или съм неиздоен, или три пъти поред ме стрижат и, да ти кажа право, хич не знам аз ли паса овцете, или говедата пасат мене."

  По този начин помежду им се създали отношения на недоверие и добре споделена мнителност и когато гражданинът рекъл: "В порядъка на взаимно разбирателство и уважение искаме да те попитаме по какъв начин най-лесно можем да слезем право в най-близкия населен пункт", то овчарят отвърнал по същия начин и рекъл, че сега и по куче да хвърлиш, населен пункт ще улучиш, така че, хайде сбогом и довиждане.

  Гражданинът тръгнал отново със своята свитичка свита и продължил да върви през гората, подкрепян само от своя авторитет, добро мнение за себе си, страх от непогрешимост, като не пропуснал да обясни на жена, деца и близки колко страшни беди нанася на съвременното стопанство фактът, че овчарите са прости, груби и изостанали, та от своите стада не виждат по-далеч.

  Ето например и този овчар, вместо да им предложи попарка от топло мляко и сирене, подслон, огън и евентуално печено агне, той остроумничи и говори с езика на съвременните басни и афоризми. Колко жалко, че вече няма истински стари овчари, дето не говорят много, но разбират всичко и помагат на закъсалите в нашите приказни гори. Накрая гражданинът дотолкова се въодушевил от своите думи, че обещал на близките си веднага след като стигнат в столицата, да пише до телевизията, за да се излъчи специално предаване за морала на пастирите в нашите гори. Въодушевени от тази позиция, всички тръгнали отново, но наместо в столицата, попаднали на следващия овчар, комуто се оплакали от неговия колега и между другото го попитали какво мисли той по проблемите.

  За голяма всеобща жалост този път овчарят се оказал глупак и докато ги слушал, им рекъл: "Аз нито чувам, нито виждам, нито ме интересува нещо, аз имах високо кръвно налягане, ама откакто тръгнах подир стоката, не ми трябва нито ретицид, нито фурантрил, нито нищо, ама ще ме попитате какво ми помага! Ей това ми помогна" - рекъл той и извадил от своята торба марка "Мицубиши" един дудук и започнал да свири. Оле, мале, трябва да си голям инвалид, за да наречеш това нещо свирка! Работата е там, че докато гражданинът му говорел, оня все си свирел и накрая не се стигнало до никакво разбирателство.

  Продължили да вървят нашите хора в тъмната ветровита нощ през облаците и мъглите, между камъните и дърветата, окуражавани само от синия образ на малкия телевизионен екран, единствения, който работел добре при всички условия и това много ги подпомагало, образът им показвал ту борбите в Никарагуа, ту мощната манифестация в Совето и много други такива ободряващи картини. Ако някой някога е закъсвал в бурна и студена нощ в гората и е имал подръка телевизорче, той знае колко навреме идва една ясна картина и един смислен разказ за движенията на народите.

  Когато се събудили на другия ден - става дума за ония от тях, които наистина се събудили, - видели, че са прекарали нощта близо до един егрек, а егрекменът - искам да кажа човекът, който ръководел егрека - дошъл при тях и ги попитал какво ново-вехто по света. Те му разказали за своите патила и неволи и му рекли накрая: "Ти ни кажи как да стигнем до столицата, а там ние ще повдигнем такъв въпрос, че всичко живо ще потрепери и ще стане такъв коренен прелом, дето още не е ставал."

  Тогава егрекменът им дал едно котле прясна вода, две-три шепи киселици и рекъл поучително:

  - Вие имате щастие, че сте попаднали в приказка, в поучителна приказка, която трябва да завърши щастливо, с хепи енд, иначе няма да се възприеме от хората. На това се дължи, че ви се дава вода и хляб, и кисело мляко. Но друго, другото, за което питате - няма да ви се каже. Ще повървите още, може да вървите ден и година, може и десет години да вървите, хеле най-после ще стигнете до едно място, където ще научите първо как се пита, па тогава ще получите и отговора. А дотогава ще нагъвате киселици и водица ще пиете, и пак да благодарите, че водата е чиста.

  Гражданинът благодарил и продължил да върви в избраната правилна посока.

Субективна колекция на почитател на Станислав Стратиев

Извадки от книгите:
"Българският модел" на издателство "Иван Вазов", "Упражнение по другост" на издателателска къща "Еркюл", "Стоян" на издателство "Златоструй", както и публикации в периодичния печат.

(текстът е собственост на автора и издателите, да се използва изключително за лично четене)

из "ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ МЪЛЧАНИЯ"
из "НЕЗАВИСИМ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ И ДРУГИ НЕТЪРПИМОСТИ II"



* Независим интелектуалец означава интелектуалец, от когото не зависи нищо.
* Също както независима преса, назависима съдебна власт и други независимости.
* Честото използване на "независим", "свободен", "честен" и прочее е натрапчиво указание колко зависими, несвободни и със съмнителна честност сме.
* Съединените американски щати нямат нужда да се наричат независими и свободни. Те просто са такива.
* Независимата народна и суверенна демократична република Омрузия обаче има.
* Защото други доказателства за свободата, демократичността и народовластието тя не може да представи.

***

из "Стоян"

СТОЯН И МЕЧТА



Понеже подозират, че е интелигентен, изпращат Стоян навсякъде, където има де се мете.
Той мете помещенията.
Мете канцеларията на ротния.
Мете плаца.
Мете караулното.
Мете склада.
Като свърши склада, вече е дошло време да помете отново помещенията.
От време на време го преотстъпват на съседните подделения, където няма достатъчно интелигентни войници.
Метенето става втора природа на Стоян.
Защитата на отечеството го изисква и той мете денонощно.
Никой не надниква в душата на Стоян, но ако надникне, ще види там една мечта - да го пуснат в полагаемия се отпуск.
Тогава няма да мете.
Цели петнадесет дена.
Когато го пускат, във влака той не може да се осъзнае от щастие.
Даже посяга да вземе метлата от ръцете на жената, която премита купетата, тъй като влакът е експрес.
Това го разсмива до такава степен, че се киска от Карнобат до Зимница.
В Дъбово мнителен полковник таксува смеха като обида на пагона и го сваля в Карлово.
Първата работа на онези от гарнизонния арест е да му връчат метлата.
Стоян мете ареста три дни, а на четвъртия му друсват десет дни арест за обида на пагона и пет дни, за да измете съседните поделения.
Стоян мете петнайсет дни в Карлово и околностите и се завръща в родното поделение.
Без въобще да стигне до София.
Там го вкарват в ареста, защото е закъснял с цели три дни от отпуск.
Но тъй като помещенията, караулното, канцеларията, складът, да не говорим за плаца, тънат в боклуци, направо му дават метлата.
Стоян мете.
Не му тежи. Той мете както диша.
Криво му е само, че няма мечта.

* * *

из "Стоян"

СТОЯН И ЗИМА



Нали е зима, изпращат стоян за въглища.
Той мушва в джобовете си две бутилки крушова и отива.
В склада - оживление, граждани мъкнат сандъци.
Въглища няма.
Стоян вади едната бутилка.
Погледът на склададжията се прояснява.
- Два тона въглища! - казва Стоян.
- Само въглища нямам! - казва склададжията. - Обаче имам подводници, съвсем нови.
- По колко ги даваш? - пита Стоян.
- Милиард и двеста.
- Скъпо - казва Стоян.
- Атомни са - обяснява склададжията. - Направо от Одеса. Още им лепне боята. В Ирак ще им вземем двойно.
- Много пари! - казва стоян.
- Вземи ракети "Скъд", вървят като топъл хляб. Отделил съм няколко настрана, за приятели. Можеш да ги продадеш веднага на околовръстното шосе. Две хиляди процента кяр.
Стоян клати глава.
- Виж, последно ти предлагам 34-милиметрови оръдия!... Автоматично зареждане, компютърен прицел, касетъчни заряди... Стоката е супер. Правя го само защото крушовата реколта беше слаба тази година.
Стоян се замисля.
- А онези какво мъкнат? - сочи той гражданите.
- Базуки! - пренебрежително казва склададжията. - Какво искаш - сърби. Нямат пари.
Стоян вади втората бутилка и я поставя до първата.
Склададжията се изпотява.
- Въглища! - казва Стоян.
- Братко! - казва склададжията. - Да имах, да ти дам. За две бутилки и майка си ще дам. Ама нямам.
Стоян прибира бутилките.
Склададжията трескаво мисли.
Стоян си тръгва.
- Стой! - казва склададжията - Стой!...
Стоян се връща.
- Ето! - пъха му в ръцете метален контейнер склададжията. - Дръж!...
- Какво е това? - пита Стоян.
- Ядрено гориво! - отвръща склададжията. - Има да гориш триста години. Дай ракията!...
Стоян му дава ракията, взема контейнера и се прибира вкъщи.
- Взе ли въглища? - пита жена му.
- Няма - казва стоян. - Взех ядерено гориво. Твърдо.
- Много хубаво! - казва жена му. - И в какво ще го горим?
- Онзи обеща реактор. Щели да му докарат няколко. От Украйна. Каза ми да мина във вторник.
- Гледай само да не ти пробутат дефектен - казва жена му. - Техните много гърмят.
И отива в кунята.
Стоян се събува и си ляга доволен на кушетката.
Ще изкарат и тази зима.

* * *

Това ми харесва :)

  • Zen Point - Начало