Гражданин някакъв се заблудил в гъста вековна гора. До своето заблуждение стигнал, след като дълго вървял. Вървял той по карта, по книга, компас и по азимут и накрая стигнал до голямо заблуждение. Слънцето взело да му изгрява ту отпред, ту пък отзад, отляво или отдясно и ставало ясно, от ясно по-ясно, че тъй вече не може да се върви.
А за беда гражданинът не бил сам, с фамилията си бил той на екскурзия и за да не падне неговият авторитет, час по час вадел компаса, поглеждал картата, изслушвал сведенията за нивото на река Дунав в сантиметри и успокоявал домашните си по следния начин: "Разбира се, паниката е излишна. Вървим, това е най-важното. При това вървим напред. А това е безспорно, С всяка измината крачка ние ставане все по-калени туристи и това дори и слепец не може да отрече."
Окуражавайки се по този напълно съвременен начин, те вървели - гражданинът и неговата фамилия, - вървели неотклонно напред и все напред и само от време на време откривали по някоя своя следа - тук кофичка от кисело мляко или станиолче, там изхвърлена батерийка от уокмен или портативен телевизор и тези следи и белези им влияели най-противоречиво.
Гората ставала вече застрашително гъста, не е нужно да я описваме, такива гъсти гори вече няма, те са отдавна изсечени и оцеляха само в Хофмановите приказки, в басните и най-често в обществените отношения на хората.
Иначе всичко друго е проредяло, изсечено, облагородено и като погледнеш от единия край, виждаш какъв ще бъде другият.
Хеле най-после срещнали един пастир, овчар някакъв.
- Добра среща, овчарко, братко! - рекъл гражданинът и като го потупал фамилиарно по шушляка, додал бодро: - Пасеш ли, пасеш ли?
Овчарят, колкото и овчар да бил, все пак имал малко овце и много гордост, та се докачил, дето го правят на говедо и го питат дали пасе. И отговорил хитроумно: "Паса, паса, ама лошо ме пасат, та или съм ненапоен, или съм изморен, или съм неиздоен, или три пъти поред ме стрижат и, да ти кажа право, хич не знам аз ли паса овцете, или говедата пасат мене."
По този начин помежду им се създали отношения на недоверие и добре споделена мнителност и когато гражданинът рекъл: "В порядъка на взаимно разбирателство и уважение искаме да те попитаме по какъв начин най-лесно можем да слезем право в най-близкия населен пункт", то овчарят отвърнал по същия начин и рекъл, че сега и по куче да хвърлиш, населен пункт ще улучиш, така че, хайде сбогом и довиждане.
Гражданинът тръгнал отново със своята свитичка свита и продължил да върви през гората, подкрепян само от своя авторитет, добро мнение за себе си, страх от непогрешимост, като не пропуснал да обясни на жена, деца и близки колко страшни беди нанася на съвременното стопанство фактът, че овчарите са прости, груби и изостанали, та от своите стада не виждат по-далеч.
Ето например и този овчар, вместо да им предложи попарка от топло мляко и сирене, подслон, огън и евентуално печено агне, той остроумничи и говори с езика на съвременните басни и афоризми. Колко жалко, че вече няма истински стари овчари, дето не говорят много, но разбират всичко и помагат на закъсалите в нашите приказни гори. Накрая гражданинът дотолкова се въодушевил от своите думи, че обещал на близките си веднага след като стигнат в столицата, да пише до телевизията, за да се излъчи специално предаване за морала на пастирите в нашите гори. Въодушевени от тази позиция, всички тръгнали отново, но наместо в столицата, попаднали на следващия овчар, комуто се оплакали от неговия колега и между другото го попитали какво мисли той по проблемите.
За голяма всеобща жалост този път овчарят се оказал глупак и докато ги слушал, им рекъл: "Аз нито чувам, нито виждам, нито ме интересува нещо, аз имах високо кръвно налягане, ама откакто тръгнах подир стоката, не ми трябва нито ретицид, нито фурантрил, нито нищо, ама ще ме попитате какво ми помага! Ей това ми помогна" - рекъл той и извадил от своята торба марка "Мицубиши" един дудук и започнал да свири. Оле, мале, трябва да си голям инвалид, за да наречеш това нещо свирка! Работата е там, че докато гражданинът му говорел, оня все си свирел и накрая не се стигнало до никакво разбирателство.
Продължили да вървят нашите хора в тъмната ветровита нощ през облаците и мъглите, между камъните и дърветата, окуражавани само от синия образ на малкия телевизионен екран, единствения, който работел добре при всички условия и това много ги подпомагало, образът им показвал ту борбите в Никарагуа, ту мощната манифестация в Совето и много други такива ободряващи картини. Ако някой някога е закъсвал в бурна и студена нощ в гората и е имал подръка телевизорче, той знае колко навреме идва една ясна картина и един смислен разказ за движенията на народите.
Когато се събудили на другия ден - става дума за ония от тях, които наистина се събудили, - видели, че са прекарали нощта близо до един егрек, а егрекменът - искам да кажа човекът, който ръководел егрека - дошъл при тях и ги попитал какво ново-вехто по света. Те му разказали за своите патила и неволи и му рекли накрая: "Ти ни кажи как да стигнем до столицата, а там ние ще повдигнем такъв въпрос, че всичко живо ще потрепери и ще стане такъв коренен прелом, дето още не е ставал."
Тогава егрекменът им дал едно котле прясна вода, две-три шепи киселици и рекъл поучително:
- Вие имате щастие, че сте попаднали в приказка, в поучителна приказка, която трябва да завърши щастливо, с хепи енд, иначе няма да се възприеме от хората. На това се дължи, че ви се дава вода и хляб, и кисело мляко. Но друго, другото, за което питате - няма да ви се каже. Ще повървите още, може да вървите ден и година, може и десет години да вървите, хеле най-после ще стигнете до едно място, където ще научите първо как се пита, па тогава ще получите и отговора. А дотогава ще нагъвате киселици и водица ще пиете, и пак да благодарите, че водата е чиста.
Гражданинът благодарил и продължил да върви в избраната правилна посока.
