За първи път тези "преразкази" са публикувани във в-к Стършел през 60-те или 70-те години, като той е интерпретирал стила на някои класици. След това във материали публикувани в "бабата" на интернета - "BBS" и "FidoNet" - средата се появиха и други варианти.
Всяко ново е добре забравено старо
Ако попитате чичко Гугъл за “Как биха разказали приказката за Червената шапчица” ще получите около 11 000 резултата. А започнете ли да ги преглеждате ще видите, че всеки втори сайт претендира за авторство за материалите.
Майко мила! Да се смееш ли, да плачеш ли …
Но, уверявам ви че от самия материал ще останете доволни!
А ето и публикуваните класици :
нагоре
Червената шапчица по Ловната дружинка
Тази година се появиха много вълци. Първоначално мислехме да ги оставим, хем малко да поразчистят бабите, лошото е, че те започнаха да нападат и младите момичета, които кой знае защо тази година се обличат като червеношийките.... само че с Червени шапчици. В резултат проведохме сбирка и решихме, че ще организираме лов.
За да нямаме противоречия с Организацията за защита на дивите животни поканихме и техни представители на лова, като преди това на всички им раздадохме по една червена шапчица. Целта все пак беше да оставим някой и друг вълк, за да имаме повод да ходим на лов, обаче..... ами те всички като станаха Червени шапчици, вълците им наскочиха от всички страни и да видиш как защитници пазят животни.... После казаха, че като ги препарират, пак било пазене.
Е, поизкарахме малко пари, защото имаше и представители от други страни, които си взеха трофеи, за които платиха хубави парици....
Сега чакаме лисиците.
нагоре
Червената шапчица по Анонимен тинейджър
Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
- Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
- Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.
А вълкът:
- Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
- Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
- Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
- Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
- Влизай - вика оня.
И к'во гледа - оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
- Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
- За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.
нагоре
Червената шапчица - Туристическа агенция v1
За първи път тази година нашата агенция предлага туристическата атракция - посещение на местото, където злия страшен вълк, който е част от историята на нашата родиа е изял бабата.
Това е една стара българска легенда, която хората са предавали от уста на уста, която представя част от историята на нашата страна като едно место, където са се случвали вълшебни неща.
На местото ще можете да видите останки от вълка, истинската шапка на героинята - Червената шапчица, ченето на бабата и пушката на ловеца, както и ножа, с който е разпорил вълка, а също и някои от камъните.
Като атракция, която се предлага за първи път, предлагаме и промоцията, при която първите 100 човека, обадили се на телефон 000009990900090 или изпратили смс с отговор на въпроса "Кой е изял бабата от легендата" ще получат по една червена шапчица. А всички останали, посетили обекта в първите 3 месеца от откриването му ще могат да ползват промоционална цена.
За колегите от другите туристически агенции предлагаме комисионна - по 20 евро на записан човек. За деца до 12 год. - цената е намалена на 50%. За баби, които искат да изживеят усещането да бъдат изядени от вълк - 20% намаление от базовата цена.
нагоре
Червената шапчица по Туристически агенция v2
29.03 - Тръгване с луксозен автобус от площад "Александър Невски". Растояние до гората, където живее бабата на Червената Шапчица - 754 км.
30.03 Пристигане в гората рано сутринта. Настаняване в къщата на бабата. Закуска. Възможност за екскурзия до бърлогата на Вълка срещу допълнително заплащане с екскурзовод - самата Червена Шапчица и включен обяд.
Вечеря в къщата "от ръцете на Баба"-та на Червената шапчица.
31.03 Закуска. Възможност за разговор с бабата срещу допълнително заплащане. Разговорът включва обичайните запитвания относно размера на ушите, очите, носът и т.н. на бабата (без зъбите по етични съображения).
01.04 Рано сутринта водачката на групата събужда всички дружно с новината, че вашата почивка в гората е Първоаприлска шега, че всъщност гората е забутана селска местност на 120 км от София и автобусът цяло денонощие е симулирал движение, че къщата е еднозвезден крайпътен мотел с външна тоалетна, че Червената Шапчица е преоблеченият племенник на собственика на агенцията, че автобусът си е тръгнал и няма как да се приберете обратно и не знаете къде точно сте, че няма да ви бъдат възстановени парите, нито ще ви бъде изплатено обезщетение от страна на фирмата.
Добрата новина е, че все пак не всичко е било шега! Вълкът наистина съществува и при посещението му е успял добре да ви подуши и сега е по следите ви.
нагоре
Червената шапчица по Ловеца Х
Цял ден обикалям маа му стара, едно животно не видох. Тия от другото село добре са ги заградили. То бива бива лакомия, ама чак толкова...Оная година целият лов - при тях, тая година - пак целият лов при тях. Ние в това ловище да не сме втора ръка хора! Ей, като зеем да се нервим и ми се припива. Я дай пищовчето. Цок, цок, цок..мляс..ууу, че силна тая, на дядо ти ли е?
Знам го аз него, голям ловджия беше. Шапка му свалям - вдигнеше ли пушката, и нямаше пропуск. Евала. Хем още от войната му беше, стара пушка, овехтяла. Язък, че му се отвори в ръцете и му ги отнесе до лактите. Но да вари ракия го бива още. Бравос.
Та за животните ти разправям. Няма и няма. Само на бае ти Метя агънцата заграждам отвреме на време, та се облажвам. Той къде ли е фанал къра, сигур пак си дири някое агънце ...ама добре ги гледа, мазънки излазят, да знаиш, пък как влазят...ммм. Ма вълци няма. Един вълк да видя, съм готов жив да го одера. Ще ми се мотка той все по чуждата мера, а няма да завърти насам. Само да го мерна, ето на, и нож съм си приготвил, чак бръсне. Ама няма...БРЯ!!!! Ти видя ли го това дето го видях и аз? Кучето на бай Метьо ли е, или е вълк??? Тихо тихо, вълк е, но умрял ще да е... Леко стипай, ела с мен да го дерна, пък ще го напълним с камъни после, за кодош, да вика за помощ бай ти Метьо на поразия! Хахааа, ще му гледаме сеиря от бърчината, ела, ела и докато го одера, ти донеси камъните. Ей, и топъл още, мамицата му и глей ква уста е отворил, сякаш ей-сега оттам ще изскочат разни гадинки, дето е излапал...Кръц. Помоооооощ, бай Метьооооо, помагай бре, живи хора има тука бре...Бай Метьооооо....
В този момент бай Метьо изскача от храстите и възбудено вика:
- Ха, втасах ли те сега а? Ша ми бараш ти агнетата...Курдисах ли та тебе язе? Хак ти е, и да не бараш чужда стока никогъш веке! Вълк му се прищял, умрял му се прищял. Ха ходи сега да ти бае баба Тодора, че да ни са попикаваш кога жена ти я няма у вазе, пък ти чакаш да те води по нужда от страх! Авджии..хаймани...
- Излазайте бре, бабо и унуко, айде стига, курдисахме го веке айсоя пазвантин...
нагоре
Червената шапчица - фентъзи интерпретация
"Гъби!" - Възкликна Червениел Шапчинсън, докато напредваше бавно по горската пътека.
Всеизвестно е, че родът на Шапчинсън от край време обича гъби, при това в големи количества. Увлечена в брането и в песни, малко по-шумни, отколкото би се полагало на такова дребно същество, тя изведнъж се сепна и се огледа. Вятърът повдигаше листата по горската пътека, сухи и оплетени в сребристи паяжини, сякаш елфи със сияйни очи бяха минавали наскоро оттук с леките си нозе.
Червениел се втренчи отвъд пътеката, където мракът се сгъстяваше под тегобната сянка на вековните дървета. Остър вой се понесе от дълбините на гората, тънък и пронизителен, който излизаше извън границите на слуха. Червениел не знаеше тогава, че и най-доблестните мъже са захвърляли мечовете и щитовете си пред мрачната заплаха на този...
"Назг....ъъ, Въъълк!" - изкрещя Червениел и се втурна към Ломидол, където я чакаше баба й.
нагоре
Червената шапчица по Bапцаров v1
Понякога ще идавам в съня ти
като нечакан и неискан единак.
Не ме оставяй ти отвън на пътя
вратите бабе не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам
ще те ИЗЯМ и ще си отида.
нагоре
Червената шапчица по Bапцаров v2
Ето - аз дишам, в гората живея.
И вълчо надлъгвам, тъй както умея.
Със него, вълчана, се гледаме строго.
да бъда изядена - друго не мога.
Но после..О после ще дойде ловеца!
И двете със баба ще погнем кумеца
със камъни тежки в корема му скрити,
щом ловни патрони за него няма открити!
нагоре
Червената шапчица по Смирненски
Мъглата вдига се. И там в лъчи обляна,
шуми столетната гора,
а старий вълк - сто шапчици изял
отива да си легне гузен и пиян.
нагоре
Червената шапчица по Стивън Кинг
Червената шапчица се притисна уплашено до стената. Чу как нечии стъпки бързо отекнаха зад ъгъла и затихнаха. Ледена ръка я сграбчи за гърлото.
10:32, Мейнската гора.
Вълкът летеше по пътеката, а в главата му гласът на Джим Морисън крещеше "Аз съм бърз, аз съм по-бърз, по-бърз съм от всичко в този свят и една червена шапчица никога не би могла да спре моя устрем към къщата, аз летя и нищо хубаво няма да излезе от това, аз летя и сякаш дяволът се е вселил в моя Харлей".
12:42. Къщата.
Wellcome to the house of fun - Madness
Червената шапчица предпазливо прекрачи прага на стаята. Въздухът тежеше от спомени, тя сякаш отново видя сянката на своя дядо да се извисява и трепти над непалената от години камина. В главата й отекна сухата му, остра кашлица. Още една ръка, този път по-ледена, я сграбчи за гърлото. Трябваше да се напъне, за да продължи да диша.
Вратата зад гърба й се затръшна.
нагоре
Червената шапчица по мотиви от стихове на Р.А и Т.Т.
Тихи стъпки докосват пръстта
сред очите на мрака светулчен.
Тя, понесла три важни неща,
в хляб превърнала снощи ръжта
масълце, на виното мощта...
Но вълкът за това бил научил!
Път среднощен, безмилостен час,
който влива в сърцата пътека.
Вълк поглъща бабето завчас
и в леглото й търси утеха...
Ала в сянка на ден - върколак
го огрява отново звездата
след секунди той гладен е пак,
но почуква се пак на вратата.
"Влез" - отронва с пиринчен гласец
и прониква му ярост в сърцето -
тя го пита за онзи гледец,
който никне в очи на вълчета!
"Ще я ям" - не търпи мисълта
окървавена робата бяла
и неистово зейнал уста,
той спокойно погълнал я цяла.
И заспал. О, ти, миг Павиан!
Не оставяш надежда за утре!
Но вълкът, от ловеца разпран,
във дълбокия вир ще се бухне,
неподвластен на глад и беди
и надраснал с корем Суетата!
Е, водата на вълк ще смърди,
но пък как ще се радват децата!
нагоре
Червената шапчица по Безименен поп-фолк певец
Ох, шапка, ох, кеф!
Червена шапка, голям кеф!
Оп, изяж ме, опа, вълк
на кючека ти си пръв!
нагоре
Червената шапчица по Годжи
Имало едно време една Червена шапчица. Тя била мноого голема хубавица. Един ден в гората я срещнал един медиен вълк и й казал - Червена шапчице, искаш ли да те направя Звезда, а покрай теб - и баба ти?
Тя с охота се съгласила.
Последвали събития, за които предпочитам да не ви разказвам аз.
Затова съм поканил да ви ги разкаже лично големият Приятел на Червените шапчици, Кръстникът на детските приказки, Събирателният образ на Вълка и Ловеца, медийният Вълк - Слави ТрифоноооооВ
нагоре
Червената шапчица по Албена Вулева
Според запознати, Червената шапчица отдавна е превалила възрастта на нормалните шапчици. Ама къде, моля ви се, е тръгнала през гората с тези увиснали торбички под очите и начинаеща плешивост, прикрита под кичозно каскетче?
И естествено, в картинката трябва да е намесен един старомоден вълк, който изобщо не обръща внимание на развалените си зъби, а продължава да яде баби, като си вярва, че някой още харесва единственото изпълнение, на което е способен.
- Г-н Вълк, бихте ли споделили дали наистина сте с изкуствена челюст, както твърдят хора от вашето обкръжение?
- Хм... (картинката замръзва)
Както бяхме убедени и ние, нищо повече не може да се очаква от един беззъб вълк в компанията на отдавна забравена от феновете си мухлясала шапка...Ама моля ви се, за бабата изобщо няма защо да говорим...
нагоре
Червената шапчица по Рекламистът Р
Гората е сложна за комуникиране като цяло. Затова ще акцентираме основно върху един от елементите, с които се свързва - вълкът. Като се има предвид, че таргетът е детски, налага се да вкараме и елемент за самоидентификация на потребителя. Естествено, че ще акцентираме върху червеното, виж последните изследвания, мамка му! Абе не мога ли аз да...
Колеги, стигнахме до консенсус, таргетът е 4 +, не променяйте брифа в движение.
Абе аз не мога ли да таковата на клиента!
Къде е тоя вълк? Имидж банката предлага само някакви съсухрени слабоумни добичета. Не мога да снимам вълк бе! Бюджета стига ли ти за двама продъкшън асистенти? Щото единия ще бъде изяден!
Баба ти ще бъде изядена, казах!
нагоре
Червената шапчица по Психологът П
В резултат на дългия си самотен живот вълкът бил силно фрустриран. Естествено е да има нужда от компенсация, която най-удачна за природата му е това да бъде чрез агресия.
Това обяснява поведеието му, всъщност вълкът е със силни психични дефецити. Определено мисля, че ако той намери своята самка, то тогава либидото ще бъде насочено в правилната посока и вместо да задоволява сексуалния си нагон чрез геронтофилски и педофилски, при това извратени от гледна точна на вида си обекти, така ще може да задоволи потребностите си и да стане горд баща, и едва тогава ще може да реализира истинският си АЗ-образ.
нагоре
Червената шапчица по Къци Вапцаров
И така, нека на сцената излезе Вълкът от Гората! А!
Вие ли сте Вълкът от гората? А защо сте сив? Може би, защото сте от Гората, хахахаха?! Шегувам се, надявам се, че не сте се засегнали.
Изтеглете карта от картите на Силвето! падна Ви се жокер, но преди това ще Ви кажа, че играете за къщата на бабата на известна героиня от детска приказка...
Имате 10 секунди да изядете Силвето, защото тя е една истинска червена шапчица и единственият й проблем е, че няма червена шапчица, хахахаха, шегувам се!
А сега ще Ви изпея една песен, която съчинихме днес с оркестър Блу Хавай: "Вълк! Вълк! Ох, ах, вълка е манаф!".
Не го взимайте лично, това е просто художествена измислица... Обаче времето Ви за отговор изтече, затова ще помоля следващия участник да реагира по-бързо, благодаря Ви, седнете си.
нагоре
Червената шапчица по канал 2001
- Ало? Добър ден, тук е Третото Око.
- Ало...Аз съм една...малка и уплашена Червена шапчица...и се обаждам по големия импулсен телефон, защото имам проблеми...и искам да ми ги решите...
- О, здравейте, миличка! Откога ви чакам да се обадите! Цял ден Третото ми око мига на парцали, а това е ясен знак, че някой има нужда от него. Попаднали сте на точното място в точния момент и остава само да си кажете всичко, колкото се може по-бавно и подробно, после да отговорите на стотина уточняващи въпроса, а след това - да повярвате на Неговото видение относно вашата съдба...
Кажете сега, какво ви тормози?
- Аз...такова...бях тръгнала към баба ми, която е болна милата...
- Болна баба? Секунда да се вторача...О, да, виждам я - една такава леко пълна дама на около 70...
- Не, тя е слабичка жена над 85...
- О, да, разбира се, това, което съм видял е случая, в който й носите сладкиши и заболява от диабет, милата...но вие сте умно девойче и не й носите сладкиши, нали?
- Не...носех й вино и питка със сиренце...И тогава ме срещна един вълк...
- Да, вълк, вълк! Ето това е, никой не може да избяга от съдбата си! И вие постъпвате много правилно, като търсите конпетентна помощ от мен, като виден окултен специалист, особено вещ по проблемите на малки червени шапчици, срещнали вълк в гората! И какво стана после?
- Ами стана...той изяде баба ми...
- Така. Да попитаме Третото Око какво може да се направи в такъв случай. Взирам се...визирам я...о, горката жена...сигурно ви е много тежко от загубата й...О, милата...А вие къде бяхте по това време?
- Аз бях още на път към къщичката, но като влязох вътре, вълкът ме изяде и мен...
- Точно така, и теб те виждам! Изядена, свита на кълбо от страх...на тъмно! О, дете, какво щеше да стане с теб, ако не се беше обадила тук навреме!
- Ми не знам...в корема на вълка съм..а и ваучера ми свършва...Кажете ми какво да направя...моля ви...
- Разбира се, дете, веднага щом имаме повече информация по вашия, въпрос, ще бъдем в състояние да ви дадем единствено правилния подход към създалата се ситуация. Третото око усеща всичко, бъди спокойна. Екип от най-добрите ни специалисти започва усилено да работи по вашия случай. Ти се обаждай всеки ден от 10 до 12 и от 3 до 6, за повече информация. През останалото време окото спи.
А дотогава не губи..(би-би-би-би) - ало, там ли си, ало! АлОООООО! ......
нагоре
Червената шапчица по Професор Вучков
Ама моля ви се, тези днешни Червени шапчици нямат никаква представа какво означава истински ценности! "Отивам при баба", "Нося храна"...Какво е това? Това е покана към вълка, който е истински мъж, а един истински мъж естествено, ще спре очите си върху едно младо невинно момиче...
После бабите това, бабите онова... Не вярвам на ушите си, какво виждам! Някакъв невъзпитан вълк си позволява да ме обижда в ефир!!!
Ама къде дават така? Аз съм професор, не съм баба.
Така е, драги зрители, световният империализъм промени ценностите на младежта. Вместо да изиграят едно танго, да попеят, да се държат за ръце и да гледат залеза, те хукнали през просото, простете, през гората... И си говорят "Ще те изям", вместо да използват хубавата българска думичка "любя"...
Какво като е баба? Следващия слушател, простете, зрител, моля...
нагоре
Червената шапчица по Педагожката П
Червената шапчица вече била в пубертетна възраст. По тази причина било наложително майка й да започне да я възпитава в самостоятелност. Затова решила за първи път да я прати сама да прекоси гората, за да занесе на баба си (която била любима само на внучката, но не и на самата майка) малко храна. Така същевременно майката на Червената шапчица се освобождавала от чувството си за вина, че не се грижи за свекърва си.
Червената шапчица, замаяна от предстоящото приключение решила да сложи именно червената си шапка, като вече била готова за приключения. Като се има предвид хормоналната буря в резултат на пубертета, обяснимо било недомисленото й подканващо поведение, докато прекосявала гората.
В този момент, вълкът, който дълго време бил обявен за аутсайдер си мислел, че е време да намери подходящ обект, чрез който да влезе в обществото отново и да започне да се приобщава. Като видял Червената шапчица решил, че това е неговият шанс. Ако се ожени за нея, той автоматично ще бъде допуснат до сътответната социална прослойка, като същевременно ще бъде задоволен от гледна точка на това да има до себе си млада жена.
За жалост не предвидил, че в тази възраст Червените шапчици не мислят за обвързване. Но все пак решил да дейсва като първо убеди баба й, че той е най-подходящия за нов член на семейството, особенно знаейки тежките отношения между бабата и снаха й. Бабата обаче незнайно защо не се съгласила и вълкът, обсебен от намеренията си нямал друг избор, освен да я изяде. Относно интимните отношения между бабата и вълкът не е удачно да се коментира, с оглед липса на червена точка.
Когато Червената шапчица се появила, вълкът се разколебал... прекалено палава била, дали той би могъл да я задоволява напълно. Решил да й се докаже, но тя му се подиграла. В резултат целият трупан с годините гняв на вълка се породил отново, той не можел да го удържи, още повече в съчетание с липсата на устойчиво либидо. За лош късмет на вълка в този момент се появил дядото, който не бил истински дядо и отдавна имал тайни помисли относно внучката си. В резултат на нагона си той видял в лицето на вълка свой конкурент, заради което го убил.
Моля, господа съдебни заседатели, вълкът е невинен. Той е жертва на обществото, което го било отхвърлило, в резултат на което са се появили всички психични отклонения, водещи до несъобразяване за разликата между видовете. Основният мотив на вълка все пак е бил желанието му, което всеки от нас носи като архетип, а именно дом, семейство и общество. Защото дори и вълците не могат да живеят изолирани.
нагоре
Червената шапчица по в-к 24 часа
И ВЪЛКЪТ СИТ, И БАБАТА ЦЯЛА
/Момиченце помага на баба си, изяждат ги/
Вчера в гората над Симеоново беше намерен труп на около 30 годишен вълк, за който добре информирани източници заявиха, че е изял възрастна жена и малката й внучка - Червената шапчица. За щастие в разигралата се драма се намесил навреме, и предотвратил фатален край, патрул на неправителствената организация "Бракониери за чиста Витоша", който успял да осуети зверското престъпление.
В схватката по освобождаването им, обаче, вълкът бил намушкан, разрязан и после напълнен с камъни, зашит и подгонен, от което получил смъртоносни колики.
Екип специалисти от отдел "Борба с организираните герои от приказките" продължава работа по случая.
нагоре
Червената шапчица по рекламa на Корел Дроу
Дистрибуторът на Шарл Перо
пак гората е отворил
И червений шапочуд
се продава като луд
и промоция ви носи
вълчо със краката боси!
С баба, включена в цената,
получават ги децата!
нагоре
Червената шапчица по клуба на женствените мъже
Вървяла си Червената шапчица и си мятала кошничката и се радвала на новата си придобивка - гърди като на жените, когато насреща й изскочил един вълк... един такъв неподдържан, космат, със странен аромат.... и извикал
"К`во прайш,ма, парцаааааааал".
А Червената шапчица ахнала от изненада и с отвращение казала
- Aу какъв си мръсен, да не би да работиш вече на площад "Македония"? Моля те, не ме докосвай, аз отивам на гости при баба ми Евгения Минчева и ако долови и за секунда от твоя мирис няма да ми даде ВИП карта... И ако обичаш не върви след мен, защото ще извикам онзи мускулест Спартакус и ще видиш тогава какво ще ти се случи като направи "бам-бам"....
нагоре
Червената шапчица по Върла феминистка
Ето ви пример за дискриминация! Вълк, мъжкар, единственото му предимство е физическата сила, без грам разум, животински първичен. И подлага на интелектуален и физически тормоз две беззащитни жени!
Мъжкото му съзнание е неспособно да приеме, че жената е равноправен участник в горския живот. Непризнаването на това равноправие е доказателство за неговия мъжкарски примитивизъм! Докъде ще я докараме с тези разсъждения на мачистите?!
Ловецът? Още един пример за закоравял сексист! Откъде накъде ще се прави на силен и смел, да спасява жените? Та нима те не могат със собствени сили, които, повярвайте ми, никак не са по-малки от мъжките, да се справят с някакъкв си вълк.
Били изядени? Ами да, така е. И отвътре, и отвън в този жесток свят ги дебнат само нетолерантни мъже!
По-добре да останат там, в своя женски свят, където няма нетолерантност и груба сила.
Но дори и в приказките мъжете демонстрират как този свят е техен...Аз няма да възпитам синовете си така!
нагоре
Червената шапчица по Библейски мотив
Мт.1. В началото бе Словото. И Словото беше начало
Й.2. Истина ти казвам, болна е твоята прародителка и има нужда от хляб насущний
Л.3. А аз съм и пътят, и истината, и животът и затова истина ти казвам, в гората се намира това, което ще загаси това, що не гасне
Ха.4 И не вервайте волкам подобним и славете този, който може във вълка да открие агнеца
МтТ.5 Защото който бива изяден, остава жив.
Т.6. Защото и ловците и жертвите им са мои чада и те ще бъдат блажени
К.7 И спасено бе отрочето в утробата, а утробата бе вълча и само истинският поглед можеше да го открие там
Н.8 Истина ви казвам, обичайте майката на своята майка, защото там е съдбата ви единосущна...
нагоре
Червената шапчица по Господари на Ефира
Уважаеми зрители, моля за вашите аплодисменти за нашите прекрасни приказни героини Теди и Ени! А ние не сме вълкът и червената шапчица, ние не сме дори ловецът и бабата, не сме и хензел и гретел, ние сме Рачков и Василев, а сега ще видим как водещият на "Вкусно" Вълчо Бъчваров направи най-големия гаф на седмицата и заслужено ще получи своя златен скункс от Дейвид и неговата червена сянка!
Но преди това: РЕКЛАМААААААААА!
нагоре
Червената шапчица по Слави Т
СЛАВИ: Уважаеми зрители, Вие знаете, че аз не мога да пея... (запява) А искам да пея, да пея...
ГОДЖИ: Ама не можеш!
СЛАВИ: ...млъкни! А и да искам да пея, нямам шанс, защото Кафе спечелиха конкурса за Евровизия, което противоречи на всякаква логика. Е, това, което Ви предстои да чуете поне е логично, защото ще говорим за последното откритие на Националната Антибактериална Чернодробно-Елитарна Революционно Векторно Ендокироноложка Никотинова Асоциация за Третиране на Акне и Шлюпчести Антитела, Предназначени за Чакащи Изотопи, Целящи Абсорбирането на Био Атемпти и Бойни Авиатори, тип "Йосарян" - съкратено "НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА БАБА Й".
Учените от звено "приказни герои" към "НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА БАБА Й" откриха как се чувства една баба в присъствието на вълк в стаята си: Изядена.
ГОДЖИ: Ха-ха!
нагоре
Червената шапчица по Кака Севда Сиганката
Аре мъ душа, ша ти казвам истината, ша ти казвам...
Голям страх та чака, шубе ша береш. Път ти пише на ръката, ша има да ходиш и мъж ша та иска, ама няма ти каже.
Стой ма, сега ша ти казвам - от стара жена да са пазиш, на тясно ша сте двете, ша мириши и един мъж ша делити.
Сипи ся тука два лева да развалям магията, кат ходиш, билки да береш, квото видиш, да не та стигни тоя, дет ша ти изяде душичката.
Душа, кво има в таз кошница ма? Дай леб, седим дица имам, два внука, гладни ходат...
нагоре
Червената шапчица по сътрудник на в. "Лична драма"
/замаскиран като читател, пратил писмо/
Пише ви Баба Гюла, отдавнашна Ваша читателка.
Прочетох във вашето/наше издание трогателната история на момичето с червената шапка, което - още младо и неопитно, е попаднало в лапите на онзи мръсник, вълка! Искам да споделя с Вас една история от моя живот, която досега не съм споделяла с никой: случката, която ми се случи преди 96 години, когато аз самата бях младо и неопитно момиче с червена шапка и отидох при моята баба, за да й занеса цветя, питка, масло и други неща, които сега ми е трудно да си спомня, защото вече съм забравила вкуса им, и то е нормално, имайки предвид при какви икономически условия живеем по време на управлението на Симеон Сакскобургготски...
Та тогава, по пътя към къщата на баба ми, и мен ме срещна вълк - страшен, сив, космат, на лапата - с татуировка "СИВ ВЪЛК". Попита ме къде отивам и аз - невинното момиче, му признах чистосърдечно, че отивам да видя баба... Тогава той ме сграбчи и се възползва от моментната ми заблуда, че ще поиска нещо по тънката част... грабна кошницата и търти да бяга!
нагоре
Червената шапчица по Турист
...вървя си аз по горската пътечка, а от храстите чувам страшен глас:
- Червена шапчице, къде си тръгнала?
Вдигам очи - а от храстите виждам главата на Големия Лош Вълк! А налево, а надесно - няма къде да бягам... Поех дълбоко въздух и отвърнах:
- Аз съм малката червена шапчица, тръгнала съм на гости при баба...
- А, така ли? - зарадва се вълка и храстите се разшумяха. - И кво носиш в тази малка кошничка?
- Питка - отвърнах.
- Друго? - казаха храстите.
- Масло - казах.
- ДРУГО??? - ядосаха се храстите.
- Ми... бутилка мляко...
- Абе зарежи тва, тоалетна хартия нямаш ли???
нагоре
Червената шапчица по Симеон Сакскобурготски
Както вече казах, имам удоволствието да ви съобщя, че въпреки всички мерки, взети от правителството, което така да се каже е способно да се справи с невъзможността да бъде овладяно положението, тъй като е привилегировано да бъде отдадено на цялостната ситуация и въпреки всичко, което се каза в последните 800 дни и се направи условно и на практика в името на благото на народа и от негово име от това правителство, така притиснато от обстоятелствата, защото е на прага на нови промени в името на един нов морал, който обаче не се защитава от по-голямата част от нашите опоненти, въпреки че сме на общонационални позиции, когато става дума за благото на България, в която аз, а и моите избиратели вярват, защото сме част от един народ.
Искам да кажа, че вълкът изяде госпожица Червена шапчица.
Но това ще бъде променено, ВЕРВАЙТЕ ми!
нагоре
Червената шапчица по Митко Цонев
Както днес г-н Сакскоборгготски съобщи след работната среща с г-н Борисов, промени в систамета на МВР след разкритията около кръга "БАБА" няма да има.
Г-н Борисов увери г-н Сакскобургготски, че вече се работи по нуколко версии. Но това вече го знаете от изявлението на г-н Сакскобургготски. Благодаря ви за вниманието.
нагоре
Червената шапчица по Ловеца У
Цял ден обикалям маа му стара, едно животно не видох. Тия от другото село добре са ги заградили. То бива бива лакомия, ама чак толкова...Оная година целият лов - при тях, тая година - пак целият лов при тях. Ние в това ловище да не сме втора ръка хора! Ей, като зеем да се нервим и ми се припива. Я дай пищовчето. Цок, цок, цок..мляс..ууу, че силна тая, на дядо ти ли е? Знам го аз него, голям ловджия беше. Шапка му свалям - вдигнеше ли пушката, и нямаше пропуск. Евала. Хем още от войната му беше, стара пушка, овехтяла. Язък, че му се отвори в ръцете и му ги отнесе до лактите. Но да вари ракия го бива още. Бравос.
Та за животните ти разправям. Няма и няма. Само на бае ти Метя агънцата заграждам отвреме на време, та се облажвам. Той къде ли е фанал къра, сигур пак си дири някое агънце ...ама добре ги гледа, мазънки излазят, да знаиш, пък как влазят...ммм. Ма вълци няма. Един вълк да видя, съм готов жив да го одера. Ще ми се мотка той все по чуждата мера, а няма да завърти насам. Само да го мерна, ето на, и нож съм си приготвил, чак бръсне. Ама няма...БРЯ!!!! Ти видя ли го това дето го видях и аз? Кучето на бай Метьо ли е, или е вълк??? Тихо тихо, вълк е, но умрял ще да е...Леко стипай, ела с мен да го дерна, пък ще го напълним с камъни после, за кодош, да вика за помощ бай ти Метьо на поразия! Хахааа, ще му гледаме сеиря от бърчината, ела, ела и докато го одера, ти донеси камъните. Ей, и топъл още, мамицата му и глей ква уста е отворил, сякаш ей-сега оттам ще изскочат разни гадинки, дето е излапал...Кръц. Помоооооощ, бай Метьооооо, помагай бре, живи хора има тука бре...Бай Метьооооо....
В този момент бай Метьо изскача от храстите и възбудено вика:
- Ха, втасах ли те сега а? Ша ми бараш ти агнетата...Курдисах ли та тебе язе? Хак ти е, и да не бараш чужда стока никогъш веке! Вълк му се прищял, умрял му се прищял. Ха ходи сега да ти бае баба Тодора, че да ни са попикаваш кога жена ти я няма у вазе, пък ти чакаш да те води по нужда от страх! Авджии..хаймани...
- Излазайте бре, бабо и унуко, айде стига, курдисахме го веке айсоя пазвантин...
нагоре
Червената шапчица по рекламата с чановете
Червената шапчица влиза в магазин. Продавачът с мазен глас:
- Оооо, Пепи, докараха нови кренвирши. Що не си вземеш едно кило?
- Ами таман съм тръгнала към баба ми-дай за проба!
- При мен няма измама-знаем се от едно време...
В главата на Червената шапчица изплуват спомени...
- Абе малко мошеник си падаш-от ланшните кремвирши, дето ми ги пробута вълкът получи разстройство и нервен стомах, та бяхме обратно навън още преди да дойде ловеца.
нагоре
Червената шапчица - Kонсултация при Алена
- Имаш двойна кармична забрана да ходиш в гората - отсече Алена веднага щом пресметна на ум деня, месеца и годината на посещение при бабата.
Червената шапчица зяпна от недоумение. А Алена авторитарно продължи да нарежда, за да я убеди окончателно.
- Имаш и троен кармичен съвпад на Лилит, Хирон и Северен лунен възел в знака на скорпиона. Това означава, че е настъпил момента, когато ти ще изчистиш всички кармични задължения от предишни животи! Но може и да означава, че сега ще срещнеш човека, който ще ти се издължи кармично, защото е натрупал стари кармични задължения към теб.
Червената шапчица премигна още по-уплашено. Подаде набързо 1000 лева, и хукна през глава към къщичката на баба си, за да разкаже какво е предсказала астроложката и да помоли баба си, да й заделя от мизерната пенсия по някой лев, преди съдбовните забрани от предсказанията на Алена да са ги стигнали.
Съзнанието й беше сковано от един жизненоважен въпрос "Как да върне заема, който беше взела от Кумчо Вълчо, за да плати на Алена за хороскопа". Мислите й пропиваха и сковаваха от страх всяка нейна жизнена клетка при спомена от последните думи на Кумчо Вълчо, че ако не се издължи в срок ще изяде и нея и баба й. Тя осъзна, че наистина я дебне кармична заплаха и че Алена е много способен астролог.
Трепереща, объркана и отчаяна бягаше със всички сили през гората, защото едва сега ясно разбираше цялата съдбовна кармичност на ситуацията, в която бе попаднала.
нагоре
Червената шапчица в стил Тълковен речник
червено - цвят от спектъра
шапка - приспособление за покриване на главата.В редки случаи се допуска използването на умалителната форма " шапчица"
гора - съвкупност от растителност, предимно дървесна
вълк - представител на горската фауна. Характерни белези- вечно гладен, проскубан, в нередки случаи напада и хора
баба - майка на един от родителите
болна баба - за жалост майка на един от родителите
кошница - плетен панер с дръжка
горска пътека - място за утоляване на голяма нужда
ловец - човек със свободно време и излишни пари
хепиенд - неизбежната досада в приказките
нагоре
Червената шапчица по УДК
5:677(331)+59(630)+799:619
Превод на класификационния индекс по УДК(международна библиотечно-библиографска класификация):
75-живопис(с намек за червен цвят) с отношение към текстил-677 (с идея за шапка), в скоби (човешки ресурс-331) плюс животни-59(тип-вълк)(горско стопанство-630), плюс (спортна стрелба по цели - 799)с отношение към ветеринарна медицина-619 (с намек за хирургична намеса)
Заб. Горният индекс е уедрен и подлежи на творческа намеса и допълнения.
нагоре
Червената шапчица по Гьоте
Горска къщичка
Червенорита се втурва към къщичката, гледа през пролуките и се опитва да отвори вратата
ЧЕРВЕНОРИТА: Пристигнах вече!
ВЪЛКУСТ (отваря нежно) : - Ах, хитрушо, стой! ( Целува я)
ЧЕРВЕНОРИТА:(прегръща го и отговаря на целувката)
- Безкрайно те жадувам, мили мой!
Ловецът чука на вратата
ВЪЛКУСТ ( тропа с крак): -Кой чука?
ЛОВЕЦ: - Свой!
ВЪЛКУСТ: - Гадина!
ЛОВЕЦ: - Път ни чака!
ВЪЛКУСТ ( към Червенорита): - Ще мога ли да ви изям набързо!
ЧЕРВЕНОРИТА: - А майка ми какво ще си рече? Не бива. Сбогом!
ВЪЛКУСТ:
Сбогом ли? Нима във този час
отивам си от теб, така далече аз!
Тогава в този подъл мрак
ти казвам - Сбогом, сбогом, ангел драг!
ЧЕРВЕНОРИТА: - Елате скоро пак!
Вълкуст и Ловеца излизат
ЧЕРВЕНОРИТА:(едва тогава забелязва, че в стаята е баба й)
- О, бабо, какви неща
минават ми през мисълта!
Дали не беше по добре
да вземе да ме изяде!
нагоре
Червената шапчица по Дж. К. Роулинг
В горите на "Вълкфийндорф" се подвизаваше магьосникът по Черни изкуства Волкдемон. Той беше граф по титла, но обноските му съвсем не напомняха за добрите маниери на неговите предшественици.
Веднъж малката и вироглава вещица Червеношапяни, както береше билкоомайни треви за Празника на Вси Тъми, се спъна в ботушите на Черния маг.
Тъкмо когато той насочи острието на вълшебната си пръчка( направена от издялана коруба на костенурка) към момичето, от върховете на дърветата се спусна върху метлата си Баба й Йонка от с. Вълчидол(Злокученска община)- превъплъщение на Баба Яга и превърна графа в шепа корени.
- Хайде да си направим чай! - каза Червеношапяни и двете весело заприпкаха към къщи.
нагоре
Червената шапчица по актьорски бележки на един приятел:
Червената шапчица погледна подканящо вълка и с известно удивление забеляза, че той не проявява интерес! Затова му подаде реплика:
- Хей, Червена Шапчице къде така си тръгнала сама?
Но той отсече:
- А, моля, моля, омръзна ми все да се забърквам в тази история! И бабички ми писна да ям - брррррррррр, ауууууууу! Ставам вегетарианец!
нагоре
Червената шапчица по Аполония
Червената шапчица в БТВ :
Новини:
Червената шапчица вече втори ден се редеше на опашка в специализираната книжарница за да купи документи за ДжиПи-то на баба си. Притесняваше се, че от ХЕИ ще я глобят, ако загуби още един ден заради изискванията на новия рамков договор в здравеопазването и провизиите й в кошничката ще станат негодни за консумация. Както се притесняваше, така изведнъж опашката се размърда и се чу, че има допълнително споразумение за удължаване на сроковете. Червената шапчица въздъхна облекчено и хукна през глава към гората. Както тичаше изведнъж от ляво чу пукот от счупена съчка. Сепна се и спря за миг. Този момент беше фатален, защото пуснаха РЕКЛАМА.
РЕКЛАМА ....
Ако пишкате редовно, това означава, че сте срещнали Вълк в гората, от страха, простата ви се е уголемила, а това е довело до възпаление на пикочния ви канал. За да избегнете оперативната намеса на Вълка пийте ... чайче за ИЗПРОСТЯВАНЕ, то ще ороси мозъчните ви клетки и вие ще спрете да сънувате, че сте Червената шапчица.
Не бих желал дори червена шапка да си имам
по устните ми щом искри целувката на АРИАНА
не бих видял дори и Вълк да ми се озъби,
по устните ми щом гори целувката на АРИАНА
КРАЙ НА РЕКЛАМАТА!
Когато вдигна очи Кумчо Вълчо я гледаше право в очите.
- Глоба 20 лева за пушене в гората – каза строго Кумчо Вълчо
- Ама ... как така, подписаха споразумение, че само на обществени места не се пуши.
- Че тук да не би да не е обществено място. Плати си веднага глобата.
В този момент Червената шапчица съвсем объркана реши да излавира:
Знаеш ли, че днес времето ще бъде преобладаващо, ще вали дъжд, а на места котировката на снега ще стигне до котировката на Даун Джонс индекса.
Кумчо Вълчо се почеса там където не го сърби и рече заинтригуван:
- Това къде го чу?
- В БТВ новините – изрече Червената шапчица и се възползва веднага от вцепененото мислене на вълка да продължи към къщичката на баба си.
Кумчо Вълчо така и не можа да пресметне колко трябваше да вдигне глобата при това сложно пазарно съотношение на котировките. Когато българският му реотан загря до момент равен на 1 квтч /киловат часа/ произведена електроенергия, той моментално осъзна, че преноса и разпределението на електроенергията от строящата се нова ТЕЦ в комплекса Марица изток, ще бъде много по-ниска от себестойността на електроенергията от една нова атомна централа, каквато се очертава да бъде АЕЦ “Белене” и пресметна наум излишъците на от произведената електроенергия на каква цена биха могли да бъдат изкупени от UTPCE /европейската мрежа за пренос и разпределение на електроенергия/ и разбра, че всъщност трябваше да глоби Червената шапчица 3,4 $ за нарушение нормите на европейските изисквания за замърсяване на околната среда. Тогава му хрумна, че все пак може да поправи тази грешка като хукне при баба й в къщичката, за да изтъргува 1 екологична квота чистота, срещу замърсяването причинено от цигарата на Червената шапчица и така да отчете дейност, без да го изловят, че е пропуснал да прибере глоба, която беше засечена от спътник ССЕН /следене спазването на европейските норми/.
Но сега пред него изникна нов въпрос, ще може ли да стигне преди Червената шапчица при баба й. И кой път да избере? Както се чудеше какво да направи, нещеш ли мобилния му издрънча и получи СМС с астропрогноза за деня, която гласеше:
Днес Плутон, планетата на силната сексуална мощ и на тъмните страсти и желания, ще ви помогне да осъществите своите планове. Слънцето ви е ранено от планетата Марс, това е планета на войната, в това лице и на опазващите закона с военни униформи, но също и служещи си с оръжие. Пазете се, защото квадратурата на Марс към Слънце може да застраши фатално живота ви. Избягвайте срещи с хора, които са въоръжени. Обуздайте желанията си, за да не обуздаят звездите вас завинаги.
- Бе, тия шарлатани докога ще ми пращат СМС-и. – ядоса се толкова силно Кумчо Вълчо на астропрогнозата, че запокити мобилния си телефон в близката скала. Като се освободи от допира с външния свят, се почувства облекчен и хукна с пълна сила към къщичката на бабата на Червената Шапчица. Тича, тича ... през глава, през реклами, филми, новини ... докато не си удари главата в един камък.
Камъкът му каза ...
- Добър вечер, скъпи Вълчо – ти попадна в шоуто на Слави Трифонов. Добре дошъл - разнесе се гласът на Годжи.
Вълкът оплези дълъг червен език, докато балет Магаданск се източваше пред върколашкия му поглед. В тоз момент Слави Трифонов се провикна с мощен глас и го извади тутакси от опиянението.
- Добре сте ми дошъл Кумчо Вълчо. Уважаеми зрители, това е небезизвестния на цял свят КУМЧО ВЪЛЧО, герой от приказката ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА. И то не какъв и да е Вълк, а истинския Кумчо Вълчо.
Погледът на Кумчо Вълчо доби елипсовидното движение на земята около слънцето. Той въздъхна, а след като успя да намести фокуса на полезрението си, пред него изгря пълнолунното кубе на водещия Слави Трифонов. Кумчо Вълчо се озъби с 24 каратов изрядно поддържан зъбен ред ... и кротко приседна на канапето на славата. Ех, кой не би мечтал да седне на това канапе... та сега за една бабичка ли да тича Кумчо Вълчо. Беше щастлив, че най-после ще изживее звездния си миг.
Слави Трифонов го изчака да се настани удобно и зададе един въпрос по-скоро за да отпусне госта си ...
- Четохте ли тази сутрин астрологичната прогноза за деня, която прави моята колежка Алена.
- Да четох – отговори Кумчо Вълчо и веждите му се сключиха мъдровенно, мъчейки се да си спомни каква беше прогнозата. В този момент съжали дълбоко, за изхвърления мобилен телефон.
- И какво ви казаха звездите, ако не е тайна?
- Ъ ... запъна се Кумчо Вълчо, но за да избегне конфузната ситуация, реши просто да говори каквото му хрумне от астрологичен характер и накъсаната му мисъл роди най-големия астро-бисер в историята на астрологията от времето на астрологичните плочки във Вавилон, та до наши дни, което остана записано в историята на телевизията.
- Ами ... днес Марс бил стрелял като бесен по Слънцето ми, а пък Плутона ми страдал от сексуален глад и съм щял да припадна, ако не го задоволя. – изтреля безсъзнателно Вълчо
- А случайно да предвидиха, че ти ще си почетен гост в моето шоу днес?
- Ъ .... не.
- Дами и господа, казах ли Ви, че от Алена не става астролог, ама никой не ми вярва! Мда ... - почеса се слави по лакътя, подръпна окъселите ръкави на сакото конфузно и продължи да пита – А ти накъде така се беше втурнал през глава. Да не би да готвиш сценарий за изяждане на Червената шапчица?
- О, не! – веднага взе да отрича Вълчо – аз съм й фен, всеки ден гласувам за нея на 1728
- Така ли? Повдигна вежда Слави и защо гласуваш за нея?
- Защото я харесвам?
- Кое точно харесваш в нея?
- Ами ... – в този момент се ускори процеса на слункоотделяне на Вълчо и той едвам прикри с опъкото на ръката бързо потичащата от крайчеца на езика му издайническа слюнка.
- Харесвам песента й – “Той флиртува с 300 Баба Яги, аз ще живея ... като торбалан ... ай торбалан, чичо торбалан ...”
- Хм – остана изненадан Слави Трифонов – И защо я харесваш толкова много тази песничка,
- Ами за да я изям!
В този момент Годжи подскочи и дрънна една струна от китарата, Кумчо Вълчо се стресна, мислейки, че пристига умиротворителната войска от Ирак и направи най-невероятното салто мортале, преди балет Магаданск да успее да изкаже възхитата си от гъвкавостта на вълчата му снага и да го покани за участие в следващия спектакъл. Слави остана с увиснало чене и след малко обяви тържествено:
- Уважаеми зрители, да благодарим горещо за любезното присъствие на господин Кумчо Вълчо в нашето студио, а сега да продължим към следващата песен в класацията... и, ако ви хареса гласувайте на телефон 1728.
Както Кумчо Вълчо бягаше, невиждащ от прожекторите каква посока е взел, изведнъж се блъсна в някаква врата и “О чудо” пред пълния му с възхита поглед в малката сбутана стаичка, съзря хъркащата блаженно баба на Червената Шапчица. В този момент, се сети, че преди да изяде бабата, трябва да освежи дъхът си и да наточи до блясък вълчите си зъби, за да може да я сдъвче и преглътне, преди Червената шапчица да е отворила вратата.
РЕКЛАМАаааа:
Уинтерфреш! ММММММММММММммммммм вкусът на бабата! ХуУУУуууууууууУУУуууууууУ!
Край на рекламата!
Вълчо с възхищение огледа заледената баба и започна да лагомо да я налапва, а в главата блаженно се носеха благословии към Уинтерфреш дъвките, които подмладяват всяко замразено тяло и до докарват до агнешка хрупкава кожичка на кристали .......
Тъкмо легна в леглото и чу как вратата се отваря.... вратата се отваря .... вратата се отваря .... вратата бавно се отваря ... и няма никой! А! Вълчо беше изненадан! Кой е там попита той, тръпнещ от желание да скочи веднага и изяде Червената Шапчица.
- Тук е Ники Кънчев от шоуто “СТАНИ БОГАТ”
- Кво правиш ти пък тук – блесна мълниеносно в мозъка на Вълчо безумния въпрос и увисна във въздуха
- Ами седнал си на стола на богатството и публиката тази вечер те приветства.
Докато се осъзнаваше Вълчо гледаше безпомощно и мигаше на парцали ... той наистина беше седнал на стола на богатството и прожекторите вече изпотяваха бабините очила. Вълчо Бързо се окопити и намести важно очилата. Но в този момент Ники Кънчев усмихнато го попита?
- Знаеш ли правилата?
- Знам ги – бързо изтреля Вълчо, давай бързо нататък, че нямам време
- Добре – усмихна се дружелюбно Ники Кънчев – НЕКА ИГРАТА ЗАПОЧНЕ СЕГА!
Тъдръндъъъъъън.......
- Първи въпрос за 100 лева – прозвуча гласът на Ники Кънчев – играем ли вече? Попита го зачуден от вцепенението на Вълка
- Да – отвърна с почти изгубен глас Вълчо
- Първи въпрос за 100 лева:
- Какъв въпрос е задала Червената Шапчица на Кумчо Вълчо в едноименната приказка:
1. Защо са ти толкова големи ташаците
2. Защо са ти два презерватива?
3. Защо ползваш уинтерфреж
4. Защо са ти е толкова голяма устата?
Вълчо погледа слисано и реши, че в тази телевизия трябва да има ясновидец, за да прочете така ясно фантазиите на подсъзнателните му импулсни желания. А може би психолог на щат, който следва правилно инструкциите на Фройд. Докато мислеше .... на стола на богатството изведнъж прозря, че пред него на 1 см от очилата му стои Червената Шапчица и го пита:
- Вълчо, защо са ти толкова големи ушите? С най-мекия и кадифен еротичен глас на света, който някой затиснат от плутонови желания вълк би могъл да чуе в цялата галактика....
- Искам помощ от публиката? – отговори светкавично Вълчо, изпаднал в тотално умопомрачение, от напиращите сексуални мераци, които бушуваха страстно чак до средата на пъпа му
- Вълчо, а защо са ти толкова големи очите? – продължи да се разтила в стаята кадифено мекия глас на Червената Шапчица
- 50 на 50 – ако обичате, колебая се в отговора, мисля, че за да те виждам по добре, но може би правилният отговор беше – за да те изям? Не знам, колебая се – искам 50 на 50
- Добре – съгласи се Червената Шапчица – Нека сега компютъра изключи два от грешните отговора.
Сега вече потта изби по гъстата козина на Вълка и в този момент гръмна от екрана поредната
РЕКЛАМААААААААААААААААААА
За да имате мека кадифена кожа, ползвайте ЕПИЛАТОР за почистване на космите от корен .
ВЪЛЧЕ ЕХО ...................
Това извади Кумчо Вълчо от вцепенението той погледна през 100 диоптъровите очила на бабата и видя шапката на Червената като едно размазано петно .....
АЧЕ – избелва петната без нараняване на тъканта ...
Кумчо Вълчо Бавно идваше в съзнание, усети, че сексуалните желания са вдигнали температурата до невъзможен предел, от който потъваше в кратки безсъзнателни паузи
Упсарин – лекарството, което ще ви предпази веднага щом усетите първите симтоми на грипа
Кумчо Вълчо пак дойде в съзнание..... този път отмести очилата на бабата и видя Червената шапчица в цялата й прелест....... сега вече дишането му се учести... сърцето му заби до пръсване
- И така останаха само два отговора, кой от тях ще изберете?
- Ще се обадя на приятел ? Изрева Кумчо Вълчо под въздействието на разтърсващя го сексуален нагон до степен на невъзможност да се удържи....
- Много добър отговор – каза закачливо усмихната Червената Шапчица – знаех си, че сам няма да можеш да ме оправиш! Усмихна се като Джакондата и напусна студиото на “Стани Богат”
Вълчо изпадна в пълен амок. Беше пипнал най-гадния грип на света.
А Червената Шапчица хвана под ръка приятеля на Вълчо - ЛОВЕЦЪТ на БТВ новини и го попита мигайки невинно с клепки:
- Ти за рубриката “БТВ репортерите ли работиш”?
- Как позна ? – озадачен се почеса по челото репортера
- По въоръжението ти. Обзалагам се, че с тази пушка си ходил да гърмиш в последния си репортаж онези заядливи англичани, които са решили да екстрадират всички българи, кандидатстващи за бизнес визи там, превърнати в дойни крави от данъчните им служби.
Опита се да демонстрира кокетна компетенстност пред репортера Червената Шапчица с цел да го очарова със своя новинарски нюх по горещите теми на деня
- Невероятна си! – почти с размекнати колене промълви репортера и припадна.
Червената Шапчица сръчно се спусна към обектива му и обезумяла от ужас се зае мигновенно да му прави изкуствено дишане.
КРАЙ от студиото на Венета Райкова с гост Червената Шапчица.
В програмата утре:
Червената Шапчица на Детектора на лъжата
Кумчо Вълчо в "Искрено и лично"
нагоре
Червената шапчица по Жак Превер
Вълкът в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...
нагоре
Червената шапчица по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурелски и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница ". Да рече тъй и да си иде.
нагоре
Червената шапчица по Робърт Бърнс v1
- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.
нагоре
Червената шапчица по Робърт Бърнс v2
В цъфналата ръж,
o, в цъфналата ръж,
ах, в цъфналата ръж,
как да кажеш "Къш!"?
нагоре
Червената шапчица по Анонимен Х2
Във горица, на полянка
си живеела на сянка
в малка схлупена къщурка
бабата на Червенурка.
Червенурка се прозина
„Я до баба да намина” -
сложи старите галоши,
даде в Метро два-три гроша,
па накупи й храница -
типов хлебец и водица.
Но във тъмен пущинак,
де не стъпва детски крак,
Вълчо срещнал сам самичка
развеселената умничка.
Па любезно се засмял
и ... изглежда се схванАл,
че озъбен до уши
Червенурка го теши –
„Споко, бе човече млад.
Няма да умреш от глад!
Я ела със мен до баба –
Ще си разделите хляба!”
През ливади с трявки китни
Вълчо поухилен ситни.
А след него Червенурка
По пътечката топурка.
До къщурката се спрели
И от ужас онемели...
Нямало къщурка стара
Нито баба, ни попара...
Върху стария парцел
се строял голям хотел.
Натъжили се горките -
Где ли вече ще се скитат?
Червенурката, горката,
Плясна вълчо по главата
И усмивката му нежна
сякаш вдън земя изчезна.
Той на куче се престори –
Все врата ще му отворят
Ще му хвърлят и храница,
Ще му дават и водица,
а душицата му клета
ще теши с парички кмета.
„Свят, от приказки изчистен..
Тъжно е, но си е истина” –
ловецът рече и издърпа
От цигарата си скъпа,
и втренчи поглед към пилона
в Червенуркини балони...
нагоре
Червената шапчица - Дигитална осъвременена версия
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника.
Разговорът им протекъл горе-долу така:
RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever...
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****
Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица.
Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите.
От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.
И тъй като всяка детска приказка трябва да има и поука ,за тази ви предлагам цели три:
Поука 1 : IRC-то е вредно.
Поука 2 : RAM-ет винаги не достига.
Поука 3 : Когато загубите ,мойе винаго да обвините понедителя,че чи
нагоре
Червената шапчица по А. Константинов
И - тъй, поразпасан, нашият герой изскочи от храсталака. Разказвам Ви това, господа, защото нашата обща позната Червената шапчица няма удоволствието да е днес сред нас, но аз съм запознат с тази история и ще я разкажа такава, каквато се е случила - каза Генчо, а ние всички одобрително се размърморихме.
- Та стигнал бях до храстите - продължи Генчо...
- Бите, юн мускал де роза! - изкълчи си езика Бай ти Вълчо и тикна под носа на Червената шапчица един мускал.
Стресната от миризмата на потната му ръка, госпожицата отдръпна деликатното си носле, но спира ли се тъй бай ти Вълча!
- Щи румулещи? - попита той, и продължи да тика под носа й мускала, усетил, че тука може и да стане някоя ДАЛАВЕРА.
нагоре
Червената шапчица по Чарлз Дикенс
Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.
Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.
нагоре
Червената шапчица по Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. С какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли .... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо ви бях приготвила едно твърде приятно преживяване.
нагоре
Червената шапчица по Уйлям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл ...
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива ...
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на моята смелост.
Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!
нагоре
Червената шапчица по Чудомир
Откъм горния край на гората прзвуча тромба : иууу, иуууууу иуууу, тю-тю-тюууууууууу...
"Вълкът иде! - помисли бабата на Червената шапчица и си глътна хапката несдъвкана. - Той е, познавам го по тромбата, и друг път е идвал по това време.- и като изхлузи нощната си шапчица и наметна елечето си, изхвръкна из стаята и се спусна към кладенеца да вземе вода да се умие.- Дано го задържи, да го позабави по пътя внучката ми, та да се понаглася..."
А по това време в горското усое вълкът срещна Червената шапчица.
- Ти какъв си бе? Какво правиш тук? - извика му тя.
- Вълк, госпожице, тъй вярно!
- Като си вълк, защо не си се обръснал, защо не си си очистил ботушите отзад, защо поясокът ти се е разпасъл и е без гайка, а тромбата ти е жълта, а? Кажи де, кажи!
-?!
- Защото си един негодник, разбра ли! Кой ти е свръзката, отговаряй!
- Вие, госпожице Червена Шапчице...
- Не бре, говедо! За автора те питам бре!
- Шарл Перо, старшията, г-н, пардон, г-це шапчице.
- Ще ви науча аз, ще ви науча и тебе, и него!
А ловецът нервно си поглеждаше часовника и мърмореше под мустак: - Мушморок безподобний! На баща си се метнал!
нагоре
Червената шапчица по Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
нагоре
Червената шапчица по Рокясал младеж
Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата.
Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата, ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми що са ти такива големи кубинките, ма?
- Ми щото да ритам разни дискари като теб, ма! Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел, че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.
нагоре
Червената шапчица по Вазов
/Утро между гората и къра/
наблюдение
Душно в гората.
Кратката лятна нощ я минах почти безсънно : това се случва на мнозина при промяната на леглото.
А моето е от тръни и репей. Ух! През завесата от шипки прониква слаба виделина. Дръпвам ги надире и поглеждам къра. Разздрачава се. Време е да изопна нозе, па да видим дали мога се изкача по рътлината през високата росна трева, между младите акации, поемайки в гърдите си дъх от косено сено и отдето се гледа нашироко и надалеко, па по видело може да срещна и...
Ех, слънчавото търкало се плува нагоре, светлее, блещи се... А! Е я, е.... - минува! Носи кошница и пръска светлина по вси страни. Прилича на лучезарна обла тъсмица, целата е в червени зари. Боже, мой, вълчедраг! Каква гледка! Наведе се ...и с радостна усмивка озарявам природата... секаш ме обзема световен пожар някакъв, невидим и колосален!
Колко е хубаво!
нагоре
Червената шапчица по Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
нагоре
Червената шапчица по Маркиз дьо Сад
(из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: ...Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание... Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни... два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба... Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.
нагоре
Червената шапчица по Омир
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре...
нагоре
Червената шапчица по Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен! - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, уиски, калвадос, сливова, джин, водка и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка и т.н.... В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът, ромът, джинът и т.н. беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
нагоре
Червената шапчица по Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово
Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка.
След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322 - домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него.
Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:
Първо: Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";
Второ: Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.
Червената шапчица по Каруцар
*ба да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала.
Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го еба в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата.
Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. *ба й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе *бала си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по едн време зел, че я изел.
Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му *бал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.
нагоре
Червената шапчица - герой във виц
На Червената шапчица й дошъл първия мензис... Върви си тя през гората, носи храна на баба си и плаче. Насреща й - Вълкът.
- Защо плачеш, Червена шапчице? - попитал я той.
- Защото кръвта ми изтича - плаче и подсмърча тя.
Вълкът рекъл: - Дай да видя от къде изтича, та ако мога,да ти помогна.
Съгласила се тя, дала му да погледне... Гледал вълкът, чудил се, па рекъл:
- Аз, Червена шапчице, не съм кой знае какъв лекар, ама работата е много зле. Мен ако питаш, нямаш мензис ами някой ти е отгризнал тa_ac_те.
нагоре
Червената шапчица екранизирана от Куентин Тарантино
Вълкът (Самият Тарантино- кръгли цайси, пандисчия- психопат) среща в крайпътна закусвалня Червената Шапчица (Луси Лио с лачени червени дрехи - яко впити и черен кожен сак наместо кошничка) и я пита какво носи в сака.
Следва 20 минутен разговор за поничките в закусвалнята и защо Червената Шапчица ги харесва, а Вълкът - не, за качеството на храната тези дни, хормоните в пилетата и за това че кафето е студено
нагоре
Червената шапчица - Една тинейджърска версия
Тя обича да ходи в “Червило”. Носи червени прашки, червен сутиен и мечтае да кара червен Mini Cooper, но все още бръмчи с ролери, понеже няма 18.
От време на време се отбива при баба си, около датите, когато старицата получава пенсия, щото Червената шапчица трябва да изкърти някой лев за ретро-партито. И понеже не може да иде без хич, сиреч с празни ръце, прасва от кухнята един хляб, щафета салам за хубави хора, с Бай Вълчо -любимия бабин артист и тън-тъ-тъън с кошничката към центъра. И както си подскачала през Борисовата градина и си слушала Глория на mp3 от един храст изскочил Кумчо Вълчо по прякор Дучето.
- Колко пъти шампион? - изревал той.
- А Йешич генерал! Само ЦСКА! Отивам при баба. – изпиукала тя.
Малко по-късно Дучето се престорил на бабата в кревата.
- Червена шапчице, легни при мен да те видя по-отблизо - и я затиснал с огромния си търбух, но дошъл ловецът ББ, не ми бил Биг Брадър, най–бил Бат Бойко, и му напълнил зъркелите със сачми.
нагоре
Червената шапчица - вариант на латински
Lupus: Quo vadis,Vulva hypnotika?
Capela Rubra: Ego non sum Vulva hypnotika.Ego sum Capela Rubra!
Lupus: Si tu es Capela Rubra,que est tua capela?
Capela Rubra: O,qua sum Vulva hypnotika...!
нагоре
Червената шапчица - футуристичен вариант
В страната на добия харигадъгъл живяло една малка редхъпичка. Тя много обичало да се разхожда в горския свирилилипол и да свирка на своя щирщирилилифон.
Един ден злия вулфокрокозабъл хванал малкото ъпче и го затворил в горската къщичката на баба й.
Минали стадо ловцикучи които видели малката редхъпичка. Те съобщили на добрия харигадъгъл. Той взел своя парализиращ шмайхел тракторизиращ инжектопляктор за перфондация на кощемблирани джамандалеки и спасил малката редхъпичка.
Какъв е извода???
Извода е че шкафчето е четирильовано или никода не ходете в горския свирилилипол без парализиращ шмайхел тракторизиращ инжектоплчктор за перфондация на коштемблирани джамандалейки.
нагоре
Червената шапчица - Инструкция за туристите в планините
1. В планините се срещат опасните за човека вълци шапкояди. Те нападат шапконоските и ги изяждат.
2. За да не ви нападнат вълците шапкояди, трябва да си окачите на шията звънче и да си свяляте главошапките. Звънът на звънчето плаши вълците шапкояди.
3. Как да разберете има ли наблизо вълци шапкояди и трябва ли да звъните със звънчето? Трябва да погледнете навътре в храсталаците. Ако видите пресни лапоследи, значи вълците шапкояди са наблизо и трябва да звъните със звънчето.
4. Как да различите лапоследи на вълците шапкояди от тези на другите животни? Наведете се и внимателно лапоследи - до тях трябва да има следи от сдъвкани и изплюти звънчета.
нагоре
Червената шапчица по Филмов критик
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район - гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж - Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер.
Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа.
Един от основните негативни персонажи - Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване - за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка.
Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.
И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.
нагоре
Червената шапчица по Програмист
Още докато е под DOS юсера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица.
Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2.
Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор.
По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.
нагоре
Червената шапчица по Димитър Бежански
Пак сме в гаража на Кирето - аз, Пешо, Гошо и Бухала, пак пием мастика с мезе тиквени семки и пак разсъждаваме. Този път разсъждаваме трябвало ли е оня вълк, след като е изял бабата на Червената шапчица, да изяжда и самата Червена шапчица.
- Трябвало е! - казва Пешо.
- Не е трябвало! - опонира му Гошо.
Работата отива към скандал. Даже на бой намирисва. За да успокоя обстановката се обръщам към Кирето.
- Кире! - викам. - Кажи, бе! Как е според тебе?
Кирето излезе иззад бара, прибра празните чаши, смени пепелника и рече:
- Какво да ви кажа, момчета! Така, като ви слушам, тоя вълк е бил голям ненаситник! Досущ като нашите политици…
Каза го човекът кратко и ясно.
нагоре
Червената шапчица по Салвадор Дали
(из "Дневници на един гений")
...Тази сутрин в съня ми се появи Червената Шапчица. Пред мен се появи не приказката, а поредица образи, съпроводени от символи, всички с ярка фройдистка насоченост.
Докато сънувах, че се събуждам, то редица елементи се трансформираха в първичния си символистически вид - т.е. дърветата в гората, Майката, Бабата, и най-вече Вълкът и Ловецът се превърнаха във фалоси, кръжащи около момичето, което ми обърна гръб и се загледа в тях.
После сънувах, че съм грабнал четката и съм я нарисувал, но тъй като по някое време в съня ми се намеси и Гала, то реших, че може би все пак съм буден и погледнах за последен път към бялото платно, което обикновено държа до леглото си, когато сме в Порто-Лигате.
Без особена изненада открих, че платното вече бе запълнено от това, което импулсивно, но напълно подходящо и в духа на тъй сънуваната приказка нарекох "Девственица, изнасилена от собственото си въображение"... Но аз разбира се, съм гений и това ми платно бе само един, при това не особено важен епизод от развитието на моето съвършенство...
Червената шапчица по Хорхе Луис Борхес
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия.
Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света.
Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава.
Разклоняваща се.
нагоре
Червената шапчица по Джеймс Хадли Чейс
... Червената Шапчица вървеше по пътечката. Пред нея се изпречи големият страшен Вълк, оплези език и прохъхри:
- Накъде така, Червена Шапчице?
Червената Шапчица не отговори. Само повдигна леко покривалото на кошничката, измъкна оттам своя стар "Хеклер и Кох" с полуавтоматичен затвор и дебалансирани куршуми, и с четири отсечени изстрела от упор отнесе във вихър от кървави пръски черепа на Вълка...
нагоре
Червената шапчица по Джером Селинджър
- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на идиотската си биография.
Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк първа.
нагоре
Червената шапчица по Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все оше се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш вижда, как тя се разсъблича, как фустите и една по една падат, и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
нагоре
Червената шапчица по Джоузеф Хелър
- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът, - ти да не си медицинска сестра?
- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
- Ти си луда!
- Защо да съм луда?
- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
- Защо???
- Защото съм девствен!
- Че какво общо има това с баба?
- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
- Аз те каня! Каня те у баба си!
- Не, не мога да дойда.
- Защо не?
- Защото си луда.
- Защо да съм луда?
- Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда, защото искам да дойдеш, така ли?
- Si.
нагоре
Червената шапчица по Конфуций
Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство, изнасяйки се на заден ход.
Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му, изпадайки в медитация.
нагоре
Червената шапчица по Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката...
нагоре
Червената шапчица по Жорж Перек
(из "Червените шапчици - начин на употреба")
Червената Шапчица върви през гората. В дясната си ръка носи плетена кошничка, покрита с поизбеляла ленена покривка на широки бледоооранжеви квадрати, втъкани с помощта на така наречената Гьотинтенска плетка от домашно боядисани в отвара от люспи от стар лук памучни нишки. Кошницата е вероятно дело на унгарски цигани-кошничари, разменена за десетина яйца или някое мършаво пиле в пограничните села на Горна Силезия, малко преди представителите на Египетското племе да напреднат към Рурските планини.
В кошницата има няколко предмета, които могат да задържат вниманието ни за около минута. Това са - домашно приготвена пита от бяло пшенично брашно, мляно ръчно в хромел, чиито произход се губи във вековете около Кръстоносните походи и се намира в семейството на майката на Червената Шапчица от поне триста и петдесет години; позапрашена бутилка от дебело зелено стъкло, от долния ръб на която липсва парченце, колкото монета от едно су, отчупено при удара от падането на бутилката върху каменния под на избата на дядото на Червената Шапчица, при новината за раждането на момиченцето, или поне така е твърдял въпросния дядо, противно на версията за сприхавия му характер, чиито изблици са се изразявали в замерване, както на ратаите, така и на домашните му, с каквото му попадне под ръка.
В случая бутилката е пълна с миналогодишно червено вино, от добър Мозелски сорт, но самата реколта, както и не особената настойчивост на майката на Червената Шапчица в "отглеждането" на виното са му придали към настоящия момент тъмен и повече от необходимото тръпчив привкус, както и висок процент утайка, чиито негативен ефект спрямо виното момиченцето увеличава непрекъснато, разклащайки кошницата.
Там се намира и...
нагоре
Червената шапчица по Рон Хърбърт
Червената шапчица се приближи:
- Извинвай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният психолог.
нагоре
Червената шапчица по Уди Алън
Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър план.
- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра.
У. А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е приобщаващо изповеден и очистително интимен.
нагоре
Червената шапчица по Луис Каръл
Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде.
Тя го последва, пламнала от любопитство...
нагоре
Червената шапчица по Светла Ненова
ІV. Действие.
(Вълкът наднича иззад едни храсти и говори плахо. Червената шапчица стои на открита полянка с ръце на кръста, леко разтворени крака. Лек напад напред с десния крак.)
Вълкът (в оперен речитатив, с музикален съпровод на мандолина). Това действие се представя на немски език със синхронен превод за публиката.
Вълкът:
Права си, мила Червеношапке/Червенокоске, наистина разговорът може да развали секса. Но от друга страна е вярно и че сексът може да развали хубавата раздумка.
(Снежанка, отпуска напанът на десен крак и изнася тежестта си назад върху левия. Неперените й като перки на риба фугу ръце на кръстта леко се отпускат. Явно не е очаквала такъв подъл ход. След това прави стремителни няколко стъпки към храста.)
Снежанка (също в речитатив):
Излез оттам, като си такъв отворко!
Вълкът (бавно, мазно, в нисък регистър):
Страх ме е да не развалим хубавата раздумка!
Снежанка (тропва с крак. Най-висок регистър Поривисто):
Не е честно!
Вълкът (разнежен от реакцията й. Бавно в среден регистър):
Пък и нали знаеш. Има и трето. От ду-у-у-ууума, на ду.уууума... Сещаш се сама.
Освен това ме обиди ме тежко. Такава обида не е имало в гората, откак дърварят каза на мечката, че миришела. Почти й беше отсякъл врата след това с брадвата, но белегът вече го няма, а още я чувам в гората да сумти тежко от обидата.
Чуй ме, миличка (права си като казваш, че хората не се чуват). Времената се променят, хората, пардон вълците и те. Казах ти, аз съм ню ейдж вълк – козината си не мени, а нрава да. Вегетарианец, хуманист, християнин. Нали си чела пророк Данила, дето пише, че лъвът ще пасе до агнето. Еми то и за вълците се отнася. Ти се оплакваш мила, ама аз да зема да ти се оплача, що е то вълк вегетарианец в днешно време. По-добре да не почвам. Само като ме слушаш, ще ти побелее косата както е боядисана, пък мене питаш ли ме. Бил съм измършавял. Аз пак, че съм жив. Че съществувам изобщо. Пък и теб щом срещнах!
Сега, че си секси, секси си. Че някои ракурси към вътрешностите ме вълнуват, вълнуват ме. Все пак първи живот вегетарианство ми е и то не да съм роден, ами чак по-късно станах. Казват, че за да си истински вегетарианец, трябва да си трето поколение. Но виж, мила ми червенушке, има много и червени шапчици, и снежанки, барбита и силиконови кукли с привлекателни външности и вътрешности и с бездушни вълчи очи, очи на пума, змия, ламя... Да ти кажа абсолютно съм очарован, най-вече от това, че в твое лице срещам жив човек сред жените, то не че и сред мъжете ги има, ама... за мен жив човек жена е несъизмеримо по-очарователно. Мисля си, че е и още по-рядко, макар и сред хората изобщо да е голямо изключение. Като казвам жив, не значи мислещ. Сега мислещи кобри колко щеш. Нямам предвид интелигентност, но онова съзнание за общност и цялостност на живота, с всичката болка, която носи то днес и без която ставаме някакви... във всеки случай нечовеци, така да се каже. Още като те чух първия път във виртуалната гората да викаш: „Къде-е-е-е-е си-и-и-и? Къде-е-е-е-е съ-ъ-ъ-ъ-м? Къде-е-е-е-е сме-е-е-е...”?
нагоре
Червената шапчица по Енди Уорхол
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно с размери 20 6 х 145 см.
Частна колекция
С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк
нагоре
Червената шапчица по Кърт Вонегът v1
След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка.
Табелката изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".
нагоре
Червената шапчица по Кърт Вонегът v2
Майката на Червената шапчица беше голямя майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи убити през втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то....
Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попадне сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то...
Але хоп.
Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъшност така се стигна до световния глад.До световния глад се стигна чрез голямото преяждане,но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените ( американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица.Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най- добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н.
Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите и. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то....
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета.Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то....
Але хоп.
Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, И тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.
Червената шапчица по Сан Антонио
Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
Kорсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент батко ви Ам Амтонио тегли такава пламлива бабешка усмивка, че сигурно се размирисва на пържени ченета.
- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа.
На шапотената госпожичка обаче вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.
нагоре
Червената шапчица по Жорж Луис Юисманс
Вече бях изгубила представа за времето. Бях покрита цялата в кръв - тази на вълците и моята собствена. От миризмата й ме бе обхванала безумна ярост, която ме превръщаше в животно, жадно за смърт. Единствено червената ми шапчица беше запазила истинския си цвят - червеният.
Кинжалът ми обходи обстойно лицето на нисък и набит вълк, който се бе осмелил да се хвърли от масата отгоре ми. Зад себе си чух хриптене и се извърнах, тъкмо навреме, за да отбия несръчно насочен удар с тояга. Този вълк вече бе минал под кинжала ми и едното му ухо висеше разкъсано и кървящо. Зъбите му се оголиха в болезнена гримаса, когато петата ми се заби в слабините му.
Отстъпих залитайки крачка назад, а от земята срещу мен се надигнаха три-четири кървящи и обезобразени вълчи фигури. Със сетно усилие ме атакуваха от три страни и аз успях да разпоря корема на единия, а на друг отнесох носа с ножа. Но останалите ме повалиха на пода и ме затиснаха.
Последното, което видях през размътения си поглед беше вратата, която се отвори а в помещението влезе изящен сив вълк с големи мастиленочерни очи. Той проговори с кадифен, странно познат, зловещ глас:
- Толкова много убийства! Защо, о, изгубена, заблудена душа?
нагоре
Червената шапчица по Rogger Dojh
Точно в момента, в който Червената Шапчица посегна отново към чашата си, колибата се разтърси. Тътен се надигна изпод земята и дървените трупи, от които бяха направени стените, напъпиха и се покриха с изсъхнали и прогнили листа.
Вълкът глупаво се огледа.
- Какво става? – попита той с изтънял глас, но Червената Шапчица бе не по-малко учудена от него.
Нов трус ги разтресе. И изведнъж адски цвилек разцепи тишината, раздирайки с виртуални нокти слуха и мозъка на Вълка и Червеношап. Двамата едновременно се хвърлиха към прозорчето и главите им се сблъскаха с трясък.
- Ох – каза Алената Шапочка.
- Какво си се разпъшкала като Азис пред шомпел – изръмжа кисело Вълчан. – Олеле! – добави после той, защото бе видял гледката през прозореца.
В колосалните небеса на Осмоъгълната Планета се водеше невиждано до този ден сражение: Гигакон извиваше като змии километричните си, увенчани от остри зъби млечни жлези, а Злият Дълъг въртеше бясно лазерния си меч и ги сечеше.
- Какъв декор за едно ужасно насилие! Ако не те изям точно сегаq ще съжалявам след това цял живот! – възкликна Вълкът.
- Ще ми изядеш кура – отвърна му кисело Червената Шапчица и в ръцете й проблясна тънък енергиен кинжал.
нагоре
Червената шапчица по Джон Р. Р. Толкин v1
Вълкът захленчи и се заизвива в краката на Червената Шапчица като куче, ударено от господаря си. Тя го изгледа строго, след което погледът й омекна. Червената Шапчица прибра под плаща си елфическия кинжал.
- Стани – каза тя с уморен глас. – Никакво зло не си ми сторил и не ще отмъщавам. Можеш да вървиш накъдето видят очите ти.
- Мръсссна ссстара вешшштица! – изсъска задавено Вълкът. – И последното удоволствие ми отне, удоволствието да те изям! Но предричам, че не ще живееш дълго! Защото дълги са ръцете на Вълка и не една злина е сторил той в таз гора.
В далечината се разнесе мощната песен на рог и заехтя над хълмове и гори. Роханските конници идваха! Тропотът на копитата им разтърси земята и дружната им песен възрадва сирцето на Червената Шапчица, а в душата на Вълка всели страх и ненавист.
Червената Шапчица изправи рамене и сякаш израстна. И не малко момиченце, а велик владетел човешки като че се бе завърнал от древните времена сред тази горска обител.
нагоре
Червената шапчица по Джон Р. Р. Толкин v2
В една хралупа край Старата Гора живееше семейство шапипити. Това, обаче, не беше някаква мръсна и запрашена от стара дъбова кора и потрошени желъди хралупа, с под, осеян с опадала козина от белки и катерички и с миризма на стари гъби; не беше и някоя с тънки и напукани стени, в която, където и да седнеш зиме, вятърът навява ледени иглички зад яката ти. Не - това беше хралупа на шапипити, а хралупа на семейство шапипити, това означава удобен и уютен дом.
Тези шапипити не бяха заможни, но в рамките на скромните си възможности се бяха устроили доста добре. Наричаха се семейство Коутингс и бяха майка и дъщеря. Коутингсови живееха в тази горичка май от как свят светува и всички ги уважаваха, при това, не защото бяха богати, а заради това, че все се спускаха в забавни приключения или правеха нещо неочаквано и весело, което бързо се превръщаше в предмет на разговор между съседите и в разгорещени спорове по време на ежевечерните събирания под Големия Ясен, докато се обсъждаше "какво още ще хрумне на ония най-луди от всички шапипити - Коутингсови".
Тук му е мястото да споменем, откъде идва названието на тези необикновени същества. Някои са на мнение, че "шапипит" идва просто от "шапка", и е свързано с навика на тези обитатели на Старата Гора, да носят почти постоянно червени шапчици, с най-различна форма, размери и оттенъци на червеното. Те, обаче, дълбоко се заблуждават. "Шапипит" е древна дума, произлязла от руните "ша-наул-ра", което в превод от езика на кудук-кан ще рече "тих", "спокоен"; и "к'тупи-то-ваг", което пък е заето от диалекта на горските джуджета - търговци на накити и следва да означава "горен свят" и въобще се отнася до всичко, живеещо над земната повърхност. Повторена два пъти в името им, сричката "пи" ("там горе") добре описва факта, че шапипитите правят своите домове най-често в хралупи или гнезда по високите и яки дървета... Тоест, става дума за едни тихи обитатели на гъстия клонак над главите ни.
Шапипитите се спогаждаха добре с всичките си съседи - и горските елфи от Гловинейл и с джуджетата от близката мина - Болиункайл и с рядко преминаващите с понитата си на път към или от съботния пазар в близкото село Вемивел, хобити...
Единствените горски жители, с които те бяха стари врагове и от които наистина се бояха бяха Черните Вълци...
нагоре
Червената шапчица по Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!... Mia filia... т.е. - внучка ми,... дон Аполоне!!! Отначало този pazzo... откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща... на части, но частите... няма да са всички..., за-...,а... -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- ...защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!... Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже...
нагоре
Червената шапчица по А. и Б. Стругацки
- Е, така нещата ще тръгнат по-бързо, - каза Редхът. - Гала! - изкрещя той към кухнята. - Дълго ли още ще ни мориш от глад?... Заради тебе се старае, - обясни той по-тихо на Хънстман. Сто процента, сега приготвя любимите ти питчици, с мидички, отдавна ги пази тя, видях я... А как са работите в Забранената Гора? Нещо новичко? Казват, сега там всички пътечки и храстчета са ви означени, автоматчета, дето им ги пробутваш, щъкат ли щъкат, ама полза - никаква...
Хънтсман се хвана да разправя за неразбориите с фактурите и докато говореше, до него неусетно приседнаха Шапчицата и Вълка. Шапчицата постоя, после сложи на масата бледите си ръчички и изведнъж, със съвършено детско движение, но без да променя застиналата маска на неподправен ужас на лицето си, се облегна на рамото на Вълка. Той не помръдна. Устата му, с бездънното гърло зад нея си стоеше все така отворена, а зъбите и провесения език блестяха, отразявайки светлината на голата крушка над тях.
Хънтсман, продължавайки да бъбри, си помисли, гледайки тези невероятни творения на Забранената Гора: "Господи, какво ОЩЕ?" Какво още трябва да се появи оттам, за да се освестим? Малко ли ни е ТОВА? ... О, да, той знаеше, че е малко? Знаеше, че милиарди и милиарди не знаят нищо или нищо не искат да знаят, а ако узнаят, то ще се почудят десетина минути, ще се ужасят и... ще претръпнат. И всичко ще си бъде пак същото?
- Какво си ги зяпнал? - приглушено попита Редхът. - Не се безпокой, нещо няма да й направи. Не и сега. Навярно ще разказват приказката довечера, ама тя ще е като нова 15-20 минути след като свършат, и той също, и бабата - ти нея не я познаваш? И даже ще са по-здрави отпреди, нали това го доказаха миналата година...
- Да, знам, - отвърна Хънтсман и пресуши чашата си на един дъх.
Влезе Гала и остави на масата чинийка питки за него. После приседна и майчински привлече Шапчицата в скута си. Вълкът направи крачка напред и се сви в краката й, изолирайки я от търговеца. После близна леко Гала по глезена.
- Е, момчета, - каза възхитено Редхът, - сега вече веселбата ще потръгне!...
нагоре
Червената шапчица по Роджър Зелазни
Насред тази сцена, Червената Шапчица застина внезапно. Вълкът се вгледа напрегнато в нея – някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.
Пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.
- Помогни ми! – извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна.
Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкоква по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.
Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.
нагоре
Червената шапчица - Детска песничка
Живяла е нявга, живяла е нявга
една Чрвена шапчица.
О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
една Червена шапчица.
Веднъж тя отишла, веднъж тя отишла
в гората да бере цветя.
О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
в гората да бере цветя.
Там я срещнал,там я срещнал
един кръвожаен вълк.
О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
един кръвожаден вълк.
И той я попитал, и той я попитал:
"Къде живее баба ти?".
О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
"Къде живее баба ти?"
"Баба ми живее, баба ми живее
на края на горичката".
О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
на края на горичката.
Вълкът й казал, вълкът й казал,
че иска да я навести.
О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
че иска да я навести.
Той отишъл, той отишъл
първи във къщата.
О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
първи във къщата.
нагоре
Червената шапчица по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка.
Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал.
Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
Червената шапчица по Рей Бредбъри
Гората съществуваше толкова отдавна, че Времето понякога идваше да си побъбри с вековните й зелени патриарси, вплели клони един в друг, облегнали се един на друг с кротка братска привързаност. Внимателно полягаше Времето под прохладните сводове на Гората и се унасяше в магически сънища, пълни с покой и сияещи през листака летни слънца. Птиците, мързеливо пляскаха с криле, сякаш по- скоро плуваха в ефирното пространсво, изплетено от клонки и въздух, светлина и тишина,тишина нежна като диханието на потъналата в дрямка Вечност.
В един от тези безвремеви мигове, на една потънала в цветове поляна- върху старо, видяло много пикници одеало- лежеше по корем малко момиченце. Малката госпожица подпираше с една ръка челото си , а с другата гонеше една мравка из гънките на памучната тъкан под себе си. Мравката много се страхуваше, а Червената Шапцица силно се кикотеше, защото не възнамеряваше да наранява мъничкото създание. Само го побутваше по антенките и се заливаше с тъничък, беззвучен смях.
- Скъпа, трябва да занесеш малко храна на Баба си - леко дрезгавият глас на майка й я притисна с лошо настроение и глождещата мисъл, как и този следобед няма да може да си играе с другите деца от селото.
За момент се изкуши да погледне надолу, в посока на мержделеещите се през храсталака крайни къщи. Само да изтичаше до там и после безнаказано щеше да обикаля с другите нагоре надолу из неравномерно подскачащите тесни улички! Можеха и да изтичат долу до реката и да се бухват от върха на онова дърво право в дълбокия вир...
Всичко това си го помисли за миг, и преди да е издишала го погреба като мисъл, защото така трябваше. Та тя беше почти на девет и половина?!
Малко по късно вече съжаляваше, че е тръгнала...
нагоре
Червената шапчица по Луиз Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."
И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
нагоре
Червената шапчица по Даниел Хармс
Край мен е тъмнина,
очилата ми излитат!
Край мен е тишина,
ушите ми излитат!
Край мен е тъмшина.
ушилата ми излитат!
Леле майко и ти Иван Симьонович,
къде е моят крак?
нагоре
Червената шапчица по Реймънд Чандлър
Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове, които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.
нагоре
Червената шапчица по Хулио Кортасар
Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата.
Първо отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми вътре.
После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше...
След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми, положени напряко на тунела.
нагоре
Червената шапчица по Максим Горки v1
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.
Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
нагоре
Червената шапчица по Максим Горки v2
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор.
Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
нагоре
Червената шапчица по Алберт Камю
Чудеше се каква полза има от омразата, която четеше по лицата на горските обитатели - животни и хора. "Вие нямате сърце!"- бяха му казвали веднъж. А напротив, имаше. Благодарение на него той можеше 25 часа в денонощие да гледа как умират изядените - създадени, за да живеят и да ядат.
То му даваше сила да започва всеки нов ден. Но състоянието на вярата у живите все още по време на нападение от вълк, не е като всекидневната Вяра, макар бог да допуща душата на грешниците да си отпочива и да се радва на щастието, за да бъде тя изключителна при крайно нещастие.
Днес бог прояви милост към чедата си - Червената шапчица и баба й, като ги постави в тежко изпитание, но чрез него, те щяха да постигнат и най-голямата добродетел - тази на Всичкото в Нищото, тоест - тази на Вечното и сливането с Единното!
нагоре
Червената шапчица по Удхаус
Слънцето вече припичаше високо, когато Сър Вълк се пробуждаше. Неизменно в тази секунда на вратата се появи верният Джийвс, който носеше закуската, вестникът и едно писмо. Сър Вълк помириса плика... явно беше от жена.
Докато се наслаждаваше на коктейла, който винаги го спасяваше след тежките вечери в клуба на Търтеите, Сър Вълк отвори писмото и се зачете. Беше от леля му, която го уведомяваше, че в 12 ч. ще дойде да го вземе една млада дама, на име Червената шапчица, и която той трябва да придружи по време на визитата й до нейната стара баба. За целта трябвало да се представи в най-блестящия си вид, (въпреки, че тя знаела, че магаре като него не може да бъде блестящо) защото от тази визита зависело дали след смъртта на бабата лелята ще може да се сдобие с най-добрия готвач в областта.
В този момент Сър Вълк си спомни за неотдавнашно посещение в дома на тази дъртофелница, където обаче на масата бяха сервирани такива неземни вкусотии, че той почти успя да преодолее отвращението си от домакинята. При тази мисъл той реши, че ще даде всичко от себе си, само и само още поне веднъж да вкуси от превъзходните ястия.
Дръпна шнура и на вратата незабавно се материализира Джийвс. Нареди да му подготви пепитения костюм, който ще комбинира с любимата си вратовръзка на жълти калинки..... докато изричаше думите се направи, че не забелязва отвращението, изписано на лицето на Джийвс при споменаването на тази вратовръзка
- Много добре, сър! - каза Джийвс с глух глас. И добави: - В приемната ви чака една млада дама, сър, с много странна шапка за сезона - червена, сър!
- Нима, вече е 12 ч.? Добре, Джийвс, идвам след минутка. Покани младата дама да се настани.
Докато се обличаше, сър Вълк си подсвиркваше тихичко някаква песничка...
В момента, в който се появи, първото, което забеляза беше нещо голямо и червено, което се оказа Червена шапка, с която младата дама беше украсила главата си. Тя му се усмихна и той разпозна братовчедка си, за която преди 2 годиини искаше да се жени, явно в пристъп на безумие. Но това не помрачи ведрото му настроение, породено от предстоящото вкусване на ястията на говача на лейди Баба. И всичко щеше да бъде чудесно, ако не чу следните думи от Червената шапчица:
- Вълчо, хайде по-бързо, магаре такова. Лейди Баба ни чака, а както вече знаеш, ако не успеем да я убедим да даде готвача си на леля ти, категорично ще бъдеш лишен от средства, с които да ходиш в клуба и да си играеш на Дартс с глупавите ти приятели.
Това подейства на Сър Вълк като удар с мокър парцал. Любимата му леля никъде не споменаваше това важно условие. Усети как стомаха му се преобърна и безпомощно се огледа за Джийвс. Сякаш прочел мислите му, той се появи на вратата да съобщи, че таксито вече чака.
Безпомощния погледн на Сър Вълк беше посрещнат със студено-безразличен поглед от страна на Джийвс. "Заради вратовръзката е, помисли си Сър Вълк, но няма да му се дам. Не може иконом да казва на господаря си с какво да се кичи." Но нямаше време да продължи размишленията си по тези важни въпроси на обществото, защото Червената шапка го сръга в ребрата и го подкани да тръгват бързо, и че по пътя щяла да му разкаже плана си. А той се състоеше в това, че Сър Вълк трябвало да погълне лейди Баба, след което да се остави да бъде наказан за това си действие от готвача, който ще го удари с точилката по главата. След това той ще изплюе бабата. В този момент Червената шапчица щяла да убеди лейди Баба, че готвачът сигурно е полудял и е станал опасен. За това тя щяла да го уволни и така безценната им леля да се сдобие с магьосника в кухнята. Сър Вълк нямаше време да обмисли този план, защото вече бяха пред вратата на огромния дом на лейди Баба.
Единственото, което му оставаше беше да изпълни нарежданията на младата Червена шапка. Той погълна набързо лейди Баба, а това предизвика страшни поражения в нежния му стомах, който беше свикнал на леките вкусни закуски, приготвяни от Джийвс. Това старо и жилаво месо нямаше как да се смести в стомаха му и предизвика ужасни колики.
Докато се огледа за вода, с която да преглътне и удави бабата, се появи готвача, размахал обаче не точилка, а голям кухненски нож.... В този миг на Сър Вълк му причерня пред очите. Когато ги отвори отново той беше в леглото си в дома си, а над него надвесен стоеше верният му Джийвс, с поднос, на който отново стоеше сутрешния коктейл срещу главоболие и киселини в стомаха.
- Добро утро, сър! Чудесен ден, сър!
- Добро утро, Джийвс! Как се озовах тук? Последно помня гадна на вкус лейди Баба и побеснял готвач....
- Да, сър. Но всико вече отмина, сър! Лейди Баба е жива, готвачът вече работи при леля Ви, а братовчедка Ви, госпожица Червена шапчица замина на дълго презокеанско пътешествие като наказание, сър. Но не мисля, че подробностите около развитието ще се отразят добре на стомаха Ви, сър.
- Щом казваш, Джийвс - каза Сър Вълк и се почеса по лявото ухо... За пореден път се убеждаваше колко безценна находка е Джийвс и как го е измъкнал от поредната нелепа ситуация, в която се поддава на манипулациите на лудата му братовчедка Чевената шапка. Затова реши да направи подарък на Джийвс, като му позволи днес той да избере вратовръзката. Усмихна се широко и му каза за решението си.
- Много добре, сър! - отвърна Джийвс.- И без това вратовръзката вече е нарязана на парченца от готвача, сър! Благодаря, сър!
И гордо с усмивка излезе от стаята. Сър Вълк се зачуди какво ли се е случило, та вратовръзката му е била накълцана.... Беше рано сутрин, а денят обещаваше да е чудесен - не си струваше да се замисля за вече отминало нещо.
Важното е, че можеше още днес да изпрати писмо на леля си, в което да я помоли за отпускане на малко по-голяма сума....
нагоре
Червената шапчица по Дъглас Адамс
Вълкът пльосна сочно в една локва, за която можеше да се закълне, че преди малко не беше там. Над него се изправи ловеца, неприятно захилен.
- Уплаши ли се? - попита ловеца. - Ела, ще те черпя една бира на Бейсингстоунското обръщало.
- Какво стана? - попита замаяно вълка - Последният ми спомен е как ми разрязваш корема, пълниш го с камъни и ме гониш из гората, където, ако не се лъжа, накрая паднах и умрях. А сега ми предлагаш бири и се каниш да ме водиш на някакво обръщало, на което дори името не мога да запомня! Искам да ми обясниш всичко и то веднага!
- Странно - замисли се ловеца.
- Повечето вълци говорят само за смърт. - констатира ловеца.
- А всъщност става въпрос за елементарна трансмолекулярна предопределеност - поясни ловеца, след което видя безпомощната физиономия на вълка и се опита да говори на разбираем език.
- Това с камъните, колкото и неприятно да ти е било, беше единственият начин да те изтегля от Приказката, имайки предвид, че мигове след това тя щеше да бъде разказана, а книжката щеше да попадне в кашона на някой стар пияница, където щеше да остане за повече от месеци и накрая - полуразпадната от Софийските дъждове, щеше да бъде купена за 50 ст. от някой странен младеж с дълга коса и раница с интересната марка "Ташев". Което, повярвай ми, нямаше да ти хареса - допълни набързо ловецът и се хвърли на земята.
Над главата му прелетя сочен бифтек.
нагоре
Червената шапчица по Антъни Бърджес
Бяхме аз, значи Вълчан, и моите двама друзя, Георгий и Смотания Дим, дето му викахме Ловеца. Седяхме в млечния бар "Корова" в Старата гора и си блъскахме рассудока какво да правим с тая шибана зимна вечер, тъмна като в рог и холодна, макар и суха. Порках си "режещото мляко", както му викахме тогава, и усещах, че сам се точа някому, и съм готов да се включа в някой мръснишки номер двайсет срещу един...
Точно тогава усмотрел как една сочна малка зозичка бързо-бързинко изприпка покрай прозореца, надолу по пътечката и право в гъстата гора. Не му мислех много, и бързинко изсипах се аз в бездънната зимна ноч, свих по пряката пътечка, после покрай Мръсното езеро, където попаднах точно на каквото търсех, маленката ми закачка за начало на вечерта.
Зозичката носеше красная шапочка и се опитваше да изглежда отракана, ма не минават тез на вашия смирен разказвач. Тъкмо мислех да изпълня грязната словесна част от цялото действие, преди да пристъпя към маленка доза ултравиоленция, и видях че малката палавница носи кошница...
нагоре
Червената шапчица по Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.
Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха.
По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора.
Инак вратата беше съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
нагоре
Червената шапчица по Читателска версия на Салито
Слуш ся Мемет, давай пръф на киривата лягаш, ся мойту зумрут, един прикаска старо нъроден шти ръсказва...За идин шапка. Познавай коя цивят? Ашколсун пузна. Анджък, баш кърмъзъ шапка шрасказва. Децко такъф стория, за ептен малко възрас. Страшен такъф. На теб долу памперс сухо??? А, бакълъм, после мокар ши става....
Слушай са.
Живяло един време една момиче чирвен шапка носил. Топло такъф, пуфкаво, като... нали. А, фес, да. Баш кат фес. Само чи женско. Малко така фес, вълнено. И така му викали, Червенту Шапката. Щоту никога не свалял.Винаги носил. Даже на банята като иде пак носил, незнам що сигур клетва казало да го носиии,....незнам. Живяло дивама. Него и майка му.Без татко му. Разведена сирак се казва.
Ного сирумах.Ноооого. Ептен нищо немал, нищо ни стига, пара йок, никви работи нема, само едностайно къща без сансийор, соцялно слап са казва, бюжетно, да. Обачи бършно имаааа. Такъф бяло от чиница. От Турция внос. И един ден на Червения Шапката майката прай един питка на печкатаааа.....Така. А червен шапка тва време грай навънка с играчки. И майка му вика"
- Ей Червен Шапка, да си слагаш тва играчки нали знайш киде? Ф сандъка да гу слагаш и да отиваш на бабата да му го носиш тва екмек, щот трима дена ич не яло може вече студено лежи.
И Червен Шапка слага на кошницата и юруш. Босо. И варви на гуратаааа. Така. По един време аха..... И спира варви. Сплашилса. Щот голем говно видял. А-а-а-а, вика сигур мечка. А в тва време излиза едно голям кьопек - Вълк. И вика"
- Нема страхуваш Червен Шапка, не мечката аз така напраих нарочно да ти плашам.
А Червен Шапка вика:
- Драсти гусподин вълк одавна не сме виждал, пак ли на затвора ти фанаха.
А кьопек вика:
- Ми ти кво ма, кутрабанда питка на гурата на границата минаваш, давай тука на една процент да яде, после хубаф помущ шти прайм. Ша фащам това късото патека да заблуждавам граничарите, а ти по дуругото.По по-дългото да го фашташ. Сигуна работата.
Помислило Червен Шапка и вика убаву. И фаща дългуту.А кьопека да фаща идин тамвай, и направо на бабата... Така. И чука на вратата, бабата вътре вика слабо Кои са разчукал да го начука на маиката, кьораф ли, дзвинеца не бакалъм ли бе кьоролсун табелата бе серсем.
А Вълк му пириказва тънку тънку:
- Тва не съм аз ма , не кьопек ма, неее, тва твойто внучка ма, носа да гу идеш ма.
И бабата кат псилютен абдал вика:
- Ми азър си дошла, килюча там на саксията отдолу.
И кьопека фаща бабата и го иде. Цялото. С кираката напред. Мемет барай малко памперса, сухо? Не сплашваш? Ашколсун. Аслан. Така
Ипосле Червен Шапка кат фаща дългото много време змурява, шеснаис километар варви, аман прай, ама по едно врема пирстига и звани на копчето:
Дрън, ас тва ма, Червен Шапка, родното внучката ма, хуманитарно помош ти го дукарва маааа.
А кьопек пак гладняло, фтор порция иска, ляга на бабата дивана, слага осем минус очелата и вика:
Вааай какво хубаво днеска ден, най любимото тлъсто фнучка дуде да го дава да яде донесе, и него дунесе. Направу банкет. А хошгелдин, влизай, сабувай сабличай, чай ше пийм с теб. С теб, с лимон и сас захар.
А Червен Шапка вика:
- Ма ного космату по рацете станал ма.Що така ма.
А кьопек вика:
- Да ми става топло като дрежат тока, на сма плащал три годин.
А Червен Шапка вика:
- А ушити и той ногу дълго станал ма?
А кьопек вика:
- Да не пофтараш дива пъти на тилифона
А Червен Шапка пита:
- А тва на устата какъф ма, ми чок голям зъби ма. Ти абдал ли ма прайш? И трааас питката на главата на кьопека и го утрепа. Щот нали на гората много време варви и питката стана ептен кораф.
И вика Червен Шапка:
- Ееее кьопек, ногу проз мислиш на мен ма, мойто баба на дивана с обувки никой път не спи ма.
А бабата вътре на умрялото вълк вика:
- Каде тука исхода ма?
А Червен Шапка вика:
- Нязнам кат намираш дупка злизай.
А бабата злиза отнякаде и вика:
- Ако пурдаваме кожата на тва кьопек пеесе лева ш искарваме.
А умрялото вълк вика:
- Пет годин шви дават за незаконно лов.
А Червен Шапка вика:
- Сус, кьопек, ше слагам теб на гардиропата молци ша зяждат. Плешиф шата праи сичкото мохер ша ти зяжда, кьопек суратлъ.
И по един време идва лофси и вика
- Даваи това дзвер, на пейсе кинта. и го зима.
И го слага на решетки. На зопарк са казва. А Червен Шапка с майка му отворил фурна, питки прай, джип купи и са оженил.
И бабата.....
Ей Мемет! Заспал. Чекай да пипам.....Сухо. Сербез стана бе. А аз като слушах навремето...винаги мокро...
нагоре
Червената шапчица по Мрачен копирайтър
Червена баба, вълк, шапчица.
Ало, акаунта? Абе имам въпроси по тоя бриф: Ясно ми е, че клиента иска да рекламира вафла "червена шапчица" и там и бабата нещо да се споменава, за да звучи вкусно като от на баба... златните ръце. Обаче е тоя вълк нещо не ми е ясен. ... Е така, не ми е ясен.
Първо - вълк ползват там в оная реклама на орбит, къде вълка пасе трева, нашия сега ако го пуснем да яде вафли и такава кратунка ще ни лепнат, че свят ще ни се извие. Не върви егати едновременно да вървят две кампании с един и същи вълк. Казвам ти, не става, ще стане като с Ицката къде стана рекламно лице на всичко.
...Ицо Стоичков бе, националния треньор. Онзи, дето има златна топка. Не такава топка. От световното. От световното ПО ФУТБОЛ. Как какво за него, той беше рекламно лице на техномаркет забравих какъв и на застраховки, и на костюми, и на кампанията на МВР. Абе като мечка беше, където има сеир и го водят и него. Същото и с вълка ще стане, ще видиш. Не бе, няма да стане на мечка, ама ще се преекспонира.
... Айде говори с клиента да разкара бабата и ще оставим вълка. Не, честно, оставям го, ама да я махнем тая баба?
...Добре, ето как го виждам клипчето: Гора. Вафлата "Червена шапчица" се мота по пътя... абе те имат ли готова опаковка? А лого имат ли? Ама тва пич ли е, или си идват направо при нас? Ясно. Ми окей - значи идеята - това първоначално - е следната: вафлата я правим като човече и се мотае из гората и тука си пее някаква детска песничка, можем да вземем правата на "детство мое". И изскача вълка от храстите и пее онова от седемте козлета "Ауууу, от глад умирам". И тука - аха да захапе вафлата, пускаме продуктови кадри как бабата приготвя с много любов вафлите "Червена шапчица" и ги пуска да си търсят късмета.
Близък план на вълка, който казва към екрана: Ето тази вафла определено си намери късмета" и отхапва с наслада.
Слоган: "Червена шапчица: Вафла с късмет!". Кво ще кажеш?... Ало?... Ало?... Ало?...
нагоре
Червената шапчица по Читателска версия 1
Аз да ви кажа как беше. Да чуете и моята версия.
Скотланд Ярд не се занимаваше със случая. И журналистическо разследване нямаше. Защото лошият беше гръмнат, ловецът беше спасителят, а добрите бяха живи и здрави. Никой не се запита защо бабата се съблече и си подреди дрехите на един стол. По тях няма следи от насилие, изключая дупката от бренекето на ловеца.
Чак след години най-голямата дъщеря на една моя съфорумка - Любознателна, запита:
- Мамо, а вълка съблякъл ли е бабата, преди да я глътне?
На което получи отговр:
- Глупости!
Бабата изядох, защото бях гладен. Вълците във всички прикзки са много гладни. На Масларова не й пука затова. А дрехите облякох, да вида какво изпитват травеститите. Нищо не изпитах. Червената Шапчица глътнах с дрехите, да си оправя вкуса. От бабата се оригвах на пръст.
нагоре
Червената шапчица по Анонимен Х1
Жена, с пламтяща коса и червена шапка, по ранина и по роса си вървяла през гората и си стихоплетствала в такт 7/8, кълчещо, от хълбок на хълбок.
Как започнало всичко ли?
Веднага ще ви кажа!
Някъде в средата на гората, голям вълнуващ Вълк се спънал във въпросната Пламтяща Жена – мъничка, крехка, с тънки глезени и китки, фино кръстче, нежни гърди като муцуни на сърни и… (би ли се обърнала отзад, за да те погледна?… Така…) ооо и със стра- hot –ен задник!: - Евала! Аферим! Машала! Ашколсун! – този вербален облак похотлива мъгла се издъхнала през ноздрите му и той изплезил език .
Протъркал лапи дежурно и булевардно. Гордо се отпуснал във вълнението и неизвестността на срещата от четвъртият вид.
- На къде? Така сама… В гората?… С кошница? А? – бавно скъсил дистанцията той.
- В личен… или в системен план имаш пред вид? – сериозно и искрено попитала тя.
- На остроумна ли ще ми се правиш!? Луда ли си! Какви ги дрънкаш? – някак засегнато прозвучал вълка.
- Oпитвам да ти отговоря… Как бих могла, без да разбирам какво ме питаш? Но... както и да е – възкликнала отегчено младата жена и тропнала с крак. - Изясних си… Просто завързваш разговор… Въобще не се интересуваш от това какво ще ти кажа… И после… говоренето водело до недоразумения… Еми как няма да води до никъде? Отдавана, никой не се интересува, нито сам к'ви ги дрънка, нито останалите какви ги плещят… А за това, какво всъщност Другият пита… повечето хора и дума не смеят да обелят!
- Ха! Че на кой му пука за Другия? ... На гладния и на този, на който му се ебе? Ама пък народът е казал: Докато ям, съм глух и ням… а … всеки знае, че ако нещо може да прецака ебането, то… това са най-вече разговорите… Поради подобни причини всички сами си говорим… и то единствено и само за спорта…
- Сега пък се нацупи… - превъзбудено размахал опашка вълкът, - какво хубаво личице, а намръщено… не ти отива да си помръкнала… Ауууууу – изпънал гръб той и нахокал аууууукащо върховете на дърветата, след което отръскал енергично глава и измучал: - Защо бузите ти са така пламнали?
- От косата… Докато търча развихрено насам-натам, косата ми се превръща в инфрачевена лампа… светвам греещо и бузите ми пламват. Разнасям храна. Участвам в крепенето на крехкото равновесие между живота и смъртта… умирам и възкръсвам… във всяка приказка… със всяка приказка… толкооова изморена се чувствам… от кръговрата… а имах много сили… можех да захранвам… и то години наред, атомна централа…
- Така ли? Помислих, че това… червеното… – вълкът съвсем се приближил към шумно и учестено дишащата жена, - е шапка…
- Не само ти си го мислиш! На всички им се струва, че е шапка и за това ме наричат: „Червената Шапчица.”
- А къде ти е шапката тогава?
- Нямам нужда от шапка… имам нужда от вентилация... от хипервентилация ...
- Че да ти подухам тогава - опитал, съвсем неуспешно и неуместно да се пошегува вълкът, но бързо замазал с: - ‘Айде поседни малко! Почини … разкажи ми нещо за себе си…
Все така пламтяща, девойката се озърнала и с радост забелязала близката на метри поляна, постлана с мека, гъста и сочна трева. Съблякла червеното си наметало, седнала върху му и погледнала право в очите дивото животно, сгушвайки голите си колене:
- А ти?… Кой си ти?
- Аз? Аз съм вълк – водач… вълк единак.
- Как така, хем – единак, хем - водач? Кого водиш, когато си сам?
- Нали знаеш… за да ми е дебел врата, си върша работата сам. Как кого водя?… Себе си… Следвам биологичната си програма, така както ми е зададена от приказката.
- Чакай малко! Надушвам голяма грешка. Виждал ли си се скоро в огледалото?
- Що за въпрос? Че аз не се поглеждам въобще!
- Ти си блед и омършавял, а и ми изглеждаш мноооого, мнооого гладен, чета го в погледа ти, в безпокойството с което ме наобикаляш. Откакто си ме срещнал и за секунди не си спрял… Странно… имам чувството, че аз знам много повече за теб, отколкото ти за себе си.
- И какво знаеш толкова за мен?
- Вълкът е стадно животно и предимно моногамно. Водачът, почти винаги образува двойка с женска и заедно водят глутницата, а и само алфа-двойката се размножава. Да не би да бъркаш единак със самец? - загледала го тя дваж по-подозрително . - Вълците единаци са слаби, омършавели и озлобели от глад, защото са сами. А сам, е много по-трудно да ловуваш и да живееш… да оцеляваш… Това са митове, че вратовете на единиците са дебели. Единаците са вълци самоубийци. А самците... само за кратко са сами, докато намерят подходящата си половинка. Вълкът е силно… интуитивно животно, но с нежна и настроена към партньорство душа…
Вълчо, разбира се, въобще не чувал какво му говорела жената.
И как би могъл, когато уханието на това прясно и крехко месце не спирало да го гъделичка отвътре и отвън. И въпреки, че въобще не следял женската мисъл се изказал съвсем във връзка :
- Ето, аз намерих половинката си – завил нежно и напевно той и блясък шибнал с лек ток нацупените устни на Пламтящата Шапцица: – Защо трепериш, мила? От страх ли? Не се страхувай от мен! Аз нищо лошо няма да ти направя!… Мога само хубави неща да ти сторя…Аууууу…. Аууууу….. – завил радостно той и проточил врат към небесата.
- Страхувам се много повече от себе си, отколкото от теб… Усещам обаче… че ти се боиш от мен. От студ треперя.
- Аз ще те стопля! - изръмжал жизнерадостно вълкът и скокнал изненадващо върху жената. Блъснал я на земята и свил ноктите в лапите си… Затъркалял мощното си, топло и пухкаво тяло, бавно и обгръщащо... заизвивал се галещо върху Парещата Шапчица, без да я смазва. Пърхането от вътре го правело лек и нежен като перце.
Заровил мократа си муцуна в горещите й гърди и зализал с големия си грапав, но топло влажен език, ушите и вратлето й.
Заръмжал, заскимтял омайно, докато се сборичквал и търкалял с нея в тревата :
- Ах колко красиво ми говориш… Гласът ти е така чуруликащ… Рядко съм срещал, толкова дълбока душевност… Ти сияеш… с неповторима вътрешна красота…
/вълците знаят как да омайват, много ги бива и в това/
Не можел повече да удържа реакциите си.
И как би могъл… щом смаяно и ненадейно се отзовал насаме, пред нежното и кипящо от страст голо женско тяло, полюшващо се пред него в предизвикателна поза като сбъднала се мечта.
Продължавал да вие и да се отърква, все по-бясно в бялата, гърчеща се под него девойка:
- Ах... каква невероятна вътрешна красота! Ауууууу… Ауууу … Толкова си красива от вътре… много, много красива!
- Намираш вътрешността ми за красива? Ха! Мислиш червата, черния дроб, сърцето ми, всичко пулсиращо и окървавено в мен… за изящно!? И това… ти наричаш красиво? - отвратена и ядосана,Пламтящата Шапка изведнъж се отскубнала изпод косматия мек и стоплящ я губер и успяла да се отдалечи на малка, но достатъчна дистанция, от която и двамата да се огледат един в друг. От главата до петите.
В устата на вълка, на Пламтящата Шапка й било топло, но задушаващо … както и задушевно. И не от вълчия дъх…
Макар и учудена, тя не усещала миризмата му като отблъскваща… напротив, за нея уханието му било упойващо и привличащо. Слели тела обаче, двете същества от различни планети, нямали възможността ясно да разберат кой – кой е.
За да се (о)познаят, било нужно да се отблъснат едно от друго.
- Знаеш ли? Аз чувствам всичко тук … прогизнало от болка! -прошепнала Пламтящата шапка убождайки отпечатващо с тъничките си пръсти хлътнатината между едрите си, прекрасни гърди.: - Всичко тук... вътре в мен е разкъсано и пищи! - запристъпвала назад тя.
Отдалечавала се все повече от него.
А той ближел скимтящо цъфналото си алено междукрачие . … - Ти дори нямаш идея колко разранена съм отвътре... а ти наричаш това вътрешна красота?- после се разсмяла толкова неподходящо и гръмко, че чак паднала в тревата и се завъргаляла в кикот като разгонена котка.
Иронията й раздрала с нокти озъбената му и превъзбудена усмивка.
Рязко и с отчетлив жест кастрирала нежността и похотта на животното, доскоро бликащи от блестящите му, влажни очи. Думите й, нарисували незаличими белези на смут, отхвърляне и съмнения по муцуната му.
Постепенно Пламтящата Шапка се укротила. Изправила се със съскащ в ръждясало поглед, давещ се безпомощно в смирение, но режещ стоманено и продължила да си нарежда в транс самодивския реквием:
- Не, животно! Ти въобще не можеш да ме видиш! Никога не си ме виждал като нещо друго по-различно от пиле на грил! А ти за мен... си най-прекрасният вълк, който съм срещала в моята малка вселена! Ти никога не си ме прозирал дори… зад тази шибана, примамлива обвивка дарена ми от Боговете за мое проклятие или за тяхно забавление... Бих ли могла да знам въобще? И все пак , няма начин боговете да не се забавляват, докато наблюдават отчаяните ми опити да накарам някого… да забележи... че в това... дяволски сексапилно, женско тяло е опакован човек. Това аз наричам цинизъм! Само Боговете могат да бъдат така съвършено цинични! И ти... начина, по който ми говориш е цинизъм.
С кървав поглед, вълкът вдигнал муцуна и пролаял през зъби:
- Чуй се жено! Как очакваш да реагирам на някаква путка, която се мотае предизвикателно из гората? Как можеш да ме обвиняваш в цинизъм? Ти виждала ли си се, бе!? ... Кучка! ... Откакто съм се появил, не си спряла да си въртиш опашката, уж така… онака… ала… бала… Аз съм бил циничен!? Не съм попадал на по-цинична кучка от тебе, прикрила се под монахинска роба… - извърнал гръб той и заровил из тревата, търсейки някой недоизпушен фас. Не бил пушил от години, но сега можел цяло буре с уиски да изпие на екс.
- Така ли? Аз съм била циничната? А ти… Ти какъв си, бе? Замислял ли се какъв си? Убедена съм, че дори не си ме мярвал... с крайчеца на окото си дори не си ме мярвал… пък камо ли да си се срещал с Мен… или да си държал главата ми докато повръщам .........
- Бих се изкормила с удоволствие… и бих ти подарила всичките си – „толкова невероятно красиви и светещи” вътрешности, които, ти уж, дълбоко цениш… най-вече защото, аз самата не мога повече да из(за)държам да ме тровят! Искаш ли да ти кажа какво е цинизъм? Ще ти разкажа за цинизма, който ме трови… чиято отрова трябва ежедневно да преработвам и да превръщам в чиста за пиене вода… за да не умра от жажда… Да се сещаш, за нещо по-цинично от това, една, полу-гола, супер секси жена, говореща като Айнщайн и Атинянката Тайс едновременно, да бъде натоварена от някаква шибана програма наречена приказка... с мисията да носи… да успее да пренесе кошница с био-храна за умиращата си иначе баба през някаква пуста, опасна и мрачна гора, пълна с диви зверове… съвсем сама????? А?
(възцарило се горско мълчание за кратко)
- Бабата, ще кажат много хора, си е за прежалване. Светът се променя и пенсионерите да го духат!… Класиката умира. Да! Но тече във вените ни. Тя е и наша история… И вие… шибани ухилени, пъпчиви копелета, ще остареете… И вас ще ви пипне шубето!… Ами после? Какво ще стане с нас после? И има ли смисъл да носим кошници, да се гологъзим или шибаме на всеки ъгъл, да се друсаме с каквото ни падне или да прощаваме… има ли смисъл да се обичаме? Що да се обичаме, бе, когато можем да се преебаваме… зад всеки ъгъл… Да ти го нашибам отзад без вазелин, щото в момента моят е по-голям и магичен… И защото го мога! После? После, си е за после… Ще му мисля, когато ми увисне кура… или задника, когато ми изпопадат зъбите и когато не само никой не иска, дори виртуално да ми го засмуче, но не желае да ми се изплюе дори в шибаната, разкървавена, беззъба и безмълвна уста… колкото и да го моля… колкото и да му обещавам, че ще може да ми го заблъска в гърлото и да му глътна спермата до капка…
- "Аууууу…" , извил на ум вълкът, но тихичко изръмжал на себе си: "К'во и стана на тая путка? Съвсем се побърка... Сигурно е в мензис или ще й дойде... няма к'во друго да е... Хормоните подлудяват жените. То и на мъжете не им понасят леко... въобще хормоните ни ебават сериозно... "
Не знаел как да успокои изпадналата в транс жена… Гледал нервно часовника си, безпокоил се, че закъснява и изостава с програмата, но не можел да си тръгне просто така… Трябвало да направи нещо, а не искал да нарани Пламтящата Шапка… не и сега.
Ако имал вода... щял да я залее с кофа ледено студена вода.
Наострил слух… и чул най-близкият извор чак на около 150м. Нямало как да се възползва. Почувствал се като в капан. На всичкото отгоре, обсебеното от странния и страшен транс чудновато създание пред него, продължавало да реквиемничи:
- Ако не съхраняваме знанието за произхода си, скоро въобще няма да знаем кои и какви сме… както и от къде сме тръгнали… Да живее чалгата! – Пламналата жена друснала шест гюбека звънкащо, но не се спряла да нарежда : -Трябва да се маскирам като курва, за да пълня залата, за да задържам вниманието, докато пробутвам класика, защото сърце не ми дава да ви тровя душите с Джънк Фуудс. Но коя съм аз, че да си мисля, че знам какво правя?
- Спри се, момиче! Усмихни се! Подлудяваш излишно, приказката е много проста, няма нужда да влагаш толкова театрален драматизъм. Що за сценична треска?
- Как да се успокоя?Как да се усмихна? Усмихни ме!
- Ей! Ей! Не си спряла да ми лазиш по нервите… направо си просиш да те изям! Мотивираш ли ме? Що ли? Ти ли ще ми кажеш!... За каква се имаш, бе!... Аааа? И за каква се мислиш!
- … имам ли се? … мисля…
- Ха! Коя си ти, луда жено! Я се виж! Кое е истинското ти лице?
- … знам ли… кое е истинското огледало?
... Знам. … Ти ще тръгнеш, за да следваш биологичната си програма… ще трябва да изядеш и баба ми.. и мене… защото изпълняваш приказката си. Може би така и трябва! Но имаш избор! Длъжна съм да ти го кажа! Тук съм, за да те предупредя… можеш и да не се подчиниш!
- Тръгнал съм и закъснявам. Губя си времето с някакви тъпи, водещи до никъде разговори, с луда, полугола жена, която не знае, че като си фръцка задника сама из гората, все ще си го намери! Еми нема начин някой натопрчен да не излезе иззод некой храст и да я подпре!
- Знам, Вълк, всичко знам… Но къде да се дяна, когато трябва да премина шибаната гора в този си вид? А? Такова ми е заданието. Трябва да се натреса на теб… и никой не ме пита как ще съумея да се справя… да оцелея. И знам, че няма нищо по-нормално от това да ме желаеш… нали за това са ме спретнали така прецизно и комично, пардон – цинично… откачени перверзни автори! Но знам и защо. Налиташ ми, защото искаш деца от мен… в природата ти е… по-силно е от теб!......... Но аз не мога...... нито да зачена от вълк, нито да ти родя деца. Колкото и да го желая… А аз го искам, мамка му! ... И се боря с това, не по-малко от теб. И ти… ти си ми заговорил за цинизъм?!................ Искам… толкова много желая да повръщам до смърт… Но няма да е върху теб… не и върху теб! Ще повръщам върху някой, който ме е „виждал” зад шибания костюм на съблазнителна жена… и въпреки това ме обича ! Някой, който ще се грижи за мен и ще ми държи главата докато повръщам.
- Ти никога не си пожелавал нищо друго, освен обвивката ми!
- Мила ми Венето, нямам идея от де се бъгна, чак толкова тая приказка, но си плюя на лапите, че имам да съгрешавам, после да ме наказват… Христова програма! Да не мислиш, че само тебе те шибат на сухо?
- И до къде ще стигнеш? До къде според теб стига вълка в гората?... Само до средата… защото след това, вече започва да излиза. Не виждаш ли че се въртим?
- Абе, я си гълтай хапчетата редовно? И за двама ни ще е по-лесно?
- Добре, стягам се – Пламтящата, вече димяща жена се изплюла обилно в дланта си… позагасила алените си бузи, позабърсала и спретнала грима си и казала бодро:
- Ок, мен! Отивам да нахраня баба … знам, че ако има кого да очаква, ще отваря очите си… сутрин… и след това ще намира.. ще открива причина и желание да продължава да мие зъбите си... да става от леглото, в което иначе й е много по-добре, защото сънува.. блянува... тръгвам към нея... че сама как ще преживее, чак в другия край на гората?
- А ние с теб, винаги ще се срещаме по средата…
- И не забравяй:
- Ти си най-прекрасното животно, което съм срещала във вселената и имаш избор… можеш да промениш шибаната приказка, ако много те стегне гърлото, ако ни стегне на умирачка...
нагоре
Червената шапчица по Едуард Баулър-Литън и Барон Литън Първи v1
Решила майка й на Червената шапчица да я прати при баба й в другия край на гората да я види. Връчила й една червена шапчица и една кошница с маргарин, че баба й била болна, да се лекува с маргарина, и рекла:
- И да се пазиш от Злия Дълъг, който дебне в гората!!!
- Мдам. – отвърнала Червената шапчица, турила си червената шапчица на главата и заприпкала с кошница в ръка.
Припка, а около нея птиченца, пеперудки, цветенца, все едно е в някой Сънчо.
И именно този момент Злият Дълъг избрал да се появи.
Появил се Злият Дълъг от небето, възседнал изполинската Синя Птица, която от висините на своя полет тутакси съзряла светналата като сигнална лампа червена шапчица.
Червената Шапчица се спряла и го загледала, докато се смъквал от гърба на Синята Птица. После двамата застанали така и се гледали известно време.
- Аз съм злият Дълъг. – казал най-накрая Злият Дълъг и нямало съмнение, че това е именно така.
- Аз съм Червената Шапчица! – изтананикала тя при същата степен на неопровержимост.
- Да не си помислиш, че ми викат Злия Дълъг заради ръста? – сопнал се Злият Дълъг, гледайки по зъл начин Червената Шапчица.
- Хмм. – отвърнала тя. – Много си оригинален.
Злият Дълъг, очевидно подразнен от последните думи на Червената Шапчица, разперил крилата на Ангелския си костюм и стъклопакетът му пробляснал заплашително. След което попитал:
- Накъде си тръгнала?
- На 6тата мечка в гъза. – отвърнала натъртено Червената Шапчица, която малко се стреснала от внезапната поява на крилата. – При баба. – побързала да допълни тя, защото Злият Дълъг направил крачка напред. – На другия край на гората.
- А какво носиш в тази кошница? – поинтересувал се Злият Дълъг.
- Талибански лай … маргарин. – заекнала Червената Шапчица, а Злият Дълъг вече се надвесвал над нея.
- Да не е нещо друго?
- Не. – уверила го Червената Шапчица. – На, виж сам.
- Мдаа, маргарин е. – разочаровано констатирал Злият Дълъг, след като подушил нещото в кошницата. – Както и да е, идвам с теб.
Червената Шапчица искрено се изненадала от подобно предложение.
- Да бе, знаеш ли как смърди дъртата? – сбърчила гнусливо нос тя.
- Аа, ми именно, нали някой трябва да предпази невинна девойка като теб от бруталностите на живота?
Червената шапчица леко се смутила от нотката, която се прокраднала в гласа на Злия Дълъг, докато произнасял думата “девойка”. Асоциации се зароили в главицата на Червената шапчица: “100% free, teen asian, amateur …”
- Не. – отсякла тя и се обърнала решително.
И тогава се заковала на място.
Пред нея стоял … за момент тя си помислила, че това е Вълкът. После обаче разбрала, че това е талибайнольо.
- Аййййййййййййййййййййй!!!! – изпищяла тя, хвърлила кошницата с маргарин и се втурнала назад, право в прегръдките на Злия Дълъг. Той внимателно я спуснал на земята и я прибутал зад себе си, а в ръката си вече стискал Концептуалния меч.
- Ае, беж от тук. – наредил той на талибайнольо, но до талибайнольо се изправил Етървата и се усмихнал лъчезарно и Злият Дълъг, леко смутен, бил принуден да увеличи диоптера на анатомичния си късогледер.
- Аййййййййййййййййййййй!!!!! – пронизително изпищяла отново Червената Шапчица, която имала остро девическо зрение, и припаднала при вида на Етървата.
Синята птица, която всъщност била син щраус, си била заровила главата в земята, за да не гледа Етървата.
От другата страна на талибайнольо гордо изпъчил лъскав гъз Азис. Злият Дълъг преглътнал притеснено – противникът бил по-многоброен от обикновено и предполагал неприятност.
Зад предводителите на Лайняния отряд се строили два кватропедерата отбрани педали. Злият Дълъг направил няколко светкавични сметки и без колебание надал стъклопакетния вик “На помощ, Стъклопакетно Войнство!” и тутакси от небето се изсипали дузина камили-пацаци с парашути, а на гърба на всяка седял по един Робот-Коньоубиец.
Тръпка на страх преминала този път през редиците на Лайняната Дружина.
- Ахаб гав глааб! – ревнал талибайнольо, събирайки последните капчици смелост и гнусните се хвърлили напред, кои с цел да се доберат до Червената Шапчица, кои да заколят Злия Дълъг и да натрошат на парчета Глупостните роботи.
Последвало кратко сражение и с мазните си, потни задници кватропедератите ааа-ха да вземат превес, когато 6тата мечка се задала от планината и изяла с гъз всички неприятници, след което се върнала с ръмжене обратно.
Злият Дълъг изпратил роботите за дезинфекция, а той самият отишъл да се изкъпе в реката. Поставил все още изпадналата в несвяст Червена Шапчица на меката трева на брега, съблякал се и се цамбурнал в дълбокия вир (колкото и дълбок да бил, Злият Дълъг все пак опирал дъното с крака). Слънцето затоплило Червената Шапчица и тя се събудила. И що да види – всички дрехи на Злия Дълъг на куп на брега, а той във водата.
- Ей, излез де! – викнала тя закачливо.
- ‘Що ти не влезеш. – изръмжал кисело Злият Дълъг в отговор. – Да видиш, ‘що ми викат зъл и дълъг :P
Така бабата на Червената Шапчица останала без маргарин и умряла същата нощ, но никой не се натъжил особено, защото и без това не й била истинска баба, а и имала огромна брада и била плешива.
нагоре
Червената шапчица по Едуард Баулър-Литън и Барон Литън Първи v2
Снежанка: Ало, Вторник, кога ше ми е готово кафето?
Сряда: Кат си го направиш.
Снежанка: Абе, Сряда, ти май си мноо отворен нещо неска. Ае, че оше не мога се събуда, направи ми кафе, че Вторник пак се е заебал на двора с овцете.
Сряда (стърже хрян на масата в стаята): Ти пак си сънувала мокри сънища с добитъка.
Снежанка (вече силно раздразнена): Не бе, пие ми се кафе.
Петък (влиза с гюм с мляко): Ае, готови са овцете.
Сряда: Ако Вторник е свършил с тях, кажи му да направи кафе на тая патица, че ми наду главата.
Петък оставя гюма и излиза. След малко влиза Вторник с бяло по устата.
Снежанка: Леле! Ти и овена ли оправи?
Вторник: Свиня. Мих си зъбите.
Снежанка: Ае тогава, шом си с чисти зъби, да ми направиш бързо едно кафе.
Вторник се фаща със задачата. Изведнъж Снежанка почва буйно да се кикоти.
Сряда: абе, къде е Понеделник? (Оглежда се наоколо.) Той имаше чесън, трябва ми чесън за манджата.
Снежанка се кикоти все по-неприлично.
Сряда (крещи силно): Понеделник, твойта майка недоклатена, идвай веднаха с чесъна!!!
Завивките в краката на Снежанка почват да шават и от там се появява зачервеният нос на Понеделник.
Понеделник: Нема чесън, изядох го.
Снежанка изведнъж сбърчва нос.
Снежанка: Олеле, устата ти ли вони така?
Понеделник: Да, како, от устата. И в носа си наврях по една скалидка. Ти кфо мислиш, че отдолу миришеш на теменужки?
Снежанка: Аре аре, млъквай и се прибирай обратно. Че кат говориш и мухите падат насред полет.
Откъм гардероба се чува странен шум. Някой удря вратата отвътре няколко пъти със страшна сила и накрая тя се отваря. Събота и Неделя се изтърколват насред стаята.
Снежанка: Абе, маймуни, пак ли се ебете тайно?
Събота (неубедително): Не, Петък ни заключи вътре рарочно.
Снежанка: Аз какво съм ви казала за секса между джуджета?
Събота и Неделя (в хор): Никога не го прави с джудже, защото така се предават болестите от козите!
Снежанка: А вие какво правехте?
Неделя: Разговаряхме за смисъла на живота.
Събота: И за любовта към Бога.
Неделя: Обсъдихме един важен световен проблем.
Събота: Направих му свирка.
Неделя удря събота.
Неделя: Ссс, тихо бе, гъз, лелее, как мое си толкова проз, за какво приказваш са!
На двора се чува тропот и тежки стъпки се спират пред входната врата. Вратата се отваря и влиза Дядо Мраз.
Дядо Мраз: Хохохо. Ебе ми се нещо младо и свежо. Я, Снежанка. Хохохо.
Понеделник се измъква покрусен изпод завивките и отива да си мие зъбите. Останалите джуджета също се изнасят едно по едно, докато Снежанка и Дядо Мраз не остават сами.
Дядо Мраз: И така, Снежанке, я да видим татко какво е приготвил на непослушната с дъщеричка.
Снежанка гледа и мълчи.
Дядо Мраз бърка в пазвата си и вади от там една голяма, червена …
шапка.
Дядо Мраз: Взех я от майката на Червената Шапчица. Я виж, дали ше ти стане.
Снежанка: Ама нали не си я убил?
Дядо Мраз: Не.
Снежанка (към публиката): Това беше happy end.
Червената шапчица по O'Xенри
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....
нагоре
Червената шапчица по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора , над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови , в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
нагоре
Червената шапчица по Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - вълкът...
- Да - каза Червената шапчица.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза. И гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората, и освен това тя помисли, че вълкът бе започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
нагоре
Червената шапчица по Ярослав Хашек
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е...
Since the admin of this site is working, no question very soon it will be famous, due to its
ОтговорИзтриванеfeature contents.
Check out my website livesex
е признавам, че тази статия е страхотна и се надявам да ни пишете пак.Вариантите са супер, ето този ..." Понякога ще идавам в съня ти като нечакан и неискан единак.Не ме оставяй ти отвън на пътя вратите бабе не залоствай. Ще влезна тихо, кротко ще приседна ще вперя поглед в мрака да те видя.Когато се наситя да те гледам ще те ИЗЯМ и ще си отида...." е по добре нямаше как да стане от незабравимото стихотворение на Вапцаров уникално е и дори в този вариант пак е красиво и запомнящо се със стил пак ще я изяде.
ОтговорИзтриване